Разбирам го света като поле за културно съревнование между народите. Тези думи на революционера Гоце Делчев, изречени преди 120 години, звучат изключително актуално и днес. На културното и спортното, а не на бойното поле призовава да се водят битките и ветеранът от Втората световна война и заместник-председател на Областната организация на Съюза на ветераните в Пловдив Борис Гърнев.  

„Войната е жестоко нещо. 15 милиона са жертвите през Първата световна война, над 60 милиона през Втората световна. Освен толкова отнети животи, войната причини и испанската чума, появи се филоксера по лозята. Най-издръжливото дърво брястът заболя и изчезна”, споделя пред TrafficNews подполковникът от запаса, който през януари навърши 100 години.

Въпреки достолепната си възраст, той е изключително жизнен, с бодър дух и все още активно участва в обществения живот в Пловдив. Роден е в неврокопското село Лебяхово, което днес носи името Илинден. Остава сирак на 3-годишна възраст, баща му е участвал в Македоно-Одринското опълчение, в Балканската и в Първата световна война, ляв земеделец, бил е кмет на с. Дъбница, убит е от дейци на ВМРО при погромите 1925 г. 

Веднага щом завършва гимназия, Борис Гърнев започва да се грижи за прехраната на семейството. Едва 22-годишен обаче е принуден да остави ралото и плуга, за да вземе пушката и да отиде като доброволец на фронта. Участва в първата и втората фаза на войната срещу Германия. Сражава се на територията на Македония и Унгария. Награден е с орден "За храброст". През 2018 г. на 9 май той е специално поканен като почетен гост на Парада на Победата в Москва сред групата ветерани от цял свят. 

„Участвах в Самоковския артилерийски полк като свързочник. Първата ми схватка с немците бе в Кратовска община при Страцин и Стражин. Те вече бяха наши, след като Софийската парашутна дружина беше счупила гръбнака на немската отбрана. На следващия ден ни изпратиха по хребета Червена шума над река Пчиня. От 7 до 10 ноември 1944 г. все не можем да настъпим. Немците са страхотни със своите автомати. В нощта на 11 ноември дойде Радомирската тежко къртечна дружина. Окопа се и вече немците бяха принудени да дадат гръб, да нагазят във водите на река Пчиня, отстъпвайки. До 14 ноември превзехме Скопие. Но какво превземане е това? Това си е гражданска война в България”, спомня си мъжът.

Той посочва няколко случая, при които българи застават на страната на противника. „Един ден над нас високо се появи един самолет. Кръжа, кръжа и след минути слезе ниско и с бръснещ полет започна да стреля по нас. Наш, български беше самолетът. Българин стреляше по нас, казва се бай Петко. Изпотрепа и хора, но главно конете”, разказва столетникът.

Малко преди това пък една сутрин се събудили сред множество агитационни листовки. На тях пишело: „Братя българи, тази война не е наша. Прибирайте се по домовете си. Подпис: Иван Михайлов”.

След края на първия етап от войната няколко дивизии са изпратени към Унгария. „Цяла една дружина – Кюстендилската, се тъкми да напусне и да се върне в България. Обезоръжени, минаха през нашия лагер. Чакат и нашите войници от артилерията да тръгнем след тях. Но нашите артилеристи чакат някой да излезе пръв, ама никой не иска да е пръв. Така ние си останахме там. След два часа обаче тази дружина се върна. Пресрещал ги един камион въоръжени партизани, сред които и сержант Козовски. Той произнесъл слово, заредил дезертьорите с дух и те върнаха обратно”, разказва Гърнев.

„Добре, ама в полка има легионери, те създават паника, без да има причина за бягство, за да напуснат войниците фронта и да бягат. Един легионер от артилерийския полк на име Георги Кирчев повежда около 25 човека да ги води в България. Като минават хълма в местността Църна трава, натъкват се на сръбските граничари, които ги предупреждават: спрете, или ще стреляме. Легионерът се подиграва с тях и им вика: който смее, нека да ми излезе. Сръбските граничари стрелят, повалят го, пленяват групичката и ни я връщат обратно. Така и при нас приключиха броженията. Сега името на този Георги Кирчев, убит като изменник, ще го видите сред имената на геройски загиналите в Македония. Как стана това? До промяната през 1989 г. ние имахме паметници на Съпротивата, антифашистки паметници. След промяната антифашистките паметници в Пловдив и в Гоце Делчевско ги смъкнаха. Дори в Неврокоп свалиха и паметника на Яворов. Новите демократи в Гоце Делчев бутат антифашистките паметници и построяват нов. В този нов паметник слагат и името на Георги Кирчев, легионера дезертьор, че е геройски загинал”, ядосва се Гърнев.

След края на войната той е избран за кмет на родното си село. След това става секретар на Околийския комитет на комсомола. В казармата на полково събрание е избран за секретар на партийната организация. А на конференция на дивизията - в комисията по военна нравственост и етика. Оглавява батальони в Мамарчево и в Любимец. На 41 години се пенсионира от армията и идва в Пловдив, където е назначен като закупчик в Централна поща. Решава да учи Икономика на съобщенията в Пощенския институт. Завършва вечерно първо средно образование, след това задочно и висше.

Влиза и в Съюза на ветераните, където по пътя на изборите стига до Висшия съвет. Автор е на шест книги, от които четири са издадени, до няколко месеца ще излезе от печат и петата, както и десетки листове записки и дневници.  Има четири деца, осем внука, 14 правнука и 7 праправнука.

Според Борис Гърнев вредата от войната не може да се разбере, докато не се посочи ползата. „През февруари тази година светът откри Зимните игри в Пекин. Олимпиадата носи ведрина на света, сближаване, сработване. В пълно противоречие, Европейският съюз с неговото дрънкане на оръжието доведе до сегашната война - нещастие, беди, евакуация на хиляди мирни хора. Сблъскаха се два братски народа, които ние, българите, тачим като освободители. И се чудим кой е виновен от тях. Най-напред в Европа беше Варшавският пакт. Негов опонент излезе НАТО. Варшавският пакт си отиде. Трябваше да си отиде и НАТО, но остана и тези поразии сега са техни. НАТО не смее да се намеси в кървавата схватка между Киев и Москва, само отстрани предлага оръжие. Защото Москва се е наложила като победител от векове. Наполеон е тръгнал към Москва и се е върнал победен. Хитлер също. Това е респектиращо. Надявам се, че все пак ще видим света като поле за културно съревнование”, казва Борис Гърнев.   

Според него информационният поток ни представя ситуацията в Украйна едностранчиво. И не случайно са създадени двете народни сепаратистки области Донецк и Луганск. „Там е военна обстановка. Влиянието е Вашингтонско. Тези области поканиха Русия да отиде на помощ, но те са малцинство. Значителна част в Украйна е полско. Вековна е враждата между Полша и Украйна. И сега от 1 800 000 евакуирани украинци, 700 000 са в Полша”, допълва ветеранът.

Той е категоричен, че войната не е само човешки жертви, но и пораженията, които нанасяме върху природата. Затова от Съюза на ветераните засаждат по едно дърво за всеки загинал на фронта в Пловдивска област. Тази година във връзка със 150-годишнината на Гоце Делчев и на Борис Сарафов в село Илинден ще бъдат засадени 150 ореха и 150 жълъди. Ще се оформи алея за загиналите през Първата и Втората световна война. Предстои и автопоход, който ще мине по стъпките на Втора пловдивска армия с командир Никола Иванов.

„Пътят ни ще мине и през КПП „Илинден”, където ще се спрем и ще разговаряме с администрацията там. Ще им обясним каква е тази годишнина, коя е тази втора армия, която с щурм превзема Одрин – нещо величествено, което се изучава от световната военна наука тогава. С тях ще посадим един дъб. И когато нас ни няма, този дъб под грижите на администрацията ще израсне и ще бъде свързан със Съюза на ветераните”, посочва Гърнев.

Тази година се отбелязва и 110-годишнината от Балканската война, по време на която е освободен Пиринският край.

„Зовем наследниците да дойдат и да засадят дръвче с нас в памет на техните отци и праотци”, допълва ветеранът.