14 картини от една от най- рекламираните изложби в столицата – „Модернизъм и авангард. Българската перспектива” , която бе открита на 30 май в галерия „Структура”, се оказаха фалшиви. Разкритието на изкуствоведа  Ружа Маринска буквално взриви света на изкуството.  Една от картините с подписа на Сирак Скитник се оказа корица на книгата „Кама Сутра” на френска авторка. Собственикът на колекцията в изложбата, рекламният бос  Николай Неделчев, обяви, че е бил подведен и е станал жертва на "злоумишлени действия". 

"Има проблем с удостоверяването на автентичността на дадено произведение. Онова, което ние направихме, когато се разбра, че са базирани на други автори - бе да внесем жалба до главния прокурор. Свалили сме нещата и ще ги съхраним за веществени доказателства. В изложбата е упоменато, че са свалени, тъй като са обект на измама", заяви  Неделчев пред БНТ.

Скандалите с картини фалшификати далеч не са редки.  Макар и не всички да излизат на бял свят, колекционери твърдят, че пазарът буквално е залят от ментета.  За отражението на скандала върху пазара на изкуството и дълбочината на проблема  разговаряме с един от най-големите колекционери в България – пловдивчанина  Димитър Инджов.  

 - Как гилдията  приема  скандала с фалшивите картини в столичната галерия „Структура"? Един от известните колекционери в България – Николай Неделчев – се оказа в окото на бурята...

 - Скандалът не е приятен за никого - нито за галеристите, нито за колекционерите, нито за художниците. Изобщо за българската култура не е добрe. Защото, когато се появи нещо гадно и неприятно, всеки започва да го подритва, то расте като снежна топка, която накрая се превръща в лавина, и тя затиска всички в сферата. В конкретния скандал трябва да бъдем по-смирени и по–толерантни. В началото всички говориха колко е изключителна изложбата, а след това се обърнаха срещу колекционера като стадо хиени. Това стадно чувство е ужасно. Колекционерът няма вина, но е допуснал грешки. Той е направил изложба, каталог, дал е доста пари. А сега се опитват да го унищожат. Едно е да говориш за вина, друго за грешка.  Има проблем – да го видим в дълбочина.  В проекта участват и много уважавани изкуствоведи.  Не бива те да бъдат хулени и обесени.  Иначе, когато правим изложба е добре да зачеркнем егото си и да не смятаме че изкуството започва и свършва с нас. Трябва да се запознаем с темата, да влезем в дълбочина, да изучим, да проверим това , което предлагаме. Коректно да отдадем дължимото на вече откритото и проученото. Да бъдем смирени.  Ако си направил грешка, но не си признаеш, от смешен се превръщаш в жалък. И тогава не заслужават съжаление.

 - Всъщност проблемът е, че дори да имаш сериозни познания в тази сфера, можеш да се окажеш в ролята на жертва.

 - Проблемът е огромен, но той не е от вчера. От 15 години алармирам за него и то не само аз.  Скандалът в София не е изолиран случай. Такива са ставали десетки и стотици пъти в България.  Проблемът в дълбочина е следният: когато даден индивид поръчва на някого да създаде умишлено с користна цел  фалшификат на произведение на изкуството, този човек извършва престъпление, за което трябва да бъде наказан и мястото му е в затвора. Този, който изпълнява поръчката- в случая художникът, въпреки че той е само изпълнител и подписва даден автор,  също трябва да носи солидарна наказателна отговорност. Търговецът, който продава въпросното менте и знае, че е такова, също трябва да бъде съден. Това деяние отдавна трябваше да бъде криминализирано и наказвано с цялата строгост на закона.  За съжаление в България това не се случва и много хора се мислят за недосегаеми и заляха българския пазар с фалшификати.

 -  Организирана ли е тази престъпност? Все пак в много случаи говорим за изключително скъпи картини.

-Организирана мафия няма, има малки нещастни бандитски шайки и тъй като остават ненаказани, наглостта им стигна до там, че започнаха да си създават лобита в средите на изкуствоведите, колекционерите, галеристите и по този начин се опитват да налагат собствени критерии за качество, естетика и автентичност. Проблемът е,  че по този начин се замърсява духовната страна на нацията. Това е една нечистоплътност, която е пагубна за най- ценното на нацията – нашите художници, музиканти  писатели, учени, спортисти. Ако започнем да подменяме с ментета  и тях, ние обричаме нашата собствена нация  на загробване, унищожение, защото изтриваме нашата идентичност. Затова, който прави това  - мястото му е в затвора.

- И все пак няма как един колекционер или просто ценител на изкуството да познава творчеството на всеки художник. Къде е мястото на изкуствоведите в тази верига?

 - Във всяка област в изкуството има  както  изкуствоведи, така  и познавачи. Последните може да нямат изкуствоведско образование , но да са много по- добри експерти в дадена област. В големите аукционни къщи като Сотбис и Кристис , има експерти. И когато един експерт си отива, завещава целия обем от знания на учениците си, които обикновено са негови роднини и наследници. Затова най- големите колекционери, част от които познавам лично, когато се консултират с някой, не му искат дипломата , а търсят референции за него по различни канали. Истината е, че както казва Джон Крейн, преди да станеш експерт в картините,  трябва много пъти да си грешил. Срещал съм галеристи и колекционери, които имат много повече познания от един изкуствовед с титли.

 - Очевидно никой не е застрахован от грешки, но все пак как рискът може да бъде минимализиран?

 - Ако един колекционер иска да не бърка, макар че никой не е застрахован, той трябва не само да чете книги, да  гледа филми, а също да контактува с правилните хора – изкуствоведи, колекционери и галеристи, художници с добро име.  Има малки хора с нисък морал, които имат  огромен талант. И един такъв човек може да стане жертва на престъпен ум и талантът му да се използва за създаване на добри картини в духа и стила на даден художник.  А в комбинация с добър реставратор и някой продажен изкуствовед могат да създадат огромен проблем.  Колекционерството е благородна, мисионерска дейност, която изисква много голяма инвестиция.  Това е апостолска мисия. Но начинаещите колекционери първо да си напишат домашното и да си намерят добри съветници.  В момента има много информация, затова никой не може да се оправдава с липса на такава. Другото е да проверяваш хората, с които работиш.  В България има страхотни галерии и изключително почтени изкуствоведи.  Истината е, че колекционерът трябва да бъде и психолог, и историк, и криминолог, понякога и детектив.  Проблемът при начинаещите колекционери е, че се опитват да купуват евтино. Но няма как да купиш евтино доказан майстор.  Няма, баламите умряха!

- Всеки нов колекционер разчита на късмета на начинаещия. Има много случаи, когато на пазара се появяват картини, чиито собственици не знаят истинската им стойност. Като например картина на Ван Гог, прекарала няколко десетилетия на някой таван.

 -  Всичко е възможно, но е малко вероятно. За съжаление някои от медиите в България са активни участници в създаването на митове и легенди за някой фалшификат и стават съучастници на подобни злодеяния. За щастие вашата не е сред тях.  Какво имам предвид – появява се г-н Измамников и ви съобщава, че има наследени картини от баба, дядо, вуйчо или купени от внуците на някой известен художник, който вече е покойник. Цитира някой изкуствовед, най- често мъртъв, разказва историята пред някоя медия, другите преписват и така легализират едно менте. Това не е нормално, трябва да има духовна чистоплътност. Сега ще ви кажа нещо, което може и да ви шокира. Познавам всички най- авторитетни хора в българската пластическа култура. Хора с огромни познания, създали изключителни трудове. И всеки от тях пред мен е грешил и то повече от веднъж. Няма да кажа имена, целта не е да създавам интрига. Искам да кажа, че всеки може да сбърка. Но направиш ли го умишлено – това вече е престъпление. В световната кармична памет всичко се записва и се връща с голяма сила.  

 - Смятате ли , че фалшификаторите могат да бъдат открити? В средите на колекционерите ясно ли е откъде идват ментетата?

 -  Разбира се, като се мине по веригата по обратния път, те могат да бъдат намерени. Но в страната има хиляди галерии, търговци и стотици изкуствоведи. Не може трудът на толкова качествени хора да се окаля. Професията на изкуствоведа  е трудна и опасна. Опасно е да застанеш с името си и да кажеш това е менте и да рискуваш собствения си живот и този на семейството си. В някои случаи става дума наистина за много пари. Нещата са много сериозни.  Законът трябва да бъде така  направен , че когато някой иска да каже истината, той да бъде защитен.

 - Но не можем да пренебрегнем и следната ситуация - купуваш си картина от галерия за сериозна сума и след време разбираш, че е фалшификат. Кой е виновен?

 - Факт е, че в България има много галерии, но част от галеристите нямат понятие от изкуство.  След като и уличните музиканти се явяват на изпит пред комисия , за да могат да представят своя талант, нормално ли е да имаш право да продаваш изкуство, без да можеш да правиш разлика между Златю Бояджиев и Нерон? Това не е да продаваш джапанки.  Сега например се появиха разни хора, които твърдят, че са пили с Кольо Карамфилов и отварят галерии. Раздават мнения, квалификации, определят коя картина е истинска и коя не. Всеки, който се е познавал с него и е пил с него, се превръща в експерт на творбите му.  Вярно, че пазарът е свободен, но това е причина за много проблеми.  Имах  следният случай - преди време дойдоха колекционери и поискаха да видят  работа на Кольо. Показах им страхотна картина „Мъж в червено”. Тогава те ми заявиха, че това е менте, защото се били консултирали с две пловдивски  галерии и от там разбрали, че Кольо бил далтонист и не рисувал в цветове. Да, че е далтонист така е, но да заявиш, че не рисува в цвят е пълна глупост. Познавах художника и семейството му много добре, преди години го свързах с един от големите предприемачи в града, за да може да продаде доста картини и да замине със сина си на лечение в чужбина. Така че съм наясно какво е рисувал и какво не. А въпросната картина бе портрет на неговия близък приятел Максим Бояджиев. Дъщеря му Деница може да потвърди.  Бил съм свидетел на търгове, в които от 100 картини, половината са ментета.

- Появиха се коментари, че част от картините са били оценявани лично от  покойния Светлин Русев. 

- Сега ще се опитат да изкарат Светлин Мефистофел, някакъв сатрап. Някакви малки хора, които се криеха по дупките си и не смееха да му кажат „Добър ден”, сега говорят против него. Това е кощунство.  Не може да се говори така. Ако си достоен и имаш топки,  когато е бил жив и здрав - излез, предизвикай го и доказвай своите тези. А не, когато вече е починал, да се правиш на велик.  Това е подло и гнусно. Сега се опитват да вкарат и Светлин в скандала, тъй като той бил казал , че картините са шедьоври.  Познавах много добре Светлин, който бе много дъбър художник, общественик, стойностен мъж, истински колекционер с рафиниран вкус.  Затова и остави великолепна колекция.

- Вие самият бил ли сте жертва на фалшификатори?

-Бил съм лъган. Няколко пъти в живота си. Давам пример – идва при мен внучката на един от най- великите български художници, която е дъщеря на друг голям български художник и племенница на един от най -големите колекционери и ми заявява – „Тези картини са наследство”  и се кълне в децата си. Имах такъв случай. Купих няколко картини, след това ги гледах дни наред, гледаха ги колекционери, изкуствоведи и никой не позна , че са ментета.  Защото действително бяха много добри. Бяха картини от същия период, същата стилистика,  подписани перфектно, с два вида лак, изпечени по специален начин. Но аз ги гледах и след няколко дни разбрах, че тези картини няма как да са на тези автори. Върнах ги, бях много афектиран и ядосан. Взех си парите обратно и въпроса приключи.  Имам няколко такива случки.  Надявам се в бъдеще да не се разочаровам. Но винаги има такава възможност.  Аз лично нося отговорност с името си за картините, които продавам.

- Кои са най- фалшифицираните  български художници?

- Това са Златю Бояджиев, Цанко Лавренов,  Владимир Димитров – Майстора,  Димитър Казаков – Нерон, Васил Стоилов,  Никола Танев , Бенчо Обрешков, Данаил Дечев, Марио Жеков, Атанас Михов, Христо Каварналиев, Генко Генков , Георги Боев и др. Виждал съм вече много ментета на Георги Божилов – Слона, на Димитър Киров, на Кольо Карамфилов.

- Българските фалшификатори на валута имат печалната слава на най- добрите в света. Колегите им от света на изкуството могат ли да се мерят с тях?

- Българските фалшификатори на валута и тези на  старинни монети и артефакти, са в първата тройка в света. Фалшификаторите на картини също са много, много добри, но отстъпват на първите две категории.

-  Как ще се отрази скандалът на цените на пазара на изкуството?

- Ние сме малко странна държава и скандалът може да се отрази негативно. Тоест може някои колекционери да се откажат и да предпочетат да инвестират в имоти или започнат да си харчат парите за многогодишни напитки и млади гаджета. Не е изключено, защото някои хора имат епидермално мислене. От друга страна галеристите може да се откажат да продават старо изкуство. Демотивиращо е и за художниците – те си казват, ето някакви парвенюта дават един куп пари за ментета, вместо да купуват моето изкуство. Аз за какво творя?! А в Пловдив има страхотни художници като  Илиян Савков, Наско Хранов, Станимир  Видев, Ангел Михайлов, Георги Кононец, Илия Йончев, Иван Генов и др. , чиито картини са наистина инвестиция.

На Запад подобен скандал би бил причина сериозните галерии да вдигнат цените , тъй като тяхното добро име и история са гаранция за автентичност.

 - Какъв е вашият съвет към хората , които колекционират изкуство?

 - Първо ще им припомня както казват англичаните - „Не сме достатъчно богати , за да купуваме евтино”.  А моят съвет е – купувайте сега истински картини, защото  след време ще дадете двойно повече пари за нещо, което може да се окаже рисувано  малко след смъртта на художника.