Ненчо Костов е роден във Варна през 1993 г. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност „Актьорство за Драматичен театър” при проф. Ивайло Христов през 2017 г. През същата година, след кастинг, влиза в състава на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. На професионална сцена дебютира в спектакъла „Последното изкушение” по Никос Казандзакис – представление на режисьора Веселка Кунчева в Народен театър „Иван Вазов”. Прави поредица от силни роли във Варненския театър в спектакли на Васил Дуев, Лилия Абаджиева, Стоян Радев, Явор Гърдев. Тази театрална година е особено силна за актьора заради спектаклите „Дебелянов и ангелите” от Александър Секулов на Пловдивския театър (режисьор Диана Добрева), където играе ролята на поета Димчо Дебелянов, и „Наблюдателите” по Константин Илиев (режисьор Явор Гърдев) в Народния театър, където играе ролята на Васил Левски. За тези си въплъщения Ненчо е номиниран за „Дебют” за двете най-авторитетни театрални награди „Икар” и „Аскеер”. Не получи приза на Съюза на артистите в България, но неговите почитатели му стискат палци да вземе в ръце пластиката на Георги Чапкънов на 24 май на церемонията по връчването на Аскеерите.

- Ненчо, каква театрална година за вас – Димчо Дебелянов и Васил Левски! Как се влиза в кожата на две толкова знакови за българската история и култура личности?

- Ти не влизаш в кожата им, техният дух и енергия се просмукват под твоята. 

- Кои бяха най-големите трудности, с които се наложи да се справяте в процеса на репетиции в двата образа?

- Те не са много различни спрямо всички роли, с които се захващаш. Голямата цел е да се опиташ да избягаш от клишето, на сцената да се появи човек от плът и кръв с всичките му копнения, радости, разочарования, слабости, странности. 

- Не ми се сърдете, но вие сте от поколението, което сякаш по-рядко чете поезия. Какво ви накара да участвате на кастинга за ролята на Дебелянов?

- Новината за кастинга беше разпространена мащабно. Като за нашите предели се носеше усещане за нещо интересно и предизвикателно. 

- Кое е стихотворението на големия ни поет, което най-лично докосва душата ви? А кой детайл от личната му биография? 

- “Валеше тихо, едностайно“ – стих от „Потокът стене в долината“, който най-трайно ми се е настанил в съзнанието. А нещата, които знаем за Дебелянов, са по-скоро щрихи, детайли за съжаление няма. 

- Разкажете малко за процеса на работа с режисьора Диана Добрева и драматурга Александър Секулов?

- Те са страхотен екип и не спират да го доказват. . А Диана Добрева с изключителен замах, но деликатно и неусетно, ни преведе през тези светове в търсене на самите себе си там. 

 - Как това представление успя да се превърне в явление, да вдъхновява?

- Струва ми се, че основите са вкоренени още в романа на проф. Валери Стефанов „Слепият градинар или Душата си тръгва в 10:34“. Там изначално се съдържа необяснима сила, която за миг те разгражда на безброй частици и събира отново в едно цяло. Енергия, която те хваща, завихря и запраща едновременно някъде в безкрая на Вселената и дълбоко навътре в душата ти. 

- Каква надежда за българския театър ви вдъхва фактът, че в театъра се раждат такива представления?

- Надежда, че най-доброто предстои. 

- Как усетихте атмосферата в Пловдивския театър и следяхте ли до този момент репертоара? 

- В Пловдив се работи изключително целенасочено и усърдно и в същия момент - дружески и сплотено. Неслучайно в момента Пловдивският театър се радва на изключителен интерес от страна на публиката. 

- Оттук-накъде? Номинациите са признание, но и отговорност! Ще ви гледат с критично око и ще очакват повече. 

- Да гледат и да очакват! Какво по-мотивиращо от това. 

- Да очакваме ли да ви видим на пловдивска сцена отново в друго представление?

- В момента такъв проект няма, но силно се надявам да се появи. 

- Разкажете малко повече за себе си – какво обичате да правите освен да играете в театъра? Кои са любимите ви места? Какво ви прави щастлив? Кои са хората около вас, които най-много се радват на успехите ви?

-- Иска ми се да пиша, но сега-засега не ми се отдава. С пеенето и танцуването е същото. Обичам да играя волейбол, но се случва все по-рядко. Любимите места като че ли не са ми константа, а изникват според нуждите и настроенията. Имам страхотен контингент от близки и приятели от Варна, които не изпускат премиера, дори и тя да се случва в другия край на страната. 

Фотографии: Неделян Нешев и Стефан Н. Щерев