Константин Добройков е диригент в Държавна опера-Пловдив. Той е част от най-интересните заглавия в афиша на трупата. Преди дни PlovdivTime си информира, че пловдивчанинът е част от интернационален екип артисти, номинирани за една от най-престижните награди в музиката латино Грами в раздел "Класическа музика" и "Най-добър албум". Ето какво разказа музикантът пред екипа ни за вълнението от признанието, предизвикателствата да твориш в България и любовта към родния Пловдив:

- Константин, честито признание с номинацията за Грами! Разкажете за проекта „Три кончертанто истории”.

- Благодаря! Наистина, изненадата е голяма, както и радостта, разбира се! Номинацията е за най-добър албум с класическа музика в Латино Грами, тъй като композиторът е от Мексико Сити, Мексико. Проектът беше записан в рамкитена 4 дни през 2019 г. Съвместно със Симфоничния оркестър на Българското национално радио и Sofia Record Factory – компанията за музикални записи, към която дирижирам от 2016 г.насам. Солисти на трите концерта в албума са Уилям Харви (цигулка), Рикардо Гаярдо (вибрафон) и самият композитор –Хектор Инфансон, койтоизпълнява соловата партия в Концерта за пиано и оркестър. Продуцент на записите е Слав Славчев, а тонрежисьор – Марко Стречони.

- Споделихте ми, че имате немалко музикални записи, свързани с телевизионни филми и анимация. Как се захванахте с това и откога сте част от такива проекти?

- Така е, и не само телевизионни – много от филмите са били прожектирани и в кино салоните по света, особено в “далечния” Изток. Започнах да дирижирам записи за музиката към филми, сериали, анимации, трейлъри и други, малко след като застанах пред Симфоничния оркестър на  Българското национално радио за първи път през 2016 г. Слав, продуцентът в Sofia Record Factory, ме покани да направя няколко сесии със записи и оттогава с удоволствие работим заедно с Марко Стречони като тонрежисьор и техническият гений Габриеле Конти.

- Вие сте възпитаник на Бостънския университет и на други арт колежи в Америка, какво мотивира един млад артист да се завърне в България и в родния си Пловдив, вместо да избере кариера по света?

- Често ми задават този въпрос и отговорът не се изменя с годините. Наистина, най-добре се чувствам тук. Като че ли в това сесумират всички останали причини за моето решение. Прекарах 11 години в САЩ и обиколих много места, живях в няколко града, според различните степени, които изучавах и в интерес на истината Бостън ми допадна най-много от всичко, което видях и усетих в Америка. Въпреки това, усещането, че не съм на мястото си не ме напускаше през последните години на пребиваването ми там. Не успях да усетя нуждата или желанието да живея в Америка, да изградя живот, семейство, да отгледам децата си там… Не съм съжалявал нито секунда за решението си да севърна в България. С годините – следейки събитията в Щатите – разбрах, че неосъзнато съм взел правилното решение и от тази гледна точка.

- Каква бе музикантската среда в Пловдив, когато се прибрахте, и каква е тя сега?

- След като завърших обучението си в Бостън, се завърнах окончателно в България през  2013 г. Това бе годината, в която настоящото ръководство на Опера Пловдив встъпи в длъжност. Тогава никой в България не знаеше нищо за мен, защото цялата ми мрежа от контакти и хора, които познаваха работата и уменията ми, бяха в Америка. Реших да поема нещата в свои ръце и да се представя на ръководството с желанието ми да се присъединя към екипа. Представих се на директора на операта Нина Найденова и скоро след това се срещнах с музикалния директор Диан Чобанов. Бях поканен за няколко проекта и много скоро ми предложиха да стана част от ръководния екип на Опера Пловдив. Смело мога да заявя, че за последните 8 години Опера Пловдив успя да извоюва името си на един от водещите оперни театри в България, не престанно развиващ се,  следящ съвременните оперни тенденции по света, доставящ на публиката шанса да чуе и види световни певци, инструменталисти, диригенти и режисьори.

- В последните две-три години екипът ви предложи на публиката не едно и две смели представления, които провокираха публиката, а фестивалът Opera Open стана повод туристи от цяла Европа да пътуват до Пловдив. Кой бе спектакълът, който лично за вас бе голямото предизвикателство като артист?

- Може би думата не е предизвикателство – разбирам я като затруднение. Работата ми – за голямо мое щастие! – е винаги удоволствие, съчетано с усилия както от моя, така и от страна на оркестър, солисти, хор. Заглавието, което през последните години ме зареди максимално откъм удовлетвореност по време на работния процес, след което остави трайно и магнетично впечатление след премиерата, беше „Мария от Буенос Айрес“ от Астор Пиацола. Процесът на сътворяване на всяка сцена от спектакъла, с такъв страхотен партньор като режисьора Веселка Кунчева, беше наистина сензационно за мен изживяване! Не мога да не спомена, че съвсем скоро (ноември, 2021 г.) предстои ревитализирането на следващия ни общ проект „Исус Христос Суперзвезда“ – отново смазваща режисура на Веселка Кунчева с великолепната музика на Андрю Лойд Уебър. Тази наша продукция остана неродена, но „бременна в деветия месец“ от съдбовния 13 март 2020 г. (датата, от която бе въведен локдаун заради кризата с ковид-19, б.а.) и всички се радваме, че най-накрая ще успеем да я „родим“ пред публика.

- Какъв ще бъде предстоящият творчески сезон за вас?

Предстои ми дебют със състава на Софийски солисти през октомври, а през ноември, както вече споменах - премиерата на „Исус Христос Суперзвезда“. През 2022 г. в Пловдив ще имам удоволствието да дирижирам премиерната постановка на операта „Завъртането на винта“ от Бенджамин Бритън и още куп други концерти и проекти. През април ще успеем да реализираме и един отложен във времето проект със Симфоничния оркестър и хор на БНР – „Моцарт:  Голяма меса в до-минор”. През последните няколко години се занимавам и много активно с оркестрации и аранжименти за различни проекти. Следващият такъв голям проект, предполагам, че е все още тайна, но включва звездни рок-изпълнители и много музика от любима на всички група от 90-те.

- Казват, че зад всеки успешен човек стои една жена. Разкажете ми повече за себе си, за любимото момиче, за прекрасното ви детенце?

- С Габи (Габриела Стамова) сме заедно от 10 години. Всъщност, връщайки се няколко въпроса назад, тя е една от причините да се завърна в България. И двамата работим в Опера Пловдив, живеем заедно щастливо с наистина прекрасната ни дъщеря Алина, която е на „пет години, два месеца и един ден“, както обича да казва.

- А Пловдив – с какво той е специален за вас? Кои са любимите ви места, какво ви зарежда тук?

- Роден съм тук, познавам всяка улица, всеки завой, всяка сграда, всяко дърво… Чувствам силна принадлежност и желание за завръщане към Пловдив, всеки път когато съм извън града за концерти, записи, пътувания…  Прекрасна топография, красив е погледнат отвсякъде! Пловдив не е труден за харесване град, дори в очите на хора, родени извън него. Любимите ми места – по-старинната и запазено-зелена част на града:  Стария град, Бунарджика, Младежкия хълм…