Пламен Панов е новият стар заместник-кмет на Пловдив с ресор „Култура, археология и туризъм“. Какво ще се случи по време на втория му мандат, той разказва пред медията ни.

Висшето си образование със степен магистър по европеистика Пламен Панов защитава в престижния King’s College London. Бакалавър е по международни отношения с почести, валидиран от Уелски Университет, Уелс Американски Колеж в Солун. Говори перфектен английски език, както и гръцки.

- Г-н Панов, предстоят нови четири години, в които ви се поверява управлението на културата, археологията и туризма. Какво да очакваме във втория ви мандат?

- Ние имаме една много прагматична програма, която много лесно ще се измери в края на мандата какво реално е свършено. Няколко са нещата, които са ключови за развитието на културния живот на града. Радвам се, че кметът Костадин Димитров направи своите първи действия спрямо ресор „Култура” с това, че подаде за държавно финансиране два важни проекта, които да стартират още сега – ремонта и адаптацията на кино „Космос” в иновативно културно пространство и реставрацията, консервацията и адаптацията на Античния форум на Филипопол в неговата южна и източна част. Това са проекти, в които миналия мандат с екипа ми вложихме много усилия да ги изготвим, съгласуваме по всички институции. Допитахме се и до обществеността дали харесват тези проекти. Спокойни сме, че имаме и подкрепата на хората за тяхното случване. Ключови са, защото един от ангажиментите, които Костадин Димитров пое в предизборната си кампания, беше, че бюджетът за култура и културно съдържание ще продължава да расте. Това е много хубаво, но и поставя въпроса за закритите сценични пространства, където да се случват събитията.   Затова е много важно да имаме още едно закрито пространство, в което може да има театър, концерт, кино.

Античният форум е част от визията за това как ще изглежда градският център. С него ще бъде завършена цялостната му реставрация и консервация. Ще бъде достъпна за гражданите и туристите. Тогава площад „Централен” ще има завършен вид като изключим Пощата, която е съсобственост на държава и частник. Изключително щастлив съм, че Министерство на културата е на финала да започне наистина ремонта на Концертна зала.

- Ще се справите ли с управлението на всички пространства?

-Едно от нещата, което ще трябва да направим, е да обособим структура, която да управлява сценичните пространства в града. Това е заложено в програмата ни. Едно от тези пространства, които искаме да придобием от държавата, да ремонтираме и оборудваме, е Летният театър.  Ще предприемем действия за това след Нова година.  Ще направим това искане към министъра на културата и смятам, че той ще откликне.

- Ще продължите ли активно да работите с културните организации?

- Разбира се. Важна е гаранцията за финансиране на културните оператори в града. Към настоящия момент има една изключителна предвидимост, когато говорим за финансирането. Знаете, че всяка година кандидатстването става през август, към месец септември или началото на октомври културните оператори вече знаят, че имат гарантирано финансиране за следващата година. Това им помага да готвят програмата си. Но това, което трябва да отговаря на съвременните тенденции, е тригодишното финансиране. За да може всъщност един културен продукт да се утвърди и ние да виждаме как той  ще се развие във времето, ние трябва да дадем хоризонт на съответния културен оператор. През 2024 г. предстои да разработим механизма, който най-вероятно ще бъде през фондация „Пловдив 2019”. Чрез него ще се извърши селекция на избор, който да определи тригодишното финансиране на културните оператори.  Това означава 2025, 2026 и 2027 г. избраните фестивали и събития да имат стабилност и да се развиват.

- Свързано ли е това с Националния план за възстановяване и устойчивост?

- И да, и не, защото все още няма конкретни разработени правила.  Ясно е, че Национален фонд „Култура” ще движи проектите. Приключи набирането на кандидати за Управителния съвет и се очаква тепърва да бъдат изяснени процедурите, при които ще кандидатстват общините. Със сигурност обаче тригодишното планиране на събитията ще бъде ангажирано с НФК, защото по този начин ще можем да имаме ясна представа кои събития ще могат да направят първо двегодишно финансиране по фонда и респективно тригодишно през Община Пловдив.

- Поне при първоначално изготвената стратегия се предвиждаше устойчивост  и след изтичането на програмата да продължи да осигурява средствата, отпуснати през Плана за възстановяване.

- Точно така е, точно по този начин ще влезем в третата година.  Първо трябва да видим обаче какви са правилата, за да може фондация „Пловдив 2019” да изготви програма. Хубавото е, че  имаме вече гарантирано съфинансиране, след като Общинският съвет гласува средствата на фондацията.  Разчитаме, че екипът ще работи по Плана за възстановяване, защото има необходимия опит.  Те трябва да седнат с културните оператори в града и да направят адекватна програма и тя трябва да е целогодишна, защото това има отношение и към туризма и събитийния календар на града. Ако ние направим добра културна програма, това ще гарантира, че и туроператорите ще могат да продават пакети, свързани с нея.  Нека да видим детайлите и принципа за кандидатстване все пак.

- Това означава ли, че ще настъпят промени в Наредбата за финансиране през Културния календар?

- Що се отнася до това как се избират проекти по Културния календар, промени няма да има. Към момента принципът е ясен  - назначава се комисия, в която има повече външни експерти. Те се избират от предварително изготвен списък. Става дума за експерти, които имат визия върху културните програми не само на Пловдив, но и на държавата. Факт е, че подготвяме промени в Наредбата в няколко аспекта. Първо – по отношение на Компонент 1 „Фестивали и значими събития”, с оглед на новата ситуация и инфлацията и въобще недоброто финансово състояние на България, да вдигнем допустимия процент в проектите, когато говорим за хонорари на екипи за управление и на артисти. По този начин ще позволим да имат малко по-голяма сигурност, включително и режийни разходи. Така ще подкрепим самите организации. Да могат да поддържат своите офиси и екипи. Втората промяна в наредбата ще бъде въвеждането на чисто нов компонент, който ще финансира превода на книги на пловдивски автори в Европа. След като Георги Господинов бе награден с „Букър”, стана ясно, че има интерес към българските писатели в чужбина, но финансирането е оскъдно.  Ние решихме да вземем нещата в свои ръце, за да помогнем на пловдивските автори. Те могат да кандидатстват с издателствата си и да бъдат превеждани.

- Тоест ще кандидатстват само български издателства…

- На този етап – да. Предстои да разпишем този нов модул в Наредбата. Имаме среща с представители на асоциация „Българска книга” и всички заинтересовани страни, за да можем да се допитаме до тях за експертно мнение. Все пак крайната цел е да кандидатстването по този нов компонент да е работещо и адекватно.  Какви критерии и изисквания да сложим. Кметът Костадин имитров е категоричен и ни подкрепя, че трябва да протегнем ръка към пловдивските  писатели. Затова и праговете в другата програма за подкрепа на пловдивски автори и значими за града издания ще бъдат вдигнати. Ние подкрепяме изданията до техния печат. Така реализираме заявката си, че ще развиваме нови програми и политики.

- Фондация „Пловдив 2019” разделя обществото. Става ясно, че тя ще е движещата сила по кандидатстване за средства по Националния план за възстановяване и устойчивост. Но какви са непосредствените задачи на екипа към момента?

- Екипът продължава да подготвя големите събития, които подкрепя по програма „Наследство”. Това са събития, които имат пряк принос към увеличаването на туристите в Пловдив.  Говорим за големите фестивали, които пълнят на 100 процента капацитета и легловата база в града - Opera Open, Hills of Rock, Франкофоли, Солар. Това са събитията, които досега водеха много хора. Фондацията трябва да работи с организаторите и да се стреми тези събития да бъдат задържани в града.  Естествено, трябва да развива и нови формати, защото в последните години успя да привлече форуми като Франкофоли, събития като фестивала „Улица Станционна”, който има огромен потенциал за развитие и привличане на нови туристи. С този форум се изпълнява и една важна мисия – да се изпълват с живот места, които не са пряко свързани с представата ни за култура.

- Като отворихме дума за големите фестивала – едно от най-големите разочарования на публиката през 2023-а бе нулевата година на Hills of Rock. Има ли опасност това събитие да отпадне от календара и през 2024 г.?

- Всички сме разочаровани, но заедно с организаторите обявихме, че се работи по мащабното издание през 2024 г. Не очаквам да има проблеми. Фондацията и екипът на фестивала поддържат активен диалог и се очаква през месец декември да бъдат обявени имената на първите групи.

-  Постоянно се говори за изнасянето на културни събития от градския център към кварталите. Какви стъпки ще предприемете в тази посока?

- Що се отнася до изнасянето на събития от центъра на града, винаги сме водили политика по децентрализация на културните активности. През годините бяха разгърнати много такива проекти – Лятно кино в парка, Театър в кварталите,  Включи квартала, Пловдив Вайбс. Това са събития, които ще продължат да се случват, защото интересът е огромен. С кмета си говорихме, че тези проекти биха били дългосрочни, само ако се работи за необходимата инфраструктура.  Наясно сме, че финансирането, с което сме подпомагали организаторите, отива и за съдържание, но и за сцена, озвучаване, осветление. Планът ни е в този мандат да създадем открити сцени там, където няма. В район „Северен”, в „Тракия”, в „Източен” и в „Централен” има такива сцени, но не и в останалите. Идеята е организаторите на събития да имат подсигурена инфраструктура. После те ще се поддържат от районните кметства.

Отделно Костадин Димитров помогна много да има филиал на Кукления театър. С решение на Общинския съвет бе предоставена сграда в район „Тракия”. След това с помощта на Министерство на културата тя трябва да бъде приспособена за театрални представления.

За да има устойчивост на тези процеси, най-важното е ние, освен финансирайки събития, да създадем и инфраструктура по районите. Така ще дадем възможност на всеки, който иска, да се изявява, дори и да не е събитие по програми на Общината.

Ще се създадат условия за децентрализирането на културния календар.

- Предвиждате ли да въведете някаква регулация на събитията, за да не се струпват и да правят избора на публиката труден?

- Все още търсим верния подход, за да можем да регулираме. Защото в момента в Пловдив има няколко типа събития. Има такива, които се реализират с подкрепата на Общината, която е най-големият инвеститор в култура. Има събития, които са на частни организатори. Има и спортни събития по спортния календар на Общината. Ще търсим баланс, за да може да има по-малко препокриване, но истината е, че ще бъде огромно предизвикателство.

- Старият град на Пловдив също е голяма тема и вечен повод за критики. Какво ще промените там?

- Темата за Стария град е голяма. Имаме много недовършена работа. Очаквам  общинският институт „Старинен Пловдив” да бъде реален стопанин на резервата и да носи отговорност за това какво се случва там, а не само на територията на обектите, които стопанисва. Там, където има проблем с калдъръм, теч, Институтът не просто да сигнализира. „Старинен Пловдив” генерира доста приходи и може да инвестира част от тях в подобряване на самата инфраструктура.

По отношение на културните събития – голяма част се включват на територията на резервата. Става дума както за такива, подкрепени от Общината или фондация „Пловдив 2019”, така и за частни организации. И това е не само на Античния театър.

Мисля, че това, което трябва да направим на първо време, освен опазването на недвижимото културно наследство, е да довършим проекта за общинско кафене в Данчовата къща. Хората казват, че вечер няма какво да се прави в Стария град, защото липсват достатъчно заведения.  Но и в това трябва да сме много внимателни, защото не можем да превърнем резервата във втори квартал Капана. Трябва баланс.

Необходимо е и въвеждането на повече иновации в представянето на културното наследство, разказването на историята за съответния паметник. През месец декември завършваме проекта, който „Старинен Пловдив” спечели, за обживяване на пространството под сцената на Античния театър.  С този проект ще напомним, че е място, където е бил сцена за театър, за битки, за решения на Градския съвет.

Този тип модернизиране на експозициите се отнася и до музеите . Поколението туристи, което посещава града, вече с телефона си  и таблета, се стреми да получава информация, докато обикаля в резервата. Вече завършихме и единната билетна система на „Старинен Пловдив” и туристите ще могат да си закупят билети онлайн. Това предстои да се случи във всички пловдивски музеи.

- А болната тема за достъпа на автомобили там?

- Това е много тежък проблем. Трябва да се реши да се махнат автомобилите и да спре хаосът с паркирането, защото туризмът започва с достъпност до обектите, продължава с това дали е чист и подреден, и тогава идва нивото и качеството на туристическата услуга. През следващите четири години там ще има доста подобрения, за да може Старият град да бъде истински повод за гордост.