Мода в картини, в която са проектирани българските традиции, култура, природа, сезони - това ще представи възпитаничката на Сценични кадри Диана Чолакова днес в 19 часа в Малката базилика на Пловдив. Бившата журналистка и настояща дизайнерка от години пребивава в Щатите, но не е забравила родната си страна. Диана изминава дълъг път преди да стъпи на световния подиум, а запазената ѝ марка са плетивата. Чрез дрехите, бижутата и аксесоарите, тя представя България навсякъде по света. Разчитайки на нестандартните си идеи и наученото в театъра, Диана успява да претвори модните си дефилета в същински спектакли.

Родната дизайнерка е носител на редица престижни отличия на чужда земя. Миналата година тя добавя към колекцията си статуетка "Оскар". Наградата се връчва ежегодно в Чикаго, паралелно в холивудските Оскари, но обхваща по-широк спектър от творчески професии, в това число и дизайнерската. Малко след това тя успява да привлече погледите на дизайнери от цял свят на модния подиум в Сан Франциско. Там "разказва" български народни приказки чрез моделите, стъпките и музиката по време на дефилето. 

Част от колекцията, представена в американския град, ще гостува под тепетата днес. Сцена на шоуто, част от фестивала "Хронотоп", ще бъде Малката базилика, а билетите са достъпни единствено в мрежата на Ивентим.

"Това пространство е много сакрално и съм щастлива, че именно в тази атмосфера ще покажа моите впечатления, вълнения, терзания, защото толкова години съм далеч от родината си", споделя вълнението си Чолакова. В рамките на фестивала тя участва и в изработката на костюмите за представление, което ще събере пет двойки от световната драматургия -  Дейзи и Гетсби, Лора и Яворов, Орфей и Евридика, Ромео и Жулиета и Дон Кихот и Дулсинея.

"Голямо предизвикателство е да правя костюмите съвместно с хора, които ще се запишат в моя уъркшоп – хора, които имат мечти да бъдат дизайнери, рисуват добре, занимават се с театър, или пък просто имат интерес към изкуството", споделя дизайнерката. 

Диана е от родом от Бургас, но твърди, че духовното ѝ раждане е станало в Пловдив, а градът има специално място в сърцето ѝ. Завършва Националната гимназия за сценични и екранни изкуства. След това е приета във ВИТИЗ, където изучава театрознание.

"Дължа много на Сценични кадри, защото тук открих любовта си към театъра", категорична е тя. Именно театърът ѝ помага да реализира идеите си, години след като заживява зад Океана. Прилагането на нови похвати, вдъхновени от театралната сцена, в различни области я превръщат в успешен преподавател и дори треньор по художествена гимнастика. 

След като се дипломира, записва журналистика в Софийския университет. Реализира се успешно в различни столични медии, а не след дълго става и водеща на „Нощен Хоризонт“.

Да попадне в Америка, съвсем не е било мечта на младата журналистка, която се увлича по италианския език и култура. Малко след като прави първи стъпки в радиоефира, се явява на конкурс за кореспондент на вестник "Сега" в Рим. Фактът, че говори езика, ѝ дава преднина пред останалите кандидати. Успява да замине за Италия, където среща бъдещия си съпруг - българин, живеещ в щата Мичиган. 

"Трябваше да избера между две любови – дали да остана в Рим с любовта си към културата, духа и всичко останало, или пък да избера другата любов", коментира Чолакова. Така съдбата я отвежда в САЩ, където пребивава вече 17 години. В началото обаче се изправя пред много предизвикателства, а най-голямото от тях е свързано с професията, която практикува.

"Аз съм човек на словото. Моята сила е българският език и, въпреки че знаех чужди езици, не беше същото. Тамошната система за журналисти е по-различна. Започнах да се чудя какво мога да направя и какво мога да използвам от всичките години, през които съм учила тук", разказва Диана. Именно опитът, натрупан през годините, ѝ помага да намери мястото си в чуждата държава. 

След като заживява в Мичиган, Диана разбира, че в района няма българско училище. Затова решава да създаде такова. 

"Всички ми казваха: Това е много трудно, ние от толкова години се опитваме! Защо си губиш времето? Аз обаче отговарях: Защото знам как да го направя! Просто го усещах", спомня си Диана. По това време подобни инициативи не получават подкрепа от страна на българската държава, тъй като не съществуват програми за финансиране. Няма и одобрена програма за обучение. Това обаче не спира Диана, която създава интересен преподавателски метод.

Повечето от учениците ѝ са деца, родени в Щатите, които от малки посещават забавачки. Тъй като по цял ден слушат английска реч, за малчуганите е изключително трудно да се научат да четат и пишат на майчиния език, следвайки учебната програма на първокласниците в България. На помощ на учителката идват театърът и куклите.

"Всичкото това четене на букви, сричане на срички, го направих чрез театър. Вкарах кукли, изработени от самата мен. Те показваха на децата азбуката, изговаряха всяка буква или сричка. Беше много лесно и леко да се учи по такъв начин", споделя тя. Игровият принцип пък ѝ помага да предаде по достъпен начин ритуалите и традициите, митологията, българските народни приказки.

Училището съществува в продължение на пет години. През цялото време занятията се местят в различни църкви и библиотеки, тъй като школото не разполага със собствена база. Диана разказва, че е получила голяма подкрепа, не толкова от страна на европейци, колкото от американци. Те обичат да влагат средства и енергия в хората от различни националности. Много уважават това, разкрива тя. 

Междувременно стартират програми, финансирани от родното министерство. В района, в който Диана живее, се създават още три училища. Тогава тя прекратява дейността си. "За мен вече нямаше смисъл, защото децата не са толкова много, че да ходят на три места", обяснява бившата преподавателка. 

Появява се нова сфера, в която Диана започва да се развива - художествената гимнастика. Оказва се, че в Щатите няма нито кадри, нито треньори за този спорт.

"Неизвестен е за тях, въпреки че са добри в спортната гимнастика", твърди Диана. Тя започва да води отбор към американски клуб, а театърът отново изиграва важна роля. 

"Вкарвах театрални елементи чрез уредите. Не че съм искала да имитирам Нешка Робева, просто разбрах, че на този принцип те по-лесно възприемат нещата", споделя бившата треньорка. 

Не след дълго Диана отново се връща към езиците и преподавателската дейност. Започва да води курс по италиански език и култура в едно американско училище. 

"Така направих първи крачки в няколко насоки. След мен идваше някой друг, а аз започвах ново нещо. Така стана и с модата", разказва Диана.

Упехите на модния подиум и рязката смяна на попрището започват през ... една студена зима.

"В Мичиган има много тежки и дълги зими и прекарвах доста време вкъщи. От сняг и студ не можех да изляза навън. За да уплътня времето си, реших да се занимавам с бижута", спомня си Диана. Тя обмисля подходящ дизайн, който да представи традициите и занаятите, характерни за родината й. Започва да плете на една кука, тъй като този тип плетиво позволява създаването на изключително фини и интересни елементи. Постепенно се научава на нови плетки, подходящи за различни стилове.

"Когато правиш нещо много малко и деликатно, като бижу, е много трудно. Защото първо трябва да го измислиш, после – да го нарисуваш. След това трябва да измислиш точната плетка", коментира дизайнерката. 

Работата ѝ бива оценена от специалисти в областта на модата, които я канят на ревю. Оказва се обаче, че аксесоарите няма как да бъдат представени самостоятелно на подиума, а трябва да допълват нечия колекция от дрехи. Така прохождащата дизайнерка започва да търси някого, чийто стил пасва на нейния. Усилията й удрят на камък, а в резултат получава отказ да участва в ревюто. 

"Тогава си казах, че щом е толкова трудно, трябва да започна да си правя дрехи. Всъщност тръгнах от копчето и балтона – намерих си копче и си уших балтон", шегува се тя. Покрай бижутата и аксесоарите се появяват красиви рокли, обувки, гети, блузи, панталони, шапки и корони. Сам самичка Диана успява да облече моделите си от глава до пети. 

Модният бизнес в Америка се оказва по-различен от този в Европа. Обикновено дизайнерите зад Океана не наемат професионални модели, а разчитат на доброволци за ревютата си. Именно това позволява на Диана отново да приложи уменията си в театъра и да придаде по-различна концепция на дефилетата, превръщайки момичетата в актриси. 

"Те просто стават други хора, обличайки тоалетите. Винаги им казвам: Вие не сте просто едни манекенки, които трябва да вървят и да се фръцкат. Вие сте актриси. Когато облечете дрехата, трябва да я почувствате и да знаете кого и какво представяте. Тези момичета ме разбират и влагат всичко от себе си, за да представят тази дреха по най-добрия начин", категорична е дизайнерката. 

За годините, прекарани извън родината, българката твърди, че са променили мисленето ѝ, същевременно отнемайки ѝ много.

"Дадоха ми малко по-открит кръгозор, толерантност, уважение към човека като личност, желанията му, религията, ако щете и цвета на кожата му. Към вида му – дали е мъж или жена, гей или не. Всичко това го има в Америка и наистина променя мисленето, прави те по-космополитен", смята тя и допълва, че между двете нации съществува разлика в мисленето и в отношението към другите. Докато американците не биха споделили негативизма си, българите проектират натрупаната негативна енергия в омраза, твърди Дияна. Според нея тази омраза често не намира причина. 

Въпреки успешната си реализация, дизайнерката споделя, че страда от липсата на приятелите и семейството си. Заминаването й отнема и възможността за професионално развитие. "Понякога ми липсват дребни нещица от тези българските – зареждането от природата или дори любимите местенца, които имам в Пловдив, Бургас и София. Затвореният начин на живот ми взе от енергията, но щом си дойда тук, презареждам батериите", разказва тя. 

Диана се реализира успешно и в още едно призвание - да бъде майка. Споделя, че мечтае единствено дъщеря ѝ да се опита да види България през нейните очи.

"Когато беше малка, много обичаше да идва тук. Сега иска да се връща все по-рядко", споделя майката. Промяната в нагласата тя отдава на възрастта и чувствителността на 15-годишното си дете. "Казва ми: Мамо, не искам там да ходя. Хората са много жестоки, много зли и ме нараняват. Когато ти го каже едно дете, няма как да му отговориш, защото няма как да промениш начина на мислене на нацията, за да може на нея да й е добре", коментира Диана и допълва, че дъщеря й няколко пъти е получавала грубо отношение от страна на сънародниците си. Според нея то се дължи именно на разликата в мисленето на двата народа. 

За завръщането във "втория си роден град" Диана споделя единствено положителни впечатления. Дизайнерката смята, че през последните години Пловдив се е възродил.

"Усещането ми за този град е същото, каквото беше, когато учих тук - град с много култура, заряд и изкуство. Това е, което ме обогати преди 30 години. Имаше период, в който всичко бе тръгнало надолу. Беше ми мъчно да се разхождам из Стария град, защото много от местата, които познавах, бяха затворени, в това число музеи и малки магазинчета", спомня си тя. И допълва, че градът отново процъфтява, дали защото е културна столица, или заради осъществените проекти през последните години. 

"Връщайки се тази година, го откривам по начина, по който съм го открила като ученичка. Много ми е мило и се радвам, че е така", заключва дизайнерката.