Николена Шопова е родени в Пловдив. Завършва Гимназията за сценични и екранни изкуства със специалност „Грим и перуки, художествен и сценичен декор“. Продължава образованието си в Пловдивския университет със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ и магистратура „Превантивна педагогика“. Желанието й е да продължи с докторантура, но животът и се променя, защото след като завършва магистратурата си, се мести да живее в Калифорния. В периода докато учи, участва в няколко изложби, сред които са тези в пловдивските галерии „Бовиел“ и „Жорж Папазов“.

Талантливата пловдивчанка изпраща вълнуваща година, в която реализира успешен проект с кукли в традиционни български народни носии, и участие в престижна ивъв Великденския търг на музея в Оушънсайд.

Николена членува в арт алианса към музея, както и в Дейна пойнт файн арт асосиейшън и Лагуна плейн еър пейтърс асосиейшън.

За какво мечтае талантливата пловдивчанка и какви стъпки извървява, за да достигне до своята публика в Щатите, разказва Николена Шопова. 

- Николена, как се реши на приключението да заминеш и то в момент, когато творческата ти кариера в България е започвала?

- През 2014 г. спечелих зелена карта и това изигра ключовата роля за заминаването ми. Видях много повече възможностии перспективи за мен да се реализирам като художник в Америка. В самото начало се бях поизплашила малко, защото не знаех къде отивам, какво ме очаква, не знаех английски, но аз обичам колкото повече ме е страх, толкова по-смело да стъпвам в тази посока и винаги крайният резултат и удовлетворението ме карат да се чувствам повече от прекрасно. Живея в Мишън Виехо, малко, приятно градче в Ориндж Каунти. Щастлив човек съм, защото се стремя да постигна вътрешен баланс. От България ми липсват страшно много семейството ми и приятелите ми, с които се чувам всеки ден, но ми се иска и да гушкам.

- Как минава един твой ден там?

- Всеки ден е различен, но се опитвам всяка сутрин да имам поне един час спорт и след това ми е времето за рисуване. Аз съм от този тип хора, които никога не сядат. Обичам да съм в постоянно движение, намирам си постоянно работа, нови проекти.

- Успяваш ли да се издържаш с изкуство ?

- На този етап не изцяло, но пък работата ми е свързана с изкуство, така че може би отговора е да. Малко си размишлявам тук на глас, но определено работата ми не я усещам като работа, защото правя това, което харесвам.

- Рисуваш картини, правиш бижута, кукли! Към кое американците и въобще твоите последователи имат най-голям интерес?

- Никога не се ограничавам, когато става въпрос за изкуство. За мен това е изразното ми средство, с което мога да изкажа и покажа чувствата си, сърцето си. Поради тази причина смята, че интересът е еднакъв към всичко, което показвам.

- Каква е реакцията на куклите с български носии?

- Куклите са проект, който беше вдъхновен от баща ми. Той много обича българската култура, традициите и народната музика. Аз съм много близка със семейството си и споделяме всичко, което се случва около нас и ни вълнува. В разговори относно някои от новите ми идеи баща ми ми подхвърли, че може би е добра идея да нарисувам нещо традиционно, свързано с българската традиция и обичаи, беше доста убедителен. Точно по това време започнах да танцувам български народни танци и бях открила най-близките си приятели там и някак естествено се роди проектът с куклите в български носии. Всъщност те са основоположници на целия проект с кукли, който кръстих “Мечтателите”. Всяка от тях си има име и история. Всяка от тях разказва кратка приказка, която е свързана по някакъв начин с България. Интересът е голям към тях и всеки иска да чуе историята им, да се докосне до културата ни. Приятно е да разкажеш от къде идваш и какво носиш в себе си. Това не ми позволява да се откъсна от корена.  

- Български народни танци в Ориндж Каунти ли?

- Да, танцувам български народни танци тук - в Ориндж Каунти, но са съжаление все по-рядко имам време за тях. Да има доста голяма българска общност в Лос Анджелис, Сан Диего и Ориндж Каунти. Всъщност едно от местата, на които съм показвала куклите, е на различни събития, организирани от българската културно- образователната организация „Пчела“. Работя и с българските деца по време на различни фестивали, свързани с културата ни. Преподавам уроци по рисуване и направата на театър на колела, в който децата изработват кукли, правят декори, измислят сюжет, създават цяла постановка. Моите кукли обикновено разказват български народни приказки по време на уроците и театъра. Друго място, на което съм показвала куклите два пъти е огромният арт фестивал в Дейна Пойнт (много красиво океанско градче пак тук в областта). Този фестивал се провежда с подкрепата на общината и арт общността. Има най-разнообразни артисти, показващи различни стилове, различни музиканти.

- Разкажи повече за "Пчела".

- „Пчела“ е дело на група задружни българи от Ориндж Каунти и Лос Анджелис, техните семейства, близки и приятели. Целта на сдружението е запазване и разпространение на българската култура и традиции сред българската общност, но и сред американците. Организират събития, фестивали, на които участвам и аз. Там имам възможността да общувам и с други пловдивчани, които живеят в района. Идват по 100-150 човека на тези събития.

 - Как и с какво вдъхновяваш музата си за маслените платна?

- Аз търся и черпя вдъхновение от всичко и всички около себе си - от цветята и гущерчетата в градината, пеперудите в парка, ситуациите, през които преминавам, хората, които срещам в живота.

- Как живее един артист в Щатите и какво ти се наложи да промениш като нагласа, за да се адаптираш?

- Не мисля, че има някаква съществена разлика с останалите хора. Истината е, че се научих ад вярвам повече в себе си и да мечтая по-смело.  Животът ми тук е разделен между работата ми и свободното време, което обичам да прекарвам сред природата. Тук времето позволява почти целогодишен плажен сезон, а любовта ми към океана бе от пръв поглед.

- Завръщаш ли се често у дома?

- При всяка възможност и достатъчно време. Надявам се да имам възможността да се прибера и за Европейската столица на културата. А защо не и да участвам при интересна покана.