Мирослава Кацарова е едно от знаковите лица на Пловдив – въздействаща джаз певица, радио водещ в Джаз ФМ, усмихнат събеседник, който винаги може да сподели любопитни истории. Наред с биографията си на артист, от няколко години тя упорито и с много любов и отдаденост се зае да организира заедно с малкия си, но силен екип, един от любимите фестивали на публиката в България – Пловдив Джаз Фест. В града под тепетата започнаха да гастролират забележителни световни музиканти, концертите им се превръщаха в събитие, а публиката на форума се разширяваше и като бройка, и като география. Неслучайно форумът бе припознат като едно от основните събития в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 и се реализира с подкрепата на фондация „Пловдив 2019“.

 И тази година от 31 октомври до 3 ноември Пловдив ще е джаз. И то какъв! За музикантите, съпътстващите събития и любовта към джаза разказва Мирослава Кацарова: 

- Мирослава, в навечерието сме на поредното издание на Пловдив Джаз Фест. Какви емоции ще подарите на любителите на тази музика след броени дни?

- Пловдив Джаз Фест започва на 31 октомври и ще продължи до 3 ноември включително.  Поканили сме различни музиканти и затова, струва ми се, би било много подходящо да кажа, че ще се срещнат различни култури, истории и музикални стилове, свързани в едно – естетиката на джаза. Започваме с концерт на една от най-прочутите бразилски певици и пианистки Елиане Елиас – многократен носител на Грами. Тя ще представи най-новия си албум, в който само свири. Предполагам обаче, че в тази специална вечер, която тя пожела да кръстим „Вечер с Елиане Елиас“ и ще попее за нас.

Втората вечер на 1 ноември ще има два концерта. Първият ще бъде на една много смислена американска пианистка Дина Дероуз, която ще води и майсторски клас в рамките на фестивала. За втория концерт на в Деня на народните будители  след кратка пауза на сцената ще се качи екзплозивното балкански дуо Теодосий Спасов и Владко Стефановски.

На 2 ноември също ни очакват два концерта  - първо ще почетем една от емблематичните пловдивски джаз формации „Бели, Зелени, Червени“ с интерпретации на техни знакови пиеси, изпълнени от учениците им, а после  на сцената излиза гигантът в световния джаз Дейв Холанд. Той ще свири със своя квартет, а сред музикантите на сцената ще бъде любимият на мнозина саксофонист Крис Потър.

Последната вечер е концертът на друг легендарен саксофонист, гигант мога да кажа – Ян Гарбарек. Изключителен музикант, чийто творби покоряват няколко поколения любители на джаза. Гарбарек пристига със своята група, сред тях е страхотният перкусионист Трилок Гурту.  Очаква ни едно хем музикално, хем духовно преживяване по време на този концерт, убедена съм.

- Ще има ли фестивалът и съпътстващи събития, които да му придадат още цвят и атмосфера?

- Винаги имаме съпътстваща програма, защото много вярвам в това, че различните изкуства си взаимодействат, различните артисти - също. Целта ни е да покажем това взаимодействие, общуването между изкуствата.  Да се срещнат артистите и да има обмен на идеи, защото фестивалът е това. Тази година с откриването на фестивала публиката ще види и една интересна изложба с картини на пловдивския меценат Николай Неделчев, който има огромна и респектираща колекция от картини. Част от нея ще бъде подредена във фоайетата на Дома на културата „Борис Христов“. Всяка вечер в клуб Bee Bop Cafe ще има концерти на български джазмени и много се надявам после те да прераснат в джем сешъни, което е със сигурност ще е един чудесен завършек на фестивалния ден.

В Деня на народните будители пък ще има една необичайна среща с видни български интелектуалци и автори на книги Аксиния Михайлова, проф. Инна Пелева, д-р Любо Канов – писател и психиатър, Александър Секулов. Те ще направят вечер в Петното на Роршах, а модератор е поетесата Ина Иванова.

На 2 ноември ще се проведе уъркшоп за млади музиканти с Дина ДеРоуз  - един от най-добрите преподаватели в света по джаз импровизация. В тази връзка ще кажа, че вече се селектират, събират се записи за младежкия конкурс на фестивала. Миналото издание беше много силно, тази година се надявам още повече да скочи. Мая Райкова, Михаил Йосифов, Светослав Николов програмен директор на Джаз ФМ. Те ще изслушат записите на младите хора. Накрая ще има гала на най-добрите музиканти – на 3 ноември от 16 часа в Bee Bop Cafe, където ще бъдат връчени наградите и ще бъде взето решението кои са най-добрите.

Преди това ще има и кино лекция от Елица Матеева, която от 14 до 16 часа в клуб „Фарго“ ще  разговаря с почитателите на кино изкуството сред джазмените.

- Как се случи така, че само за няколко години този фестивал полетя и фокусира вниманието на любителите на джаза в цяла България? Прави ли ви това по-уверени като организатори?

- Аз по принцип и до ден-днешен изпитвам своите колебания, несигурност, защото в крайна сметка човек ако подхожда с една самоувереност, винаги рискува да провали нещата.  То рискове за провал без друго си има. Но увереността не е най-добрият съветник.  Води ни максимата, че когато работиш с чисто сърце,  нещата се получават. Още от първата година при нас тази любов и отдаденост си проличаха. На сцената тогава се качи Кърт Елинг – най-добрият джаз певец на днешното време. Никога не спирам да мечтая, имам размах и съм боец, защото в този бранш става дума за големи борби, за безсъние и много напрежение, за да се получат нещата.  Но когато го правиш със сърце, публиката разбира. Нея няма как да я излъжеш. От първия джаз фестивал до днес продължавам да съм си все същия мечтател, все същите страхове ме дебнат отвсякъде, все същите проблеми. Това не е работа, която може да бъде вкарана в коловоз. Всеки път е различно.

- Казвате трудни моменти, а какво ви дава кураж и ви окрилява, когато се сблъскате с препятствия?

- Публиката и реакцията й към участниците във фестивала. Голяма част от концертите в това издание на фестивала вече са продадени. Месец преди събитието продадохме всичките си гранд пасове.  Това показва, че започва да се засилва интересът към джаза. Да се възпитава вкусът към този начин на възприятие на изкуството – не  безплатно на улицата. На Джаз фестивала публиката влиза с билети, които са на едни прилични цени, за едни събития, които не са масови. Това означава, че българинът в неговата ядка е започнал да си прави сметка и да отделя част от бюджета си за изкуство. Това е много радостно за артистите. Изтъркано е клишето, че хората дават пари само за пиене и хапване. Все повече хора отделят средства за концерти, за театър. Потребностите се променят. Искрено се надявам и ние чрез фестивала Пловдив Джаз Фест да влияем с усилията, които полагаме да организираме качествени концерти.

- Макар да не се е случило още издание 2018, мислите ли за догодина, когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата и от всички големи фестивали ще има очакване за среща с големи артисти? Имате ли си списък на мечтите?

- Списъкът с имена на музиканти ми е дълъг. Някои от мечтите се сбъдват още тази година с гостуването на Ян Гарбарек и Дейв Холанд, но това не е всичко. Имам още много мечти, водим разговори. Не съм привърженик на представянето на гръмко, масирано, императивно представяне на културата, предпочитам да е като деликатна музика. Всичко да е подчинено на добрия вкус, да говорим за нещата без излишна приповдигнатост. Предпочитам да приличаме на музиката си, доколкото това е възможно. Затова ще разказвам тогава, когато програмата е детайлизирана за 2019 г. Моите любими музиканти, които искам да доведа, не са твърде популярни, но са много влиятелни и важни. Имам план, но преди нещата  да са се подредили в някаква по-реалистична светлина, не смея да говоря. Не от суеверие, а от чувството, че може да прозвуча несериозно. Не ми се иска.

- Изгради си авторитет, за да работи и той за теб! Успя ли фестивалът да си изгради такова име?

- Винаги е хубаво да имаш изградено име. В началото бе трудно. Превеждахме хонорарите на артистите много по-рано, за да докажем, че сме коректни, че не сме мошеници. След първите две години стана по-лесно. Ние работим с няколко големи европейски и американски агенции, с които вече имаме съвършено различни отношения спрямо началото. След всеки концерт на големи музиканти получаваме благодарствени писма от агенциите и артистите за това, че сме им дали посрещане, каквото рядко се случва в Европа. Тези творци са изключително скромни хора, нямат изисквания да има от пиле мляко в гримьорните. Ние се стараем да им е уютно, да се почувстват приобщени. Да, репутацията на този фестивал вече е факт. Публиката също дава своята оценка – купуват билети. Това са обективните факти, а субективни са усмивките, разговорите до среднощ след концертите.

- Какво ви пишат артистите?

- Пишат думи на благодарност да отношението и посрещането от страна и на публиката, и на нас като организатори. Например миналата година с Дони Маккаслин станахме приятели. Той е толкова естествен, толкова земен човек, толкова е жаден за общуване не само чрез музиката. Пишем си есемеси и той на няколко пъти споделя, че в Пловдив е бил един от най-хубавите му концерти изобщо, че не е имал такова посрещане. Че е щастлив да се запознае с българските си почитатели. От друга страна е реакцията на агенциите, с които работим. Те подчертават каква чест е за тях да се работи с фестивал като Пловдив Джаз Фест.  Не мога да скрия радостта си, че трудът ни е забелязан и оценен.

- Джазът – философия или просто музика?

- Джазът е начин на възприемане на света. Виждам го в хората, които идват на фестивала. Те ми дават надежда, че има смисъл да влияем като полагаме тези усилия да организираме фестивали със смислени музиканти, с техните пронизващи светове и влиянието им. Ясно е, че няма да променим света, но можем да го направим по-красив. Тези артисти създават нов космос и ние – публиката имаме възможност да се докоснем до него. Да летим тях. Това е смисълът – да забравим проблемите, трудностите, глупостите, с които сме атакувани непрекъснато. Да се откъснем от низостите, на които ставаме свидетели. Ето това е смисълът! Вярвам, че по този начин се променят нещата.