"Те не са по-различни от нас. И за тях, и за нас важат едни и същи закони на гравитацията", така най-лаконично и точно описа вдъхновението за проекта, стартиращ утре, неговият ръководител Крум Сираков.

Слабочуващи или напълно лишени от слух млади хора ще се сблъскат с вертикалния свят, като преодоляват тепетата на Пловдив по най-необичаен маршрут - директно и само нагоре.

Преди дни започна пилотната фаза на проекта "Аз мога", който сблъсква 16 участника, които имат проблем с едното си сетиво, с нещо, което всеки може да усети - адреналина от това да висиш на въжета. Първото мероприятие бе обучително и опознавателно. Участниците ще бъдат въведени в света на катерачите от едни от най-опитните в сферата, а именно представителите на „Клуб за планинско-приложни спортове АГАРТА“ Пловдив.

Проектът е организиран от СНЦ „Асоциация за социална, здравна и правна помощ“, от което Сираков е част. Мъжът е адвокат и спалеолог, а от години е приел за своя морална мисия да помага със знанията и уменията си на други хора в нужда. Неговият приятел, колега адвокат и председател на сдружението Васил Попов следва същия завет. Идеята да интегрират хора с проблемен слух в катераческия живот се ражда докато Крум и Васил, който е координатор по проекта, висят на въжета по склоновете на Трихълмието. 

"Ние висяхме и се забавлявахме, а отдолу мина една позната, която ни поздрави. Тя е жестов преводач. Стана като снежна топка, просто спонтанно се зароди идеята, а оттам вече пристъпихме към реализация", спомня си Сираков. 

Двата споделят, че са имали интерес към това дали всеки може да изпита удивителното усещане да се предвижда по вертикална скала и дори се чудили дали вестибуларният апарат на по-специфичните групи от хора работи еднакво с техния. Оказва се, че няма никакви ограничения. 

"Първият експеримент беше да качим глухонямо лице на тесен туристически каяк. Това изисква определени умения - не всеки може да се задържи. Оказа се обаче че за нашия участник нямаше никакъв проблем. Абонирани сме за такива щури идеи. Идеята на асоциацията е да се занимава с планинско-приложни спортове, като основната ни цел е да наблягаме на деца и по-специфични групи, които в известна степен не са интегрирани в тези занимания", обяснява на свой ред Попов.  

Мъжете с кауза разказаха, че тепърва искат да реализират още такива инициативи. Те искат да въведат във вертикалния свят и деца, но до момента не срещат подкрепа сред структурите, които могат да го финансират. 

Специален акцент в настоящия проект е запознаване на младите хора със специализираните умения на военните, които преминават сложни обучения за катерачеството и имат своя специална екипировка за мисии, които изискват прилагането на умения в екстремни и планински условия.  

"Искаме да подпомогнем проекта с инструктори и екипировка, както и с всичко, което можем. Принципно основната готовност на Българската армия е насочена към подпомагане на населението при бедствия и аварии. Специалните сили са единственото подразделение, което има функции за незабавна готовност при подобно събитие. Лично мое мнение е, че не само бедствията и авариите трябва да са връзката между нас и гражданите. Подкрепата на настоящия проект е чудесен пример за един друг тип подпомагане, където младежите ще могат да се докоснат до армията, да видят това, с което разполага армията и да чуят с очите си на какво обучаваме нашите войници", коментира Данчо Четалбашев - главен сержант на Съвместно командване на специалните операции към Въоръжените сили на република България.  

На младите хора са осигурени жестови преводачи, благодарение на Регионална организация на глухите – Пловдив и Съюз на жестовите преводачи, които са част от екипа на проекта. Начинанието е финансирано по програма „Пловдив за младите“ към община Пловдив, а в него безкористно взимат участие много доброволци – катерачи, спелеолози, психолози и др.