На 15 януари 1971 г. в Стара Загора е роден Емануeл Василев Тодоров – доктор по когнитивни невронауки и асоцииран професор по когнитивни науки в университета във Вашингтон, САЩ. Майка му е от Стара Загора, а баща му - от Пловдив. Семейството живее в Пловдив. Когато идва време да се ражда, майка му отива да роди в Стара Загора, за да е близо до своята майка и помощта й.

Когато Еманеул става на няколко месеца, се връщат в Пловдив. Завършва училище „Черноризец Храбър“ , където от 5 до 7 клас играе шах в сборния отбор на Пловдив, след това Английска гимназия (8-10 клас) и УПК математическа гимназия. Като ученик в гимназията Емо е в националните отбори на България по математика и по информатика и участва в няколко международни олимпиади за ученици.

Печели златни медали от международна олимпиада по математика и първата международна олимпиада по информатика (1989) и сребърен медал от международна олимпиада по математика (1990). На Балканската математическа олимпиада печели сребърен медал (1988) и златен (1990).

След гимназията заминава за Щатите. През 1993 г. е приет да учи в MIT - Massachusetts Institute of Technology (Масачузетския технологичен институт) в САЩ. Наградите продължават. Заедно с екип от студенти на Масачузетския университет достигат до 7-мо място в Международен конкурс по програмиране на ACM (1995). Има второ място на Регионален конкурс по програмиране на ACM (1994) и първо (1995). През 1998 г. завършва института с докторска степен по когнитивни невронауки. През 2001 г. завършва постдокторантура в Gatsby Computational Neuroscience Unit, а през 2001-2002 е научен сътрудник в лаборатория по биомедицинско инженерство, след което става преподавател и асоцииран професор по когнитивни науки.

Цел на научните му изследвания е интелигентният контрол на биологични и изкуствени системи. Той съчетава експериментални и изчислителни методи, за да проучи как мозъкът контролира тялото в различни моторни задачи. Също така развива на базата на биологичните системи контролни алгоритми, които имат за цел решаване на сложни проблеми извън обсега на традиционната теория на управлението. Контролът в реално време на комплекс мускулно-скелетната система като човешкото тяло изисква образуването на хиляди контролни сигнали в секунда.

Емануел Тодоров заедно с Же Ху от Йейлския университет създават най-сложната роботизирана ръка, която по способности е много близо до истинска човешка ръка и може да хваща и по-дребни предмети. Две школи има в създаването на роботизирани ръце. Едната ги създава семпли, с по два-три пръста, максимално функционални, без излишни експерименти в дизайна. Другата школа застъпва противоположното твърдение – роботизираните ръце трябва да са максимално близки до човешките, да имат сложен дизайн и множество функции.

Целта на учените е да стигнат по-далеч и да й сложат истински сухожилия и кожа и да се запази важната биомеханична информация за човешката ръка. За да направи ръката, екипът принтира на 3D принтер точни копия на отделните кости на човешка ръка. Съединява ги с помощта на полиетиленово влакно, наречено Spectra, което е едновременно здраво и гъвкаво. За да получи ръката реалистични очертания, са наложени изрязани с лазер гумени листове, но учените се надяват да я използват като рамка, по която да отгледат истинска човешка тъкан.

Ако заработи, първото и най-очевидно приложение на устройството ще е като протеза за хора, изгубили ръка. Но възможността за управление посредством сензорна ръкавица предполага и друго предназначение - инструмент за всеки, който трябва да извършва деликатни манипулации във враждебна среда, като например астронавти или работници в атомни електроцентрали. Творението на Тодоров и Шу намира сериозно приложение в телеманипулацията (контролиране от разстояние), тъй като операторът извършва действията инстинктивно и по този начин при употребата на роботизирани ръце няма да се загуби нищо от естествената сръчност на човешката ръка. През 2010 г. създава фирмата MiJoСo. Продукта MuJoCo е симулатор, който се използва за научни изледвания по роботика и Изкуствен интелект.

Из "Енциклопедия на Пловдив" от Божидар Тотев