Има ли лесен и забавен начин  да убедите детето си колко е важно да си мие зъбите? А да го запалите да започне да познава нотите и да ЧУВА музиката? Оказва се, че това изобщо не е мисия невъзможна. За да го направите, просто трябва да го заведете на театър, за да гледа представлението "Малкото зъбче". Или "Музикалница". Спектакълът е създаден от Павла Манова, Десислава Минчева- Тодоров и Петя Недева и бе част от фестивала „Синьо лято“ в Пловдив. Забавната история, която малките зрители преживяват, разказва за едно малко зъбче, което много обича бонбони и никак, никак, ама никак  не иска да се мие. “Музикалница” е най-новият aвторски куклен спектакъл на Петя Недева, който беше одобрен и подкрепен като проект по програмата “Творчески инициативи “ на Национален Фонд “ Култура”.

"Обичам, когато театърът излиза от театралната зала и създава такава в други пространства", казва Петя Недева. Тя живее и работи в София, но е свързана с Пловдив, защото тук среща първите си учители на театралната сцена в школата на Енчо Данаилов / Бате Енчо/ в Държавен куклен театър - Пловдив. След това завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” при проф. Атанас Илков. Тя е съосновател на първия Образователен театър в София. Успешно представя с колеги българското театрално изкуство на международните сцени в Лондон, Ню Йорк, Монреал и Ванкувър, Улан Батор (Монголия), Германия и др. Създава авторска музика за много детски театрални спектакли, последният от които е “ Малката морска сирена” на театър "София". 

В своите представления Петя обединява петте си големи страсти – музиката, Кукления театър, танца, изкуствата и работата с деца. В неделя, тя ще разкаже забавната история за едно малко зъбче, което много обича бонбони и никак, никак, ама никак  не иска да се мие. Само, че един ден  кариесите идват и малкото зъбче се оказва в Голяма Беда.  Но идва Някой, който знае всичко за зъбките, а също и  за кариесите. Слага в ред нещата и така децата забавлявайки се разбират колко е важно да се грижат за зъбките си за да бъдат здрави. 

- Децата сега са заобиколени от най- различни предизвикателства - телефони, таблети, игри, които правят концентрацията им изключително трудна. Как стигате до тях?

- Всъщност те се концентрират много добре, но за кратко и другото е , че всичко, което искат  получават много лесно- само с натискане на някое копче или с тъжна физиономия... Ето какво е добре да се имам предвид, когато твориш с деца.Така, че темпоритъма, динамиката, неочакваните обрати и непременно неоходимото количество смешно вършат чудесна работа. Забавата не е грешна, но ако е самоцел, дори и тя става скучна. Предимството да играеш сам на сцената е, че можеш да определяш и да си играеш с ритъма на спектакъла наистина като музикант. Всяка среща с публиката е много различна- всеки път историята изминава своя път по свой уникален начин- това е силата на театъра и  за мен е вдъхновяващо. А телефона- всъщност използвам в две от представленията си. Той е в ролята на този, който в приказките случва нещата веднага. Интересно е, когато децата чуят звъна на телефона всички “ идват в час”, но моят телефон в “Малкото зъбче”е всъщност ръката ми, а в “ Музикалница” един сгънат картон, защото какво е телефона? Не е ли една от човешките мечти? Говориш с някого, понякога много,много далеч от теб- не го виждаш , но чуваш гласа му , усещаш го... Има нещо нереално и реално в едно-  като магия. Само, че както и в магията, човек е добре да знае как да я ползва за да бъде всичко наред. Това вълнува.  

- Има ли неочаквани реакции по време или след представленията?

 - От децата винаги може да очакваш всичко. За неочаквана реакция не си спомням, сигурно е имало- децата са така непринудени, искрени...Мога да кажа обаче, че не съм очаквала спектаклите да имат чак толкова силен ефект. Имах представление на “ Малкото зъбче” и една приятелка, която е била случайно сред майките , които са чакали да започне представлението ми каза, че една от майките е споделила , че са гледали спектакъла и от тогава малката и дъщеричка сама е започнала да си мие зъбките два пъти на ден без уговорки.  Всъщност това момиченце изобщо не е единствен случай . Разбира се, че това е чудесно и е станало, докато сме се забавлявали – неусетно. Това може би най- ми харесва в образователния театър.

 - Различава ли се начинът, по който децата възприемат новата информация преди 10 години и сега?

 - Същите широко отворени очи, винаги готови да избухнат в смях, вярващи на 100%. - децата са си деца. Но разбирам въпроса. Новите технологии въведоха и друг поглед върху …, май върху всичко. Нещо, което повлия на начина на възприемане на информацията  е например промяната , която настъпи в поколенията. Родители, които не искаха да гледат децата си, както те бяха гледани, но не знаеха как. Така децата бързо и хитро взеха надмощие. Сега мисля, че се излиза от този период и вкъщи и в училище. Да, усеща се и от сцената. Деца, които нямат определени граници в семейството им е по-трудно да възприемат , може би,  защото си остават в лъжовния център, в който родителите “удобно” са ги сложили.  Същото може да се каже и при представления пред организирана публика – например детска градина. Всъщност веднага се разбира как възпитателите , учителите работят с децата. Там, където се полага грижа- децата са отворени, участват, в същото време са уважителни точно колкото трябва : ) и представлението преминава наистина чудесно и за публиката и за изпълнителите. 

Децата са различни и в същото време не са. Със сигурност има значение как представяш това, което искаш да достигне до тях.  Ще използвам възможността да благодаря на Национален фонд” Култура”, с чиято  подкрепа се роди и най- новото ми представление- “ Музикалница”.  Темата е музиката. Водя музикални уроци от много години и имах желание да направя от всички музикални мога да ги нарека преживявания не просто уроци по музика с деца от различни възрасти в театрално изживяване- игра… урок…  Силно неприятно за мен винаги е било , когато срещна хора , на които им е отказвано или “препоръчвано” да не се занимават с музика или по точно да не пеят. Престъпление може би ще ви прозвучи твърде силна дума, а за мен дори тя е слаба. Човешкото същество е създадено музикално, така, че противното твърдение на това е абсурдно. Да, хората по различен начин възприемат и се изразяват музикално. Ако някой го боли пръста не му казваме – вече няма да използваш ръката си, а го лекуваме. По същия начин просто човек работи и успява- може да не е могъл да пее вярно, но това е поправимо! Разбира се.

В Музикалница публиката се среща с герои от музикалния свят и с…нотите, от които повечето деца се плашат. Но ето какво- в нашата история има едно делфинче в опасност и така помагайки му- пеейки всички научаваме нещо ново и децата нямат против нотите да станат техните нови приятели. По- лесно сякаш научаваме неща, на които виждаме или усещаме полезността.

 - Огромният обем информация сякаш отвращава децата от училището. Смятате ли , че е време да се промени начинът , по който малките и по-големите ученици, трябва да се обучават? И възпитават?

 - Да, времената пак станаха интересни. Промяната е тук. Наднича буквално отвсякъде. От векове се повтаря почти едно и също. Това, което днес наблюдаваме има своите корени и ние берем нечии недомислени плодове . Голяма част от това , което се случва в образованието е неестествено, а  това, което действа срещу Природата  рано или късно му идва края. Има си закони- слава Богу!

Има едно нещо обаче, което винаги е действало -неизменно- Примерът, личният пример. Всеки има в сърцето си един или няколко учителя- такива , които са му помогнали да прояви най- доброто от себе си, като човек  или професионално- всъщност при истинските, добрите учители всичко върви ръка за ръка. Така , че да си пожелаем да имаме такива учители. И  много скоро  и по най- естествен начин ще се разхубави навсякъде.

 -От доста време работите с деца. Какво всъщност им е интересно?

 - Смешното! Неочакваното! Красивото! И Г Р А Т А !  И много обичат да е истинско!!! И на мен ми е любимо!