Не само иновации в областта на лова и риболова можеха да бъдат видени по време на едноименното изложение в Международен панаир – Пловдив, но и можеха да бъдат чути доста интересни лични истории на участниците в него. Една от тях е на резбаря Стефан Дайчинов от Самоков, който участва в експото от 2003 година насам. Но това не е единственият му досег с културата на града, напротив – оказва се, че със собствените си ръце той изработва копие на известния таван в къщата на Никола Недкович в Стария град.

Дъбго време работил като инженер по специалността си. Когато обаче му се раждат двама сина, жена му се разболява от тежка болест и той е принуден да отглежда децата сам.

„Имаше периоди, когато нямах достатъчно пари за храна, затова ходех да бера коприва от гората за супа. Цялото семейство живеехме само на моята заплата, а жена ми беше на лечение. Бяха тежки години, но пък щастливи, колкото и странно да звучи. Животът беше по-спокоен, не като сега,” – спомня си Дайчинов.

Тъкмо в един от най-трудните моменти от живота си той усеща в себе си някаква празнина. Помислил с каква дейност да започне да се занимава, за да я запълни, и скоро открил дърворезбата. В началото било много трудно да овладее техниката на работа, да усети качествата на всеки тип дърво и да си набави необходимите длета. Набавил си два кубика липов материал, няколко талпи орех и още няколко дива череша, които са най-ценните в занаята. Постепенно започнал да се усъвършенства.

Винаги, когато имал идея, я визуализирал на чертеж. По него добавял и отнемал, каквото е нужно, и след това започвал работа по дървото. Признава, че най-трудното от целия процес е да родиш добра идея. С годините започва да прави и 3D гравюри, както и повърхностна обработка с обагряне от цветове. Някои произведения допълва с еленови рога. Като най-любима определя темата за природата, която е в основата на неговите участия по време на изложението „Природа, лов и риболов”.

При първите си опити изработва рамки за картини. Тогава прави и копие на резбованата рамка на иконата на Св. Георги, която се намира в църквата „Св. Петка” на Света гора и е изработена от самия Захарий Зограф. Продължил с правенето на поставки за ловни трофеи.

„Навремето нямах специално ателие, където да работя, затова резбовах вкъщи. Стаята, която бях избрал, беше пълна с прах, а тя се разнасяше из цялата къща. Жена ми постоянно мърмореше, но пък се примиряваше накрая. Каквото можех почиствах, но най-фините частици си оставаха винаги,” – разказва Дайчинов.

Преди около 10-15 години започнала да го влече и живописта. Той си набавил висококачествени бои от Германия и започнал да изобразява любимите си пейзажи, най-вече тези, които си спомня от детството – върховете Мальовица, Ръждавица и Калбура.

Споделя, че никой от синовете му не е избрал да се занимава с неговото изкуство. Естествено, има и своето обяснение – дърворезбата е много труден занаят, който не е привлекателен за младите хора. Затова и не съжалява за този техен избор – важно му било да ги възпита в трудолюбие, доброта и проява на човечност. В последното смята, че се е справил.