От чия почит се нуждае маестро Левиев - на пловдивчани или на властта?
Вчера джазменът Милчо Левиев оповести с писмо решението си да се откаже от званието Почетен гражданин на Пловдив заради факта, че се чувства пренебрегнат от управлението в родния си град. Маестрото обвини кмета Иван Тотев, че е разочарован заради неуважението към приноса му за града. Той се обидил, че не е поканен на откриването на Европейска столица на културата и не е получил необходимото внимание за 80-годишнината си.
Наистина ли управата на Пловдив е забравила големия музикант или неудоволетворението му има друг произход?
В писмото си Милчо Левиев твърди, че не е поздравен от общината на 80-ата си година, че не е поканен за откриването на Европейска столица на културата, че проектите му са отхвърлени с лека ръка. Изразява възмущението си от това, че не е споменат по време на интервютата, дадени по време на Пловдив Джаз Фест.
„Предполагам знаете, че съм отдавна удостоен от Община Пловдив като Почетен Гражданин на този Град, където съм роден и образован. След избирането на града за Европейска Културна Столица за 2019 г. същата община прави всичко друго, освен да се отнася към мен почетно, камо ли почтено", твърди музикантът.
Егото и чувството на неудоволетвореност са запазена марка на големите артисти. И не само. Но какви са всъщност фактите?
Сдружението за култура и образование "Милчо Левиев" ежегодно е бенефициент на Културния календар на Община Пловдив. Всяка година то се финансира с 10 000 лева за "Камерна сцена Пловдив", организирана от сдружението. За 2019-а отпусната сума е увеличена с 5000 лева или общо 15 000 лв. Отделно от това Общината финансира със 7 000 лева концерта на Доминик Милър, който се организира от Сдружението и ще се проведе на 16 март 2019 г. в Дома на културата. По данни на Фондация Пловдив 2019 музикантът в лично качество няма подадени проекти, респективно и отхвърлени такива.
На 10 ноември 2017 година Община Пловдив организира премиерата на биографичния филм "Silent Movie" , а разходите на музикантите, които гостуват, също са за сметка на градския бюджет.
Всъщност маестро Левиев не за първи път изразява публично своето разочарование от управлението на Пловдив. Преди повече от десетилетие той отново излезе с послание, че ще се откаже от званието Почетен гражданин. Повод бе липсата на комуникация с тогавашната администрация начело с кмета Иван Чомаков, а причината - липсата на финансиране на „Пловдивски джаз вечери”.
В продължение на 4 години маестрото бе артистичен директор на форума и след като заяви разочарованието си, той се оттегли. Неговата роля пое Теодосий Спасов, който работи за каузата на джаз фестивала пет години. В 10-ото юбилейно издание през 2014 г. Милчо Левиев бе главен герой. Той поднесе програма по музиката на Панчо Владигеров и почете с присъствието си създадения от него и съмишлениците му фестивал. Това бе и последното издание на „Пловдивски джаз вечери”.
Година по-късно се проведе първото издание на Международния Plovdiv Jazz Fest с артистичен директор Мирослава Кацарова. Към днешна дата събитието е едно от добре организираните в рамките на Културния календар на града, а под тепетата в рамките на фестивала гостуваха едни от най-влиятелните джазмени в света като Ричард Бона, Майк Стърн, Джейсън Моран, Дони Маккаслин и Джошуа Редман, Елиане Елиас, Крис Потър, Дина Дероуз и др. Отделен е въпросът дали Джаз фестът е пряк наследник на Джаз вечерите и доколко нараненото его на музиканта има пряка връзка с организацията на събитието.
През 2013 година Левиев бе стоплил отношенията си с града и по-точно с неговите управници. Тогава ресорният заместник-кмет по култура Стефан Стоянов поднесе извиненията си от името на общината и заяви, че големият музикант може да разчита за всичко на местната власт. Тогава легендарният пианист и композитор и певицата Вики Алмазиду изнесоха концерт в рамките на феста „Камерна сцена Пловдив”.
Спокойствието в отношенията на музиканта и местната власт трая кратко, след като стана ясно, че строители са затрили по безобразен начин стенописа на брата на Милчо – гениалния пловдивски художник Йоан Левиев, в Синдикалния дом. Отваряйки врата към зрителната зала при златния ремонт на сградата на ул. „Гладстон”, майсторите унищожили напълно художествената творба. Днес там стои репродукция, създадена по проекта, изготвен от Йоан Левиев. Вандалският акт предизвика съвсем логично недоволството на семейството на художника. В писмо до кмета Иван Тотев Милчо Левиев, Параскева Берова-Левиева, Рафаел Левиев и Йоана Левиева-Сойър призовават да бъде възстановен стенописът, но и да бъде почетен маестрото, свързан неразривно с духа на Пловдив, с къща-музей. Специална експозиция с творбите на Йоан Левиев в Стария град все още няма, за разлика от тези на Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Димитър Киров и Георги Божилов-Слона.
Така в годините Милчо Левиев вероятно е имал поводи да се чувства изолиран или пренебрегван от родния си град. Решението му да се откаже от званието „Почетен гражданин на Пловдив” обаче е странно, защото това признание той би следвало да приема като поклон на съгражданите му към него, а не на политически акт на някой кмет, някоя фондация или някой Общински съвет.