Георги Тошев е български журналист и телевизионен водещ и продуцент. Работил е във вестниците „24 часа”, „Дневник”, в списанията „Едно” и „Лик“,правил е и прави предавания в  bTV и БНТ. Бил е директор на пресцентъра на театралния фестивал във Варна, съветник на министъра на културата Емма Москова. 

Автор е на книгите „АВВА. Любов, триумф и раздели”, „Маmma Mia! Филмът”,  „Катя Паскалева. Жените в мен”, „Стефан Данаилов. Романът на моя живот”. Най-новата е биотрафията на изключителната Невена Коканова – „Невена Коканова. Години любов”, която журналистът ще представи пред публиката в цяла България. Гостуването му в Пловдив е 26 февруари от 18.30 часа в  U P.A.R.K. Gallery. Ще бъде излъчен и документалният филм „Невена Коканова. Пътуване.  Специално за събитието в пловдивския артсалон ще бъде подредена и изложбата „Невена и нощта“.

- Г-н Тошев, в предговора на книгата задавате един въпрос, който вълнува всеки, докоснал се до таланта на Невена Коканова. Как ли щяха да изглеждат очите й, лицето й, душата й на 80 години? В дългото пътуване по създаването на книгата и филма успяхте ли да намерите отговора на този въпрос? 

- Най-хубавото на това мое пътуване из света на Невена Коканова е, че нямам отговор на този въпрос. Невена е актриса и жена, която носеше тайни. И затова нейната история винаги ще бъде интересна, винаги ще вълнува.  Но ще ви призная, че понякога съм фантазирал какви роли би играла днес… Със сигурност на мъдри жени и баби. Невена не се страхуваше от годините си. Суетата й беше чужда. 

- Турнето е кръстено „Години любов“.  Защо? Думата любов ли е олицетворение на представата ви за актрисата? 

- Любов е ключът към Невена. Към нейния личен и професионален живот. Към ролите и героините, които ни остави. Невена беше обичана жена и си остава обичана актриса. 

- Кои са фактите, които открихте по време на работата си по този проект? 

- Много любопитни факти открих, пишейки книгата. Невена е имала сложна и драматична съдба. Баща й е бил царски офицер. Това бележи живота на цялото семейство. По-късно режисьори са водели битки тя да изиграе Ирина и Лиза. Зад красивата фасада на актрисата се крие една сложна, чувствителна и ранима човешка природа. 

Читателите ще научат много любопитни факти за нейния личен живот, детайли, които не се знаят. Както и много истории от професионалния й път, партньорства, спечелени и загубени битки. Книгата е сложен пъзел, който с помощта на дъщеря й Теодора, на приятели и колеги, на познати, съм се опитал да подредя. 

- Кой е филмът, който - според вашата представа, олицетворява в най-пълна степен таланта и личността на Невена Коканова? 

- Не мога да посоча един. Но е забележителна в образа на Тинчето от “Не си отивай” и “Момчето си отива”. Обичам и работата й в “Отклонение”. 

- Разкажете най-интересната история, която читателите ще прочетат в книгата. 

- Нека всеки, който прочете книгата да открие своята история. И дано не е една. В живота на Коканова се оглежда едно много динамично време. Вярвам, че в личен план всеки може да се идентифицира, защото любовта, болката, предателствата, самотата са неща, през които всеки минава. Аз съм респектиран например как пред любовта страст тя избира любовта  дълг. 

- В Пловдив се разпространяват множество легенди за това къде е сниман „Тютюн“. Някои твърдят, че е в Тютюневия град, официалната версия обаче е, че кадрите са снимани в Асеновград. Същото важи и за прототипа на Ирина! Научихте ли интересни детайли около тази история? Какви са те? 

- Чух различни версии къде са снимани епизоди от филма, но не това е обект на тази книга. Аз се занимавам с личната история на Коканова, в която се оглеждат ролите. Не съм филмов историк, нито кинокритик. Аз съм разказвач на животи. 

- Вие направихте поредица изключителни филми за големи артисти! Има ли разлика между това да разказваш историите на Стефан Данаилов и Соня Йончева и тази на Невена Коканова, която живее в съзнанието на публиката като легенда? 

- Винаги е различно, защото всеки живот има своя логика, история, обрати. Това, което обединява интереса ми към посочените от вас герои, е мащабът на техния талант, волята да продължиш по пътя си, да не се оплакваш, да не се оправдаваш и извиняваш с другите и с обстоятелствата, а да се концентрираш върху това, което обичаш. И на което си се посветил. Те са посветени личности. 

- Каква е личната мотивация да се нагърбите с това да популяризирате лицата на българската култура във времена, когато материалното властва над духовното? 

- Живеем във времена на безпаметност. Да си спомняш е изпитание. Да помниш е дълг. Днес повече от всякога имаме нужда от вдъхновяващи примери. Моите герои са такива! 

- Разкажете най-емоционалните случки, които съпътстваха работата ви по проекта за Невена Коканова, а и за пловдивчанката Соня Йончева и за Стефан Данаилов, който е силно свързан с Пловдив с фестивала „Сцена на кръстопът“. 

- Това би ми отнело часове, защото аз съм общувал много интензивно и с Коканова, и с Йончева , както и с Данаилов. С последните двама продължавам да общувам. Щастлив съм, че нашето общуване не е формално. Ние сме приятели и е трудно да отделя една от друга случките ни , преживени заедно. Вярвам, че трябва да харесваш героите си, да ги обичаш, да ги провокираш. Щастлив съм с тези срещи и приятелства. 

- Кой е следващият ви проект? 

- Работя върху игрален филм, нов формат и две книги, но се научих да не говоря предварително за плановете си. Имам до края на годината национално турне с “Години любов” и всеки път се впечатлявам колко обичана е Невена Коканова токова години, след като ни напусна. Тя е доказателството, че има незаменими. И неповторими!