Днес  пожарникарите празнуват своя професионален празник. 14 септември 1905 г. е денят, в който се учредява първото професионално обединение на огнеборци в България. През 1995 г. с Решение № 385 на Министерския съвет датата 14 септември е обявена за Професионален празник на служителите на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението", пише TrafficNews=

Пожарникарят е обучен специалист, професионалист в борбата с пожари. Притежава екипировка и оборудване за спасяване на човешки живот при природни бедствия и е ръкоположен и способен да осигурява първа помощ при нужда. Тук се включва и оказването на практични спешни услуги, съвет и обучение за предпазване от пожари. Към спешните услуги, които осигуряват пожарникарите, се включва контролиране и гасене на пожари, спасяване на жертви от горящи сгради, други инциденти или опасни ситуации, както и отзоваване при сигнали за бомби, замърсявания с химикали или други опасни вещества.

Днес посетихме Първа пожарна служба в Пловдив, където проведохме разговор с Красен Властанов – командир на екип в Първа пожарна служба. Днес той освен професионалния празник на пожарникарите празнува и имен ден. Екипът на trafficnews му пожелава много здраве и множество лични и професионални успехи. Ето какво сподели той пред нас:

- Честит празник в аванс! Пожелаваме на вас и всички ваши колеги здраве и  по малко случаи, на които да се налага да се отзовавате!

- Добър ден! Благодаря Ви за пожеланията. Силно се надяваме те да бъдат по – малко, но колкото и да са те ние винаги сме готови да откликнем.

- От колко години сте пожарникар, как избрахте тази професия?

-  Работя като пожарникар от 17 години. Мотивацията е нещо, което се реализира още от една детска мечта. Завършил съм училището, което се намира точно зад нас ОУ „Алеко Константинов“. Може да се каже, че израснах в пожарната.

- Кои са най – важните качества  в тази професия?

- За да бъдеш добър пожарникар винаги съм си мислил, че трябва да бъдеш много добър човек. Много чист, с много висок морал и да притежаваш силно чувство за обществен дълг.

-  Какви тренировки провеждате в пожарната служба, за да бъдете винаги подготвени за спешни случаи?

- Тренировките се осъществяват чрез учебно – методични планове, които вървят целогодишно и са съобразени с оперативната обстановка. Ако имаме произшествия те не се осъществяват, но иначе всяко едно дежурство имаме както физическо, така и психично оттоварване. Провеждат се теоретични подготовки и постоянно покриване на нормативи.

 - Има ли пожар, който не можете да забравите?

- Пожарите, които един служител не забравя, са много. Само един е Всевишния и само той може да решава съдбините на хората. Получава се така, че понякога ние трябва да му помогнем и по този начин се намесваме в съдбата на някой човек. В този аспект е много трудно да бъдат забравени много пожари. За съжаление понякога в стихята загиват хора, а това е нещо с което никога не се свиква. 

- Какви мисли ви минават в такъв момент?

- С годините човек човек просто става професионалист. Опитва се да вземе най – правилното решение за дадения момент, за дадените обстоятелства, при които трябва оперативната задача да бъде решена така, че да има възможно най – малко щети. Приоритет е да има и възможно най – малко или никакви жертви, което не винаги е възможно, за съжаление.

- Със сигурност един пожарникар трябва да бъде смел, но има ли праг рискът, който сте готов да поемете?

- Има една стара поговорка: „щом си се хванал на хорото, ще го играеш“. Значи вече съм се престрашил. Всеки един от нас е наясно какво може да се случи в бъдеще с него, когато пристъпи в редиците на пожарната. Място назад за нас няма. При нас се работи само напред.

- Какво е състоянието на материалната база, екипировката и оборудването на българските пожарникари? На какво ниво са те спрямо другите европейски държави?

- Ако кажем, че сме доволни, това ще означава, че нивото ни е паднало много. Личното ми мнение е, че винаги трябва да бъдем много критични към системата, за да има как да вървим напред и нагоре. В този смисъл има какво да се желае относно екипировката на нас и на колегите ни, но все пак трябва да се съобразяваме и с икономическата обстановка в страната.

- Благодарение на филмите и календарите , мнозина свързват професията  „пожарникар“ с клишето за силни мъже с релефни тела. Доколко тази представа е вярна и колко е важна физическата сила?

- Физическата сила и външният вид на тялото, визирам мускули, плочки и т. н., това не е признак за уменията и качествата на даден пожарникар. Те са нещо съвсем различно. Имаме колеги, които не са толкова перфектни във чисто външно физическо състояние. От друга страна, стигне ли се до изпълнение на оперативните им задачи, те са просто магьосници. Те умеят да вършат неща, граничещи с безумие и невъзможност. Това мога да го потвърдя, защото се случва всеки ден. Нямам нищо лично към „момчетата от календарите“. Вероятно са много добри професионаисти. Имам поглед върху обучението и работата им, но пред стихията на майката земя никой не е по – голям.

- Коя реакция е най- важна при получаване на сигнал?

 - Най – важното нещо, когато получим сигнала, е да установим точния адрес и точния проблем на произшествието, защото много често хората се притесняват. Те са в шок, дават много грешна информация. За нас е много важно тя да бъде точна, понеже ние трябва да подберем точната техника, с която ще заминем. Това е ключово за решаване на всеки проблем. Много често са ни пращали по сигнал за горящи сухи треви. В момента, в който пристигнем виждаме, че гори къща. Това може да бъде голям проблем, защото водата, с която сме тръгнали може да не бъде достатъчна. Още по – лошо става, когато наблизо липсва и водоснабдяване. В този момент започва една борба с времето.

- Получавате десетки фалшиви сигнали? Какво бихте казали на хората, които ги подават?

- Честно казан се моля за тях те никога да не попадат в ситуация, в която ще имат нужда от спешен екип. Правя го, защото се случва да бъдем пратени за зелен хайвер, докато някой наистина се нуждае от нас.

- Участвали ли сте в съвместни мисии с други държави?

- Участвал съм, да. Много пъти. Те винаги могат да бъдат полезни за нашето развитие като пожарникари.

- Какво бихте посъветвали хората, които станат свидетели на пожар? Какви са най – важните стъпки, които е добре да се предприемат?

- Най – доброто нещо, което могат да направят е да сигнализират на 112. Ако е възникнал пожар в дома им, най – важното нещо е всички, които са вътре да напуснат обекта. Казвам го, защото имущество се купува, но загубения човешки живот не може да бъде върнат. Много често при нас идват малки деца. Винаги предавам този урок на децата. Не е толкова важно, че е станала беля. Тя понякога не може да бъде предотвратена. Най – важното е те самите да излязат невредими от произшествието.

- За един пожарникар със сигурност е важна физическата подготовка. Какво смятате за физическата култура на децата в България? Дали се работи достатъчно?

- Нямам особен поглед над образователната програма в училищата и детските градини. Не знам как развиват физическите им умения и качества. Когато дойдат тук при нас, ние обръщаме вниманието им към темата за сигурността. Даваме им съвети как да действат при пътуване, у дома, в близост до водни басейни. Опитваме се да ги запознаем с едни елементарни правила, които те трябва да спазват. В България има едно мислене, че колкото повече не спазваш правилата, толкова по – готин те прави това. Това е много грешно и децата трябва да знаят, че не бива да вървят срещу правилата и законите.

- Сериалите за пожарникари са сред хитовите заглавия.  Смятате ли, че те реално отразяват действителността?

- Не съм толкова голям любител, но съм гледал чисто от професионална гледна точка. Винаги е възможно дори и от филмите да научиш нещо, което би ти било полезно при изпълнение на оператините задачи. Киното е изкуство, което ни пренася в художествена измислица, която не винаги е задължително да бъде препокрита с реалната действителност. В паралел с това в нашата работа няма художествена измислица, там всичко е истинско.

- Във филмите често ставаме свидетели как пожарникар е извикан на случай да свали котка от дърво. Спасявали ли сте животни, освен хора?

- Много пъти. Това влиза в нашите задължения и ние винаги се отзоваваме на такива сигнали.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Занимавам се с фотография. Планинар съм и обичам да обикалям по планините. Също така практикувам и гмуркане.

- Ако се стигне до момент, в който решите , че искате да смените професията си, с какво бихте се занимавали?

- За мен този момент със сигурност не е дошъл и силно се надявам да не дойде. Мотивацията е добра. Хората, които са се докоснали до магията на пожарната служба веднъж, много малко от тях се отказват.

- Това, че сте пожарникар, печели ли ви точки сред женския пол?

- Не знам. Те трябва да кажат.

- Какви са традициите на пожарникарите по време на празника на пожарникаря? Какво по – специално правите във вашата служба?

- Тази година на 14 септември ще имаме ден на отворените врати в нашата служба. Също така ще поднасяме венци на надгробна плоча на новозагинали колеги. Който дойде в пожарната никога няма да бъде върнат. За нас е важно, че хората се интересуват от нашата професия, най – вече малки деца, които много ни се радват и мечтаят да бъдат като нас.

- Какво бихте пожелали за себе си и колегите?

- За себе си - здраве и нищо друго. При водолазите има един стар обичай. Когато си дават наздраве те повдигат своите палци. Това значи „равен брой“. Пожелавам на всички мои колеги „равен брой“, а именно колкото пъти влезнат в произшествие, толкова пъти и да излезнат от него живи и здрави. Пожелавам на всички от нас да спасим повече хора.

След интервюто командир Властанов ни разведе из службата. Показа ни пожарните коли, които признаваме иглеждаха в доста добро състояние. Обясни ни как пожарникарите се подготвят за работа. След това станахме свидетели и на т. нар. „развод“, при който старата смяна предава службата на новата смяна. Тази процедура се извършва всеки ден , точно в 8:00.