На днешния 21 ноември през 1871 г. в Пловдив е роден Панайот Пипков – композитор. Композирал музиката на „Химна на Св. св. Кирил и Методий“ по известна като „Върви, народе възродени“. Когато пише музиката е учител в Ловеч. Това е най-значимото дело през целия живот на композитора. На 9 май 1901 г., слушайки как негов ученик рецитира стихотворението на Стоян Михайловски, в главата му се ражда мелодията, която идеално подхожда на текста и го допълва до съвършенство. В изблик на гениалност композиторът начертава петолиние на черната дъска.

В творческо вълнение той чупи тебешир след тебешир, стараейки се да превърне мислите си в ноти и да не пропусне това велико вдъхновение. След време Панайот Пипков споделя: „Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути, обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.“ Наличието само на две ръце не попречва на Панайот и той успява да опише музиката, звучаща в главата му на петолинието, за да може тя да вълнува своите сънародници столетия напред. В междучасието класът запява прясно композираната хорова песен и цялото училище се струпва пред класната стая, заинтригувано от настъпилото оживление. Директорът Христо Бръмбаров също е на върха на щастието си. „Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше петокласно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас.“ Директорът също допринася за утвърждаването на химна, давайки идеята той да бъде изпълнен на следващия празник, почитащ светите братя Кирил и Методий. Още на следващата година химнът „Върви, народе възродени“ започва да се пее масово из цяла България на празника на славянската писменост и култура.

Панайот Пипков е един от композиторите от т. нар. „Първо поколение“. Но той не е просто композитор. Неговата творческа натура не би могла да бъде ограничена само дотам. Автор на стихове, (понякога към собствената си музика), хорист и диригент на хорове и оркестри, капелмайстор , акордьор на стари пиана, учител по музика и актьор в няколко театрални школи в Пловдив и в София. Играе и в Театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на Министерството на народната просвета и заминава да учи музика в Милано, където развива таланта си в местната консерватория между 1893 и 1995. След краткото италианско странстване композиторът се връща в България. След срещата му с Гоце Делчев създава текста и музиката на „Стига вече!“ – Химн на Македонския народ. Пише хоровата творба „Напред в бой“, марш на 34-и пехотен Троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“. Автор на много популярните песни „СЛАДКОПОЙНА ЧУЧУЛИГА“, „КОГАТО БЯХ ОВЧАРЧЕ“ и „ДЕ Е БЪЛГАРИЯ“. Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.

 От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев