Те са млади, талантливи и устремени! Излизат смело на сцената, за да докажат качествата си и да научат  още и още! Това са новите лица на пловдивските трупи – Драмата, Куклите и Операта. Идват от различни краища на България, че и на света, но ги обединяват две неща  – магията на Пловдив и любовта към изкуството. В поредица от материали PlovdivTime  и TrafficNews ще ви представят новите лица на пловдивската сцена. 

След актьорите Константин Еленков и Елин Стоянова ви срещаме с талантливата млада звезда на Пловдивския драматичен театър Мария Сотирова.

Тя е нежната Милкана в „Майстори”, силната и трагична Пенелопа в „Одисей”, Джена в „По-студено отт тук” и Людмила в „Майка”. Тя е Мария в „По-полека” и красива любима в „Дебелянов и ангелите”.  Мария е родена на 1 март в София. Част е от школата към Младежки театър „Николай Бинев” с ръководител Малин Кръстев. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 2017 г. , специалност „Актьорство за драматичен театър” в класа на проф. Пламен Марков. Завършила е магистърска програма “Литература, кино и визуална култура” на СУ „Св. Климент Охридски“. Наред с ролите в театъра тя вече е разпознаваема от малкия и големия екран с ролите си в сериалите  „Братя” и „Откраднат живот”, в късометражния „Леа” на Павел Павлов, където се превъплъщава в образа на Леа, играе и във филмите „11А” и „Страст”.

А историята ѝ и за преследването на мечтата да играе на сцената е толкова лудешка, че ти идва да напишеш: „деца, не правете така”. И в същото време да я аплодираш, заради смелостта да гони със сърце и отдаденост любовта към изкуството и своето място в него.

И за да разберете каква е Мария Сотирова започваме разговора си с нея точно с онова лудо начало, за което ви намекнахме в представянето ѝ.

- Мария, какво беше вашето начало, вашето първо влюбване в театъра?

- Беше спонтанно решение, необмислено, някак продиктувано от интуицията ми. Записах се в школата на Малин Кръстев към Младежки театър „Николай Бинев”. Но най-интересното от всичко това бе кандидатстването ми в НАТФИЗ, което беше едно истинско приключение. Бях 11. клас и с Малин Кръстев правехме откъси от четирите най-популярни Чехови пиеси – „Вишнева градина”, „Три сестри”, „Чайка” и „Вуйчо Ваньо”.  Направихме една компилация, която много се хареса на публиката. Тогава в залата дойдоха да гледат проф. Пламен Марков и доц. Ивайло Христов – вече професор, и страшно много им хареса. Попитали Малин Кръстев за мен, на колко съм години, но той им обяснил, че още съм ученичка и ще кандидатствам догодина. Това още повече ме накара да обърна поглед към Академията. Толкова много исках животът ми да тръгне в посока на това да се занимавам с изкуство. Дни по-късно, в голямото междучасие, в разговор със съучениците ми, им съобщих, че ще кандидатствам в НАТФИЗ. Сега! Действието се развива през май месец. Те веднага ме репликираха, че завършваме 11. клас, предстои още една година и няма как да кандидатствам.  Аз обаче бях категорична и просто заявих: „Ще видите”. Като че ли нещо извън мен проговори.

Беше като осенение – любима дума на режисьора Диана Добрева. Наистина беше осенение – нещо отвън, което те връхлита и предначертава пътя ти.

Мария в спектакъла "Майка"

- Какво направихте?

- По това време учех в Испанската гимназия и разбрах, че там няма как да мзема две години за една. Още в същото междучасие реших да отида в най-близкото училище, срещнах се с директорката и започнах да си измислям как трябва да замина на бригада за Америка, защото аз и моето семейство имаме спешна нужда за пари. Жената ми обясни, че нещата не могат да се случат и трябва да взема две години за една. Започнах да търся друго решение. Написах в гугъл "Частно училище". и този път реших да кажа истината. Обясних им - 11. клас съм, уча в Испанската гимназия, но искам много да стана актриса и да уча при проф. Марков и доц. Христов. И тя ми каза просто: "ми добре, отпишете се и заповядайте".

- И това само заради преподавателите?

- Не само, просто мечтата и желанието ми бяха толкова големи, че исках веднага да ми се случи.

- Какво последва?

- Звъннах по телефона на баща ми и му казах, че съм напуснала училище. Той естествено полудя, но аз го помолих да ме изслуша. Обещах му, че няма да го разочаровам. И така! За три месеца напуснах училище, записах се в друго, изкарах всички изпити за 12. клас, за да мога да взема диплома. Междувременно бях кандидатствала и в НАТФИЗ, влязох от раз.  

Чаровната актриса е едно от новите лица на театъра

- И после НАТФИЗ… Отговори ли на тези огромни очаквания и положени усилия Академията?

- Нямах време за подобни мисли и анализи. Всичко беше толкова интензивно в Академията. Ние сме заети по цял ден, седем дни в седмицата. Толкова много исках да пробвам, да провокирам себе си, да науча, да творя, че не съм си задавала тези въпроси. В началото просто се хвърлих напред и исках да се докажа, да опозная колегите, себе си, преподавателите. Какво мога и какво не. 

- Кога наученото започна да ви променя, да променя отношението ви към театъра?

- Случи се в процеса на работата. Всяка една среща носи със себе си ново познание. Давам си сметка, че театърът е като едно дълго пътуване, „изпълнено с перипетии и знания”, каквато реплика има в спектакъла „Одисей”.  Всяка една нова роля, нова среща с нов режисьор, всяка една среща с нов текст води със себе си и ново знание. „Винаги е като за първи път”, често ни казваше Пенко Господинов и наистина беше прав. Ще ви дам пример с „Майстори” – пред мен се откри един много интересен нов свят, такъв, за който не съм подозирала. Срещата ми с Асен Шопов беше невероятна.  Изключително благодарна съм на бог, че ми се случи. Щастлива съм, че имах възможността да се докосна до този велик човек, защото научих толкова много. 

- Отворихме темата за Пловдивския театър. Вие всъщност как се озовахте под тепетата?

-Бях студентка трети курс и режисьорът Маргарита Мачева, която в момента е директор на Благоевградския театър, ме покани за ролята на Людмила в „Майка”. Това ми беше първата среща с трупата и с директора Кръстю Кръстев. След това имахме още 1-2 по-малки проекта с него и екипа на Пловдивския театър. Опознах се с всички, които са част от раждането на магията на театъра.Това още повече подсили желанието ми да се развивам, като актриса.

Отново в "Майстори" с Явор Бахаров

- Коя е вашата любов – Людмила, Пенелопа, Милкана?

- - Обичам всички тези роли! Наистина! Във всички виждам някаква част от себе си.Припознавам се в болките и страховете им. Намирам по нещо мъничко, което да кореспондира с мен и с моята природа. 

- Има ли роля, която бихте искала да изиграете?

- Няма конкретна, но бих искала да играя роли, които да ме доизграждат като личност и които да ме обогатяват, но и да са ми любопитни. Такива, чрез които да разбирам повече за себе си и за света.

- Страхувате ли се от щампи като красива, нежна, ранима актриса?

- Страхувам се, но не прекалено. За момента нещата вървят така, че не правя идентични неща. Всеки проект е различен сам по себе си. Смятам, че е важно актьорът във всеки един образ да открива нещо различно. И дори когато героите си приличат по един или друг начин, е хубаво човек да се стреми към това да намира онова, което прави този образ различен. Малин Кръстев винаги ни е казвал, че трябва да изходим от това как мисли героят.

В "По-полека" на Драматичния театър

- А телевизията – с какво тя е вълнуваща за вас? Какво я различава с театъра?

- Има много разлики – все пак в киното и телевизията има дубли, а в театъра нямаш право на грешки. Всичко се случва тук и сега, на момента. И дори ако нещо се обърка, актьорът е длъжен да го отиграе и да продължи нататък.Това е основната разлика. Иначе, обичам театъра, но много ми харесва и киното. Много неща научих покрай сериала „Братя”. Беше ми много интересно да работя с екипа, но признавам, че на моменти ми беше и трудно, защото нямам почти никакъв опит пред камера. Преди време имах среща с един много любим актьор и приятел Краси Доков. Беше гледал „Майстори” и ми каза: „Мария, истината, истината и само истината. Да ти се случва, да минаваш през проблемите, да бъдеш. Тогава няма какво да се обърка”. Важното е, проблемите и темите, които вълнуват героите, да станат твои. 

- Това леко шизофренично битие не обременява ли?

-Разбира се, но на мен това ми харесва (смее се).

Като Жана в сериала "Братя"

- Да ви върна към телевизията. Разкажете малко повече за работата си в един от най-актуалните тв сериали – „Братя”.

- Изпълнявам ролята на инспектор Жана от отдел „Убийства”.  С нея не си приличаме кой знае колко, даже обратното. Аз съм много по-първична и емоционална. Не съм толкова прецизна в изказванията си, колкото е тя. 

- Как се справяте с оръжието и белезниците?

- Колегите ми бяха така добри да ми помогнат в това отношение. Имахме и специални репетиции и обучение. За щастие не ми се налага да боравя често с тях. 

- Каква е Мария Сотирова извън сцената и имате ли в аптечката хапче за щастие?

- В момента нещото, което ме осмисля, е сцената. Тя ме кара да се чувствам щастлива.

- Каква сте извън театъра?

- Извън театъра съм обикновен човек с мечти. Много искам да се занимавам с режисура и в един момент да застана от другата страна. Затова и записах магистратура „Литература, кино и визуална култура” в Софийски университет, която приключих успешно. Гледам много филми, чета биографиите на големи режисьори, като Андрей Тарковски. Изгледала съм всичките му филми. 

- Тоест искате да се занимавате с кино режисура…

- Да, дори съм написала един сценарий, но да видим кога ще го реализирам. Това е другото нещо, което ме занимава на този етап. Искам да създам свой собствен свят. Такъв, какъвто аз го виждам.  

- Вие сте още една софиянка в повече под тепетата. Намерихте ли онези места, които ви накараха да се влюбите в града?

- Да, безкрайно много обичам Пловдив. Има нещо много магично в този град. Вероятно е това, че има хилядолетна история. Старият град е едно от местата, където обичам да се разхождам. Обичам Градската градина. Това са местата, които ме вдъхновяват и успокояват.

- Артистът е артист, когато има сцена, без нея е като загубено дете. Как преминахте през времето, в което театрите бяха затворени и без публика?

- Гледах да си оползотворявам времето, тъй като е много важно артистът да си дава нужното време да опознава себе си, да опознава света, да чете, да се интересува от изкуство, а и не само. В този смисъл времето на изолация ми беше полезно защото научих доста – доста книги прочетох, доста филми изгледах. Не си губих времето. Разбира се, на моменти ми беше тежко, тъй като безкрайно обичам тази професия и ми е трудно да съществувам без да влагам от себе си, без да съм на сцена активно. 

- Кои са уроците, които трябва да научим, преминавайки през това изпитание?

- Това, което се открои най-ярко, беше да си задам доста простички, но важни въпроси – коя съм аз, какво истински искам, от какво се нуждая, кое е същински важно. Дори започнах да си мисля за това с какви хора се ограждам, какво значат те за мен, а и аз за тях. Вече обръщам много повече внимание на близките си, допитвам се по-често до тях, интересувам се повече от това, какво ги вълнува. Какви са техните желания и стремежи. Смятам, че не съм изключение. Повече хора опитаха да направят това. Някак си погледът се обърна навътре.

ЛЕКСИКОН

Любов - Бог

Споделеност – Смисъл

Вдъхновение – Живот

Щастие – Семейство

Театър - Любов

Фотографии: Георги Вачев, Георги Гвозед, Александра Иванова и Адриана Янкулова