Преди да тръгна за хляб, позвънях на съседа ми Кристиян. Той е вдовец, живее сам, а децата му са някъде в провинцията във Франция.

"Искаш ли да купя и за теб", попитах.

"Много мило, разбира се – една многозърнеста франзела, ако обичаш", отговори той. Зарадван, после ме посрещна с две чаши и бутилка 12-годишно уиски. Без да се здрависваме, ние седнахме един срещу друг на повече от два метра. Разговорът веднага започна с коронавируса. Съседът ми искаше да му кажа, как вървят нещата в България.

"Много странно – започнах аз, – България е десет пъти по-малка от Франция, с изнемогваща здравна система, въпреки това заразените са под 500, докато тук - във Франция, те са почти 50 хиляди. Хората там го знаят и някои от тях обясняват разликата в развитието на епидемията с ваксината БЦЖ. В България всички деца са ваксинирани".

Бях готов дори да му покажа белезите от ваксините, останали още видими на рамената ми. Един от най-добрите български поети Христо Смирненски, не е имал моя шанс и е бил отнесен от „Жълтата гостенка“ само на 25 години.

"Едва ли е това – стопи ентусиазма ми Кристиан, - БЦЖ-то е срещу туберкулозата, а тя е следствие на бактерия. Настоящата епидемия е вирус, вероятно създаден от човешка ръка".

Отговорих уклончиво, че не съм специалист по инфекциозни заболявания, но знам, че вярата играе също своята роля в случай на здравословно бедствие. В края на краищата дори и слуховете също са „положителни“ и „отрицателни“. След като отпи една голяма глътка уиски, Кристиян попита: "За хлебарницата, ти по коя улица минаваш?".

"Както винаги по „Калмет“. Защо?", попитах аз. Той ми отговори с въпрос: "Чел ли си какво пише на табелата с неговото име?".

Не бях обърнал внимание, че под името на Албер Калмет пише – откривателят на ваксината БЦЖ. Ваксината спасила милиони хора, включително и българи. Колкото разговорът ни продължаваше, толкова растеше моята изненада.

"Нали знаеш къде гласуваме", продължи съседът ми.

"Да, в училището", отговорих.

"Училището в което гласуваме при всички избори, е замъкът, където е живял и работил откривателят на БЦЖ-то. За да гласуваш ти си минавал десетки пъти край неговия гроб", обясни той.

Управниците в Пловдив често подчертават, че с всяка нова копка влизат в историята. Във Франция няма нужда да копаеш. Достатъчно е да гледаш и да четеш.