"Отишъл си е писателят Георги Стоянов. Помня го от дете с неговия винаги светъл поглед, с житейската му мъдрост. Благодарност и поклон!", съобщи поетесата Елена Диварова.

Георги Стоянов е роден на 27.10. 1931 година в пловдивското село Конуш. Завършва българска филология в СУ „Климент Охридски”. Учителства в родното си село и в Садово, после работи като журналист във вестник „Отечествен глас” , редактор в издателство „Христо Г. Данов”, в Окръжния съвет за изкуство и култура, главен редактор на в. „Димитровско знаме” и редактор в списание „Тракия” - до 1991 г. След повестта „Лесно щастие” (1961) издава „Хубавицата крадла” (повест, 1964, награда „Пловдив” - 1967), „Когато се разделяме” (повест, 1966, първа награда от национален конкурс на СБП и СБЖ „Златен клас”-1967), „Стомна кладенчова вода” (разкази, 1967), „Грехът” (роман, 1968), „Този странен живот” (роман, 1975), „Вятър от крило” (новели, 1983), „Любов на твоя праг” (роман, 1983), „Зъб от акула” (роман, 1987), „Разпятия” (роман 1994), „Първа любов” (роман, 1999), „Усмивки и печал” (разкази, 2001), „Милост за блудницата” (роман, 2001), „Американската мечта отблизо” (пътепис, 2002), „Денят на крокодилите” (роман, 2006), „Храм без икони” (есета, 2007), „Любимец на народа” (документална повест за световноизвестния музикант-кларнетист Никола Илиев, 2007), „Миналото на село Конуш” (2007), „Птиците и залезът” (роман, 2008), „Обречени на самота” (новели, 2011), „Черната роза” (роман, 2011), “Паметта на сърцето” (2015).

Негови пиеси „Сватба” и „Хайдутин и бесило” са играни на сцените на Драматичен театър и Куклен театър (Пловдив). Носител на Орден „Кирил и Методий” II ст.

Георги Стоянов бе отличен с награда „Христо Г.Данов” за цялостен принос през 2021 г.

PlovdivTime поднася съболезнованията си на семейството и близките на писателя!

Поклон!