Парашутист, случаен човек,  връзкар, човек без опит в материята и с неясни мотиви. Тези и други подобни квалификации и съмнения бяха изразени в коментарите под  изненадващата новина , с която стартира седмицата – назначението на тв водещия Богомил Грозев за шеф на ОП „Старинен Пловдив”.  Множеството коментари в социалните мрежи се въртяха около избора на човек, който не просто не майна, но и няма никаква връзка с града. Изненадата дойде по няколко линии – първата бе, че Грозев  е назначен без конкурс, че никога не е имал досег с проблемите на Стария град, че назначението му не е било дискутирано предварително и че журналистът е напуснал позиция с неколкократно по-висока заплата, за да стане общински чиновник. Политическите сили в града реагираха нееднозначно, някои изразиха съмнение във възможностите и намеренията на водещия, други му пожелаха успех , а трети се пошегуваха че може да се загуби в лабиринта от улички в резервата.  Разбира се, не липсваше и местен шовинизъм и резонния въпрос: Свършиха ли пловдивчани, та трябва да си внасяме хора от София да ни управляват? 

Грозев набързо се превърна в още един „пловдивчанин в повече” под тепетата.  Кметът Здравко Димитров заяви, че гарантира за телевизионера  и е сигурен, че той ще се справи. На критиките, че бившият вече тв водещ не е от Пловдив Зико отговори с въпроси: „Начо Културата от Пловдив ли беше? Амелия Гешева от Пловдив ли беше?”.

Това отключи любопитството ни да погледнем кои други институции под тепетата се ръководят от хора, свързали съдбата си с града, но преминали през критичния поглед, че не са родом от Пловдив. Всъщност ако  направим бърз мониторинг на институциите, които играят важна роля в обществения и културен живот на града, ще установим, че  хората, които ръководят едни от най- успешните структури в под тепетата не са ПЛОВДИВЧАНИ.

Оказва се, че и трите големи – Държавна опера-Пловдив, Драматичен театър-Пловдив и Държавен куклен театър-Пловдив, не се ръководят от пловдивчани. Директорът на Куклениците Виктор Бойчев е от Шумен.

Преди да дойде под тепетата след спечелен конкурс, той бе начело на Разградския театър. Той пое пловдивската трупа през 1999 г., когато градът бе домакин на инициативата Европейска столица на културата. Още с първите си управленски решения да подмлади трупата предизвика напрежение, но устоя. Последваха много награди и признание за трупата и вече близо 22 години Бойчев няма реални конкуренти на конкурсите за поста. Той за кратко се премести в София, за да поеме поста административен директор на Народен театър „Иван Вазов”, но предпочете да се завърне в любимия си театър.

 От 2010-а своята визия за Драмата реализира и пазарджиклията Кръстю Кръстев.

След работата си в Кукления театър на родния град и в Родопския театър, Кръстев пое пловдивската трупа след напускането на предшественика му Емил Бонев. Вече 10 години възпитаникът на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” печели конкурсите за директорския пост и има своя сериозен принос Пловдивският театър да бъде сред трупите, които чертаят тенденции и са в авангарда на българската сцена.

С дългогодишен опит като директор на Държавна опера-Пловдив може да се похвали и родената в Стара Загора Нина Найденова.

Тя е начело на трупата от 2013 г., когато пристигна под тепетата от родния си град, където бе главен режисьор в оперния театър. Найденова бе човекът, който смени визията и концепцията на Вердиевия фестивал на Античния театър, който сега е едно от най-популярните летни събития под тепетата, но с името Opera Open. Найденова също премина през турбуленции в началото, защото в състава имаше натрупано напрежение и музиканти и солисти даваха пресконференции едни през други, за да споделят проблемите си и да защитят ръководителите, които смятат за най-достойни да са начело на Операта. В момента институцията е работи в добра кондиция и представи няколко премиери, които предизвикаха национален отзвук. А режисьорката, възпитаник на НБУ, спечели без проблеми и последния конкурс за поста.

Роден в Чепеларе е и друг знаков директор на културна институция в Пловдив. Доц. Костадин Кисьов ръководи Археологическия музей вече близо четвърт век.

Преди това археологът работи в музеите в Смолян и НИМ. Кисьов и екипът му стоят с научната си работа зад някои от най-забележителните археологически открития в последните години в България и се грижат за откриването, спасяването и съхраняването на множество обекти под тепетата. А както знаем, Пловдив е сред малкото градове, в които - „където и да копнеш, ще откриеш съкровище”.

Извън  сектор Култура, още една много важна за града институция се управлява от човек, който не е пловдивчанин. В средата на 2019 година пазарджиклията Йордан Рогачев пое ръководството на втората по големина областна дирекция.

И въпреки че служителите подхождат скептично към всеки нов началник, който не е изкачил кариерната стълбичка, минавайки през местните районни управления и други служби, това не притесни особено новоназначения директор. Той влезе буквално с летящ старт и промени организацията на работа по много линии. 8 месеца по-късно резултатите вече са налице – наситено полицейско присъствие, успешни акции в различни сектори от икономиката, големи количества заловени наркотици, разбити схеми за източване на държавния бюджет за милиони.

Общият знаменател между  всички „пловдивчани в повече” обаче е фактът, че всеки от тях е професионалист в своята област и целият му професионален път е съсредоточен в конкретната област, в която работи. Липсата на сантименти и обвързаности на различни нива играе положителна роля, когато ръководителят трябва да взема мениджърски решения, някои от които не особено популярни. Но опитът е нещо, което трудно би могло да бъде наваксано.

Как ще бъде ръководена структурата, която управлява Стария град предстои да видим. Дали той ще оживее, връщайки предишната си притегателна сила за младите хора, туристите и градската бохема? Пловдивчани са категорични, че резерватът трябва да запази достолепието си и няма смисъл да бъде превръщан в квартал за развлечения като Капана.  Така, че всяка промяна там трябва да се прави изключително внимателно, след обществено обсъждане и с визия за бъдещето. Защото вековният град ще бъде дом и за нашите наследници.