Петър Стоянов награди издателя Манол Пейков за подкрепата му за Украйна
Пловдивчанинът Манол Пейков е отличен за помощта, която оказва на Украйна с поредица от благотворителни инициативи. Това обяви той в профила си в социалните мрежи. Ето какво написа Пейков:
"Днес в аулата на Нов български университет бяха връчени Наградите за гражданска доблест и човешка доброта в помощ на украинския народ под егидата на президента Петър Стоянов. Церемонията бе необикновено затрогваща. Грамоти и подобаващо признание получиха редица фондации, сдружения, организации и личности, оказали помощ на украинските бежанци.
Големият приз – Награда за цялостен принос в помощ на украинските бежанци – заслужено отиде при неуморните хора от „Мати Украйна".
Награда в категория „Сдружение" взе Никола Рахнев от "Гората БГ" за доброволческия проект „Прегръдки за България".
В категория "Личност" наградата получи Тихомира Методиева Тихич. Тя произнесе вълнуващо слово, като припомни парещите като куршум думи на майките, участвали в протестите на киевския Площад на независимостта през 2013 година: "Няма чужди деца".
В категория „Бизнес" (за моя огромна изненада) дадоха наградата на мен – за "многобройни проекти в подкрепа на Украйна и украинския народ". Когато възразих от сцената, че всичко, което правя, е от лично мое име и през личния ми профил в социалните мрежи, любезно ми отвърнаха, че "работата ми била толкова респектираща, че (погрешно) са ме счели за бизнес".
В словото си се постарах да обясня, че в случая аз съм единствено "агрегатор" на усилията на хиляди хора – и че истинската награда е за онези, чиито 1257 (до момента!) дарения стигнаха до личната ми сметка, за да се превърнат в лекарства, храна, турникети, одеяла, дрехи, обувки, тактическа екипировка, вещи от първа необходимост.
За дядото с бастуна и найлоновата торбичка, в която имаше три пакета ориз, откъснати от собствения му залък. За групата ентусиасти, които се бяха събрали с намерение да превозват бежанци (с 13 коли и 2 буса!) и ми се обадиха, за да ме попитат къде точно да отидат – броени минути след като Мария Спирова от Лондон бе споделила с мен, че има спешна нужда от транспорт на румънско-украинската граница.
За пенсионера от едно село край Мездра, който ми звънна, за да ми каже че "пенсията ми не е голяма, пък и земица си имам, а и децата помагат; а тези хора бягат от война, просто сме длъжни да им помогнем. Кажете им, че къщата ми е отворена за тях."
За стотиците, които питаха от какво има нужда и го доставяха, посрещаха, приемаха, грижиха се, предлагаха подслон.
С две думи – за всички вас.
Благодаря ви!"