Петър Анастасов, поет и драматург

Прекланям се пред празника на будителите. Уникален празник. Не познавам друг народ, който да е превърнал своето уважение към своите учители в любов, в национален празник, в институция.

Обичам театъра. Минах през магически периоди на пловдивския театър. Пред очите ми великолепният актьор Стоян Миндов се превърна в пример за истински будител на пловдивската публика. Хората повярваха на неговите герои. Томас Ман е казал, че театърът превръща тълпата в народ. Стоян Миндов вграждаше в зрителите морал, вяра, човечност. Той се превърна в красив и незабравим епизод на пловдивската история. Беше будител. Посветих му едно стихотворение. Той го превърна в песен. И тази песен полетя.

ОТ СНЯГ ПОМИЛВАНА ДУША

На Стоян Миндов 

В часа преди да завали
Кой би могъл да ми помогне?
Останах жив, но вихър огнен
Душата ми изпепели 

Така устроен е светът,
Но вечно ли така ще бъде:
Едни - да си вървят по пътя,
А други - да прокарват път. 

Настигат ме в задъхан час
Старинно мъдрите съвети.
Но в тая битка с часовете
Докосвам бъдещето аз. 

Докосвам утрешните дни,
Преди да са изгрели още.
И в моите безсънни нощи
Горят слънца, а не луни. 

Вали… И сякаш оглуша
душата ми и сякаш литна -
Една добра и беззащитна,
От сняг помилвана душа.

***    ***     ***     ***     ***

Петър Анастасов е роден е на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково. Завършва прогимназията в родното си село, а след това руска гимназия в София. След това учи българска филология в Софийския университет. Известен период от време е главен редактор на в. „Комсомолска искра" и дългогодишен директор на издателство „Христо Г. Данов" в най-силните времена на бившето държавно издателство. Освен това е главен редактор на издателство „Христо Ботев" и директор на издателство „Български писател".

Автор е на книгите „Зимна нежност", „Тройно огледало", „Площад на хълма", „Както те обичам", „Единствено безсмъртие любов", „40 стихотворения", „Този черен бял свят", „Хубава и проклета си", "Избрано" в 2 тома.

Пише пиесите „Обещай ми светло минало", „От сняг помилвана душа", „Голям колкото малка ябълка", „Четирите посоки на света", „Църква за вълци" и „Живите от мъртвата махала".

По негов сценарий е заснет филма "Църква за вълци", както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите", „Командировка за спомен", „Оттатък ставаш невидим".

Носител е на награда за поезия на Съюза на българските писатели за стихосбирката „Както те обичам", националната наградата за поезия „Пеньо Пенев", наградата „Пловдив" за цялостно творчество, „Орфеев венец" за поезия на Литературните празници „Пловдив чете".

Петър Анастасов е автор и на текста за Химна на Пловдив.