Йост-Йохен Вакер е немски артист и фотограф. Той  гостува в Пловдив с една необикновена изложба в пловдивската галерия „Аспект”, която можете да видите в петък и събота. В родната си Германия Вакер вече е осъществил няколко фотографски изложби, често на тема България. Личната му обвързаност е отворила сърцето му за нашата завладяваща страна. И тук го ръководят контрастите, вдъхновяват го съкровищата на тази, за съжаление, подценявана страна, с нейната голяма история, спиращи дъха природни забележителности, жива култура и вкусна кухня, а най-вече сърдечността на нейните жители.

- Йост, посветил сте фотографската си изложба на Пловдив като знак за специално внимание. Защо?

- Защото Пловдив е моята любов. Бях тук за първи път преди 25 години и се влюбих в града. Оттогава насетне се връщам постоянно. Пловдив е многолик - пъстър, жив, позитивен като настроение. В същото време виждам сгради и улици, които са пред разпад. Дори това не ме дразни, когато се отнася за автентични къщи. Те носят белега на старостта. Но когато по този начин са занемарени новите, е тъжно. Пловдив е богат на мотиви за снимане. Така се роди и изложбата. Дълго във времето я подготвяхме с галерия „Аспект”.  Наложи се да я отложим заради пандемията. Исках да покажа града през моите очи – цветен, жизнен, интригуващ, многолик. И понеже мотивите, които съм уловил, са разнородни, решихме да я кръстим „Калейдоскоп”.

- Каква бе причината преди тези 25 години да откриете красотата на България?

- Съпругата ми – оперната певица Мария Славкова. Запознахме се в моя роден град Манхайм, където тя пееше. Така тръгна тази много лична моя любов към България. Тя си отиде от заболяване, но аз продължавам да идвам тук. Имах шанса да опозная страната и то през контакта с хората. А Пловдив – той е специален. Предлага всичко – древен град с култура, археология, зелен е, прекрасен Стар град. Цялата атмосфера е някак си арт.

Обичам и Велико Търново, Археогическия музей в София и кафенето отпред, Родопите, прекрасните манастири в България.

- Манастирите, храмовете – те са сакрални места. Нима не може да се види същото и в Германия?

- Тук традициите са живи, това в Германия не може да се види. Давам ви пример с Бачковския манастир. Посетих го и видях опашка от хора, които чакаха да се поклонят пред чудотворната икона на света Богородица. В същото време в Германия мнозина се отказват от църквата. Не знам дали причината е, че в страната продължава да се плаща църковен данък, или заради множеството скандали.

- Художествената фотография е изживяване, кое се снима по-трудно – обект или състояние?

- Състоянията се предизвикателство. Търся ги! Ако трябва да избера фотография в изложбата, която най-силно ме е развълнува, това е кадърът със стената на Джамията, където се преплита една много древна структура, с множество детайли, с други исторически периоди. Друг любим кадър ми е уличката към Одеона – хората са поспряли под дърветата. Толкова е характерно за Пловдив!

- Цяла Европа е изправена пред поредната емигрантска криза. Как реагира Германия на това?

-В Манхайм винаги е имало много чужденци. Градът е нов, строен е интензивно след Втората Световна война. Имаме втората по големина турска общност в Германия след Берлин. Те живеят в центъра на града и определят облика му, но ние сме свикнали с това. По селата и малките градове е друго – някои хора се страхуват и притесняват. Но те и при мигрантската вълна от 2015 г. от Сирия пак не бяха съгласни с правителството. Въпреки че тогава имаше сериозна политика към интеграция за разлика от тази вълна с турците.

- Пандемията нанесе непоправими щети в планетарен мащаб. Как се отрази тя на културата в Германия?

- За съжаление в Германия културата остана незабелязана за подкрепа в тази ситуация. Това основно се отнася към свободните артисти, а те преобладаващо се такива в родината ми. Всичко беше спряно, нямаше събития. В един момент културата бе приравнена с бордеите по отношение на помощта от държавата.

Иначе в национален план най-много пострадаха хората с най-ниски доходи.

- В България се случи така, че артисти заявиха, че търсят различна работа, за да оцеляват…

- И в Германия се стигна до това свободни артисти да си търсят алтернативна работа. Имам приятели оперни певци, които оцеляха благодарение на курсовете по правоговор, водени още преди пандемията. Други пък се принудиха да теглят от пенсионните си осигуровки, за да оцелеят.

В същото време – при битката за оцеляване, имаше институции, които предлагаха безплатни събития. За държавните институции това не е проблем, но за свободните артисти?

- Да ви върна в една по-оптимистична тема – вие от много години се опитвате да популяризирате България в Германия…

- Така е, малко по малко се опитвам да популяризирам красотата на България. Разказвам вълнуващи истории, водя мои приятели тук. Всички те са впечатлени, даже и по-силно – буквално са възхитени. За тях видяното е приказно изживяване, макар че не им показвам само най-хубавите неща и места.