Заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов направи равносметка за постиженията в сектора през отминалата година и какво предстои през новата 2025-а.

- Имахме много ясен план за това какви процеси трябва да се стартират през 2024 г. И с оглед на това, че всички тези процеси са в ход, можем да кажем, че годината е много положителна. За нас беше важно 2024-а да бъде основополагаща и да дадем началото на ключови проекти, които са важни за развитието на културния живот в града.

Стартира обществената поръчка за ремонта на кино „Космос”, но по-важното е, че в рамките на годината успяхме да осигурим цялото финансиране на проекта. Знаете, че правителството ни даде близо 6.4 милиона държавна помощ, за да финансираме частично дейностите по ремонта. В края на годината дойде друга положителна новина - нашата концепция за интегрирана териториална инвестиция заедно с Габрово беше одобрена, с което осигурихме и останалата част от парите за киното.  Те са за строително-монтажните работи, включително и средствата, които са необходими, за да може киното и площадът отвън да бъдат завършени и оборудвани в пълния им блясък.

- Проведохте и международен конкурс за функциите на сградата. Вече решено ли е какво ще бъде нейното предназначение?

- Важно беше да отворим дебата за сградата на БНБ и да обявим международен конкурс за нейната функция.  Това се случи в началото на годината, а вече са ясни и класираните на първите три места проекти.

Община Пловдив през годините е била критикувана за това дали, кога и как прави конкурси и дали ги прави добре. Можем да кажем, че в случая с функциите на БНБ имахме един много добър международен конкурс, който сблъска идеи от различни архитектурни студиа от няколко континента.

Имаме вече решение каква ще е функцията на сградата, но ще го обявим скоро. С оглед на това, че постоянно трябва темата да бъде високо място в дневния ред, работихме по проекта за консервация и реставрация на фасадата, който е готов.  След като минат всички законови процедури и съгласуването му в НИНКН през тази година проектът ще може да се реализира. Сумата за реставрация и консервация на фасадата възлиза на малко над 1 300 000 лв. Подготвихме проекта и сега при подготовката на бюджета за 2025 г. ще поискаме от Общинския съвет да ни гласува тези средства. Надявам се те да бъдат осигурени и проектът да стартира тази година,
С оглед на това, че БНБ е сложна и комплексна сграда, която е паметник на културата, ние имаме дългосрочна идея за нейното развитие. Всяка година  ще се случва нещо, което ще допринесе за това банката да има своя блясък. Затова е важно през 2025 г. най-малкото програма минимум всъщност да бъде стартът на възстановяването на фасадата, защото знаем, че в момента има отделни компрометирани елементи. Това е сграда, която се намира на буквално на главната улица на Пловдив и много хора с много хора ще ѝ се радват, когато проектът бъде реализиран. Тя ще бъде видима и през нощта благодарение на художествено осветление. 

- Означава ли това, че тя ще бъде многофункционална като ползване?

-  Ще запазя в тайна избора ни, но знаете, че два от проектите са за музеи, а един за многофункционален център.  Радваме се, че тази година ще започнем да готвим задание за избраната функция, което ще трябва да съгласуваме с Националния институт за недвижимо културно наследство. Това задание ще може да използва различни елементи от идеите, които бяха представени на международния конкурс, защото има и други добри идеи от другите проекти. Например за подстъпите към сградата.

- Т.е. ще работите и по външните пространства пред сградата.

- Да, ще работим с външните пространства,  разбира се, без да правим някаква огромна промяна. Но самото площадно пространство отпред доста любопитно да бъде така допълнително експонирано, защото се харесва много от хората. В момента се ползва за изложби и много ни се иска то да бъде социализирано затова и хората всъщност да се спират там и да бъдат като едно нов социално място, което да събира също хората, да не бъде само място за преминаване.

- А какво се случва с Баня Старинна?

- Много ми се иска в рамките на 2025 г. да започнем същинска работа по реставрацията и консервацията на Баня Старинна.  Критикуват ни, че се случва бавно, но ние искахме да подготвим внимателно един много хубав проект за Център за съвременно изкуство, който да бъде представен в НИНКН. Хубавото е, че в последните дни на декември бе съгласуван първият ни проект за ремонт на покрива, тъй като банята се рушеше от течове. Проектът е на стойност 80 000 лв. Очакваме Общинският съвет да ни отпусне средства и за реставрацията и консервацията и адаптацията на вътрешните пространства на сградата.
Хубавото е, че един по един започват важните проекти за културната инфраструктура на града. 

- По отношение на културния календар се чуха критики за това, че насочвате средства към международни артисти и по-комерсиални проекти. Всъщност, каква е идеята ви с това? Защо го правите?

- Културният календар сам по себе си не е толкова различен от този през 2023, 2024 и 2025 г., защото следва определени принципи. Тези принципи са на баланс между различните видове изкуства. Всъщност вие, ако отворите календара, ще видите, че имаме различни раздели, в които имаме театър, в които има музика, в които имаме танц, в които има мултижанрови изкуства, в които имаме съвременно изкуство. Идеята е всъщност, Културният календар като израз на културната политика на общината, да прави балансиран продукт, който да се харесва от всички, който да има за всекиго по нещо.

Трябва да се знае, че международното измерение на Културния календар е много важно, защото културата и туризмът са толкова свързани, а Пловдив продължава да бъде една силна целогодишна дестинация и като такава трябва да предлага разнообразен, включително международен културен продукт, който освен да радва гражданите на Пловдив, да може да води и да води туристи. Да идват и да остават в нашия град. Така че независимо от критиките, ние търсим да има такъв баланс.

За да можем както да имаме Международен джаз фестивал и „Черната кутия”, така и да имаме Международен фолклорен фестивал.  Да имаме различните изложби на Градската галерия и Дружеството на пловдивските художници. Така през Културния календар даваме солиддна подкрепа на пловдивските културни оператори. От друга страна да води външни чуждестранни изпълнители, международни театри, които да идват в нашия град и по този начин да правят една динамична културна програма, която е както гражданите, така и туристите в Пловдив.

- Кои са акцентите в календара през 2025 г.? Има ли нови събития?

-  Това, което ще бъде любопитно, разбира се,  отново са тези традиционни издания на фестивалите. Те са очаквани от пловдивчани и предлагат разнообразна програма като Пловдив Джаз Фест, който пред 2024 г. представи няколко артисти носители на авторитетни музикални награди. Вярваме, че екипът ще вдигне още повече  нивото на фестивала. „Черната кутия” води много интересни групи, свързани със съвременния танц.  Ето съвсем наскоро дойде една много хубава новина, че три танцови спектакъла на международни артисти, копродуцирани от One dance Festival, са номинирани за една от най-престижните награди за съвременно танцово изкуство на лондонския театър Sadler's Wells -  „Rose”. Фестивалът е сред изключително успешните проекти на фондация „Пловдив 2019” и се надявам, че много силно международно присъствие и през 2025 г.

Очакваме важни и интересни събития и от нашите общински и държавни културни институти. Отново сме заложили например средства за изяви на Драматичния театър в чужбина, на международни фестивали и олимпиади. Отделно през смесеното финансиране ще подкрепим и Държавна опера-Пловдив, която – доколкото знам, ще има представяне в САЩ.

 Така че имаме доста различни и разнообразни събития както през Културния календар, така и през отворените програми на фондация „Пловдив 2019”.  Вече знаем част от артистите, които ще дойдат на Hills of Rock . Очакваме да бъде много любопитен.

Важен нов акцент е завръщането на Занаятчийското училище в Общински институт „Старинен Пловдив”, което преди три години бе финансирано от Министерство на културата по проект на Община Пловдив и Регионалната занаятчийска камара и пожъна голям успех след подрастващите. То отново ще има силна образователна функция, както и ще бъде атракция сред туристите. Новост в календара е и появата на международния фестивал "Leterapopuli", който ще събере световни имена от света на литературата в Пловдив. Нов формат е и "В джаза навън - Джазтопиа", който ще цели да доразвие обновения първи градски парк в Пловдив и като предпочитана сцена за културни събития.

- В каква степен събитията от Културния календар са обвързани с политиките по привличане на повече туристи?

- Добре е, че много често групите и събитията са представени с по-голяма конкретика  още с приемането на Културния календар, което се случва в рамките на една календарна година за следващата година, за да може така и туроператорите, които предлагат пакетите си за Пловдив, да предлагат и посещение на културно събитие. Получава се и така създаваме условия, повече хора да знаят за това, че в Пловдив се случва съответният международен концерт или голям концерт и си струва в този момент да дойдат в града. Да разгледат музеите и забележителностите и да посетят и събитие.
Много е важно, че заедно с фондация „Пловдив 2019” сме заложили през 2025 г.  да направим една специална програма за пловдивските читалища. Ние съзнаваме, че имаме по-голям дълг, който трябва да изпълняваме. От една страна общината подпомага работата на читалищата, макар че законе на задължава да го правим. Ние им отпускаме една добра субсидия в рамките на 130 00-150 000 лв., като им даваме средства за дейност. Сега пък през фондация „Пловдив 2019” ще има нова програма, с която ние ще подкрепим читалищата за закупуване на инструменти на костюми за танцови и театрални състави. Така че всъщност ще подпомогнем тяхната материална база. За да може тя да бъде и така до още по-добре развита. Ние знаем, че самите читалища и школите, които се намират в читалищата, раждат доста таланти. В града ни има 25 читалища, които развиват активна дейност.

Завишили сме и средствата по програма „Мобилност”, за да могат артистите ни да пътуват.

-  С тези средства предвиждате популяризирането на пловдивската култура в чужбина?

- Имаме примера на Пловдивския драматичен театър, който показа, че културният ни продукт може да бъде представян и харесван и в чужбина.

- Като говорихме за връзката на международните събития с тур със туристите. Имало ли е някакъв персонален интерес да ви търсят туроператори, международни, които да искат конкретна информация във връзка с някакъв времеви период от годината?

- Да, търсят ни. С българските туроператори сме в прекрасни отношения. Заедно с нас, Министерството на туризма, Столична община водихме Европейския комитет на туроператорите в София и в Пловдив миналата година.  Президентът на организацията беше силно впечатлен от града ни и всичките възможности за туризъм, които предлагаме.

Всяка година  отдел „Туризъм” обобщава всички събития,  включително и тези на частните организатори. Включени са и спортни събития. После ги пращаме на всички пловдивски хотели и пловдивски туроператори.   Имали сме дори конкретни  запитвания за възможности да има посещение например на Пловдив с разглеждане на конкретен музей и Епископската базилика с възможност Държавната опера да изнесе камерен концерт.

Знаете, че Общински институт „Старинен Пловдив” има лиценз за турагентска дейност и поддържа и подписва договори и не само той, а и всички пловдивски музеи с туроператори, които водят фиксирани групи и да има една предвидимост при посещенията на съответния културен обект.

Така успуваме да измегнем неприятни ситуации от предишни години, когато идва дадена група и влиза в обекта, когато има обедна почивка, например, или съответният музей или къща не работи.

Опитали сме тези неща да ги сведем до минимум, защото нивото на туристическото обслужване трябва да бъде много високо.

- Говорихме за държавните културни институции, общински културни институти, споменахте и музеите. Общината от години инвестира средства. Какво предстои?

-Музеите ни работят прекрасно с екипа ни. Те имат персонални задачи, които са представени от мен, касаещи реализациите на важни проекти.  Това, което предстои със сигурност през тази година, че през месец юни ще бъде завършена дългоочакваната експозиция за ютиите. Знаете, че първият музей, с който започнахме да се занимаваме, бе Етнографският. Там материалната база е изключително малка. Предоставихме им сграда на ул. „Съборна”, съвсем близо до основната им експозиция. Музеят спечели проект през Министерство на културата. Отделно през големия ни проект по Норвежката програма свършихме много работа. Вътрешните пространства са адаптирани. Част от витрините са поставени. Има детски център. Предстоят финалните щрихи.

Разговаряхме с директора Ангел Янков и ще отпуснем средства през общинския бюджет или през целевата подкрепа от Министерство на културата. С тях ще бъде  върнат блясъкът  и на фасадата и тя ще бъде възстановена в оригиналния си вид. Там ще бъдат експонирани близо 5000 ютии, дарени от художника Димитър Добрев на Пловдив.

С екипа на Археологическия музей – един от стожерите в нашия град, и най-силния археологически музеи  в България, ще работим по проекта за социализация и реставрация на Голямата могила в Кючук Париж. Това е един от проектите, за които мечтаем – зоната да се превърне в археологически парк, с приключенски елементи, за да е интересен и за далки, и големи.

Природонаучният музей също изпълни до максимум задачите си. През годината ще завърши и ремонтът на двора на Градската галерия в Стария град, тъй като там бе открита археология.  Тя ще бъде експонирана, а пространството ще бъде още едно място с подходящи условия за малки събития на открито, прожекции на открито и детска площадка. Място, каквото няма до момента в Стария град.