Световноизвестният френски египтолог от български произход Васил Добрев е роден на 30 юли 1961 г. в Пловдив. Завършва английска гимназия в родния си град. Преди абитуриентския бал му откриват болестта на Хочкин. Заминава да се лекува във Франция и остава, след като става ясно, че върне ли се в България, лечението му може и да не бъде довършено. И преборва болестта.

Васил Добрев работи във Франция 15 години. Завършва изкуствознание и египтология и защитава докторска дисертация по египтология в Сорбоната, Париж през 1992 г. под ръководството на френския акад. Жан Льоклен. Той го кани на разкопки в Египет, където проучва пирамидата на Тети Първи - фараон от Шестата династия.

От 1995 г. работи във Френския археологически институт (IFAO) в Кайро. През 2004 г. предлага нова революционна теория за произхода на Големия сфинкс в Гиза, съгласно която той е построен не от фараона Хефрен (както се смята от класическата египтология), а от фараона Джедефре в чест на баща му Хеопс.

Тази теория бързо предизвиква най-широк международен отзвук и е отразена в някои от най-големите всекидневници по света. Английският телевизионен канал „Дискавъри“ дори посвещава на нея 50 минутен филм под надслов „Тайните на Сфинкса“ постижение, недостигнато от никой друг български учен.

Успоредно с това от 2000 г. екипът на Васил Добрев провежда разкопки в платото Сакара на 30 км от Кайро в търсене на гробницата на фараона Осеркаре от 6‑та династия, известен още под прозвището „Изчезналия фараон“. На разкопките в Сакара с това заглавие е посветен друг филм на „Дискавъри“ за Васил Добрев ‒ „On the lost Pharaoh“s trail“.

В началото на 2015-а при разкопки край Кайро археологът открива две нови уникални гробници на египетски жрец. Така се открива нова епоха в египетската култура, времето на фараоните от 6-а династия. Това е краят на т.нар. Старо царство, епохата на пирамидите около 2300-2200 г. пр. Хр. Вероятно тогава е живял и въпросния жрец. Какъв е този жрец, за кой фараон е работил? Една от титлите му е свързана с фараон №3 от 6-та династия. Но гробницата му не е до некропола на фараона, а на 500-600 метра на юг.

Знае се, че централната постройка на един некропол е пирамидата на фараона, а около него е фамилията - съпруги, принцове, жреци, военни. Интересно в новите гробници е, че цветовете им са много красиви, напълно запазени и ярки. Стаята, в която влизат е изрисувана цялата, а цветовете и все едно са положени вчера. Изображенията по стените показват какво е имало в стаята. Смайващото е, че тези гробници не са посещавани поне от 2500 години.

Как науката оценява приноса на Добрев, се вижда в музея на Сакара. До входа му е почетният списък на най-изявените египтолози, работили там. Васил Добрев е в него.

От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев