Пътешественици“ е рубрика за тези, които не се страхуват да тръгнат по пътя към неизвестното. За тях авантюрите и приключенията са начин на живот. Говорим с онези, които се престрашават да изследват далечни, по-малко популярни кътчета от земното кълбо и съпреживяваме с тях приключенията, през които са преминали. Следете ни, за да направите виртуална разходка до най-интересните места по света. 

На 6 юли пловдивчанинът Димитър Миленков покори най-високия връх в Африка-в. Ухуру (5895 м) в планината Килиманджаро, Африка. Това се случи, след като през 2018 г. Миленков изкачи най-високия връх в Западна Европа – Монблан (4810 м).

„След покоряването на Монблан, подготовката не е спирала. Оттогава поддържам форма с постоянни изкачвания на българските планини”, разказа пловдивчанинът.

По думите му подготовката за Килиманджаро се изразява най-вече в тренировки за издръжливост. Но човек няма как да бъде подготвен за самата височина, тъй като при изкачването на връх по-висок от 4000 метра не е достатъчна само физическата издръжливост.

Всеки организъм понася по различен начин височината. Има хора, които се аклиматизират много по-бързо, други пък съвсем не могат да се справят, обясни Миленков.

Поради тази причина по време на експедицията член на групата е трябвало да слезе от планината, тъй като не се почувствал добре.

„При височината може да настъпят мозъчен или белодробен оток, които могат да приключат фатално. Единственият начин за справяне е престой на по-голяма височина. По този начин тялото се адаптира, но няма гаранция”, уточни приключенецът.

Според Миленков, алпинизмът е скъп спорт, тъй като както екипировката, така и самите експедиции са доста скъпи, а не трябва да се пести от тях,  защото в някой ситуации екипировката е тази, която спасява живот.

"Ние избрахме най-трудния маршрут за изкачване на върха. Нямаше установени хижи, в които да се преспи, затова спахме на палатка и сами си изграждахме лагерите. Разбира се, нямаше течаща вода. Когато няма добри условия, всичко зависи от това, с което разполагаш. Нямаш удобствата, с които си свикнал в ежедневието си – не можеш да се изкъпеш, нямаш телефон", разказа още той.

Вълнуващият преход започнал от сравнително ниска надморска височина около  700 метра, като там температурата била около 30 градуса. На самия връх обаче е било -10 градуса.

„Имаше доста сериозна температурна амплитуда, с която трябваше да се справим. Беше сухо, нямаше валежи. За съжаление заради температурните промени Килиманджаро вече няма бяла шапка. Дори на такава височина почти нямаше сняг, за разлика от Монблан, където целогодишно има снежна покривка”, допълни Миленков.

Той сподели, че се занимава по-активно с алпинизъм - с по-големи върхове, през последните 2-3 години. Това е едно от нещата, които му помагат да се разтовари психически, тъй като се сблъсква с доста стрес на работното си място.

„ Адреналиновото натоварване всъщност ме разтоварва. Тишината и това, че си толкова на високо със своите мисли и чувства е неописуемо. Връзката с природата също е изключително важна. Смятам, че никой друг спорт не може да ти я даде”, коментира алпинистът.

Групата се надява да покори всички континентални първенци. Но това зависи от времето, тъй като една подобна експедиция отнема поне 3 седмици, а при по-високите върхове дори повече.

Това са 20 дни, в които трябва да отсъстваш от работа и да лишиш семейството си от присъствието си, отбеляза Миленков.

Целта за следващата година е най-високият връх в Южна Америка Аконкагуа, който е висок ‎6962 м.

„Не го правим за слава, правим го за себе си. Финансираме експедициите си изцяло сами. Единственото, което рекламираме са фирмите, които управляваме. Не го правим, за да печелим пари, не търсим фирми за спонсорство. Правим го, защото ни доставя удоволствие и изчиства съзнанието ни”, категоричен е пловдивчанинът.