Родната дизайнерка Диана Чолакова, която е възпитаник на "Сценични кадри" в Пловдив, живее и твори в САЩ. Миналата година тя се завърна под тепетата, за да представи своя колекция в Пловдив. Сега с Диана си говорим за безпрецедентната ситуация, в която се намира светът и за това как в САЩ хората преодоляват проблемите, свързани с изолацията.

- За броени дни коронавирусът промени тотално живота на цялата планета. Всичко, което довчера ни се струваше от изключителна важност, в момента няма особено значение. Как приемаш тези промени? 

- Приемам ги като предупреждение към човечеството – да се променим, да се спрем, да се замислим, да се огледаме и да решим как и накъде вървим. 

  - Каква е ситуацията в Щатите и в града, в който живееш? 

- Ситуацията тук е такава, каквато е в България, а и по целия свят. В Европа мерките са по-драстични, защото и заразените са повече. Тук все още имаме право да се движим по улиците без декларации, но и при нас може да стане това скоро . Моделът за карантина и мерките за безопасност са еднакви в целия свят. Само че всяка държава ги въвежда по различно време. САЩ е голяма държава и в някои щатите заразените са повече, като например Калифорния. Там отдавна има забрана да се влиза и да се напуска щатът. Аз живея в Мичиган и тук заразените не са толкова много, така че все още е спокойно. Стоим си по къщите, ходим само да пазаруваме в хранителните магазини и в аптеките. Всички учреждения са затворени. Хората работят от къщите си. Тук първо затвориха училищата и университетите, после театрите, кината и спортните зали, по-късно ресторанти и кафенета, най-накрая моловете и магазините, с изключение на хранителните и аптеките. Само бензиностанциите работят. 

- Ти си артист, а гилдията бе първата, която пострада от ограничителните мерки. В България група независими артисти и фестивали призоваха Министерство на културата да приложи механизми за подпомагането им, защото отпадат събитията им и търпят сериозни финансови загуби. Разпространява се и въпросник. Как се справяш със загубите ти и предприема ли американската държава мерки в тази посока? 

-  Аз съм моден дизайнер и по принцип си работя в къщи. Така, че тези ограничителни мерки мен не ме засегнаха много, като изключим това, че магазинът, в който се продават нещата ми в момента е затворен. По принцип тук артистите са на свободна практика и театрите не се издържат от държавата. Повечето са частни и със сигурност ще имат загуби. Лошото е, че като не работят хората, няма да получават пари, а не се знае колко дълго ще продължи тази необходима изолация. Същото се отнася и за хората в ресторантъорския бизнес, и в магазините. 

- Светът е под карантина. Кои са жертвите, които ти правиш, за да предпазиш себе си и най-вече близките си? 

-  Не мисля, че правя жертви. Правя това, което всички трябва да правят в тази ситуация – да спазват ограниченията, да стоят по къщите си, максимално да избягват контакти с хора. Това правя и аз. Американците са много дисциплинирани. Не роптаят и изпълняват, каквото им се каже. Ако трябва да говоря за някаква жертва, която съм направила, може би това, че бяхме закупили почивка със семейството ми за пролетната ваканция, която тук ще започне в края на седмицата. Сега се опитвам да си анулирам самолетните билети и хотела, но е доста трудно, защото много хора трябваше да си променят плановете за ваканцията и сега е много проблемно да се свържеш със самолетните компании и хотелите.  

- Няколко мои приятели вече ми казват – доволен съм, че не ми се налага да излизам и да поддържам социални контакти, не трябва да ходя на събития. Очевидно и емоционалното пресищане има някакви граници? 

- Да, и аз така мисля. Ежедневието на хората беше много динамично. Нямахме време за себе си, за семействата си, само тичахме на работа и живеехме на бързи обороти, като роботи. Сега ни се дава шансът да се обърнем към изконните неща. Да прочетем книга, да се самоусъвършенстваме по някакъв начин. Да правим любими неща, за които преди сме нямали време. Да поиграем с децата си. Да се занимаваме с хобито си, да бъдем повече със семейството си. Трябва да погледнем тази ситуация от положителната й страна и да вземем малсималното от нея. Да сме благодарни, че това ни се дава, като възможност, макар и по този драстичен начин. Във всяка ситуация, колкото и лоша да е тя, мъдрият човек може да намери добри страни и да се възползва. Всичко е въпрос на мироглед, на гледна точка и философско разбиране на нещата. 

- Смяташ ли, че принудителният аскетизъм, на който в момента сме обречени /изключвам тоновете храна, с която хората се запасиха/, ще ни промени по някакъв начин? 

- Да, той вече ни променя. Хората осъзнаха, че не са толкова могъщи, че има нещо по-велико от тях. Едни го наричат Бог, други Вселена, трети Природа. Проумяхме, че не сме всесилни, колкото и да сме развити в технологиите. Може би единственото, което зависи от нас е това, че трябва да се променим. Иначе може да дойдат и по-големи злини. Ако не научим този урок, който ни се даде и продължим да живеем по този безумен начин, ще бъдем върнати отново на поправителен изпит.

- Напълно обяснимо в момента се разпространяват най-различни теории – според някои това е обикновен грип, а властта се престарава с мерките, а според любителите на конспиративните сценарии – това е началото на нов световен ред. Ти в кой край на скалата си? 

- Да, четох и слушах най-различни теории. Не мисля, че властите се престарават с мерките, след като има толкова много жертви. По-добре е да се реагира по-рано, отколкото късно. Интересни са ми и теориите за световната конспирация. В тях има някакъв резон също. Но повече ми се иска да вярвам, че това е предупреждение Свише, на което ние трябва най-накрая да обърнем внимание и да не го игнорираме. Защото до сега природните бедствия се случваха в една или в друга държава и мъките бяха само за държавата, която е пострадала. Останалите си казваха: „На нас това няма да ни се случи“. Сега, когато от този вирус е засегнат целият свят, всички са застрашени. Знакът, който трябва да прочетем в случващото се, е че всички трябва да се обединим и заедно да решим проблема, а не всеки да се спасява по единично. Ако учените от цял свят работят заедно за намиране на ваксина, има по- голям шанс за по-бързото овладяване на ситуацията. Това беше грешката на много правителства. Те не вярваха, че държавите им ще бъдат засегнати от този вирус. Мислиха, че само Китай ще пострада, или само Азия, после си мислиха, че само Европа, но сега вече всички са убедени, че са потърпевши. 

- През последните дни често си мисля за „Earth song” на Майкъл Джексън.  Как разчиташ знаците на природата? 

-Клипът на Майкъл Джексън и песента му “Earth Song” са много хубаво послание към човечеството. Знаците на природата трябва да се четат и да им се обръща внимание. Ако хората още не са проумели, че всичко във Вселената е взаимосвързано, време е да го разберат и да спрат с абсурдите, които вършат. Човекът отдавна не общува с природата, как искаме да я уважава. Трябва да намираме повече време за съзерцаване на природата. Да прекарваме в мълчание със себе си и със света около нас, за да може да чуем птиците, шума на вълните, вятъра. Да забележим разцъфналото цвете или прелитащата край нас пеперуда. Древните хора са го правили и са живеели в хармония с природата. Уважавали са я, защото са съзнавали, че тя им дава необходимите за живота им ресурси. 

- Мислиш ли, че всичко, което се случва и предстои да ни се случи, ще промени отношението ни към природата, близките ни, към начина ни на живот? 

- Аз съм по принцип оптимистично мислещ човек. Този коронавирус  при всички положения ще ни промени. Иска ми се да вярвам, че тази промяна ще е за добро и ще е дълготрайна. Дано всичко това да не бъде забравено, а да ни свети като червена лампа за бъдещите ни действия. 

- Какъв ще излезе светът на изкуството от тази безпрецедентна криза?

- На изкуството никога не му е било лесно. То за съжаление отдавна не е било в разцвет, а все в положение на оцеляване. Финансовата криза, която ще последва, след като животът се нормализира, ще удари доста света на изкуството и неговите създатели. Но предполагам, че хората, след като получат свободата да излизат отново и да се движат свободно, ще бъдат жадни за театрални спектакли,  изложби, концерти и те ще влеят средства и сили и културата да се съвземе бързо. 

- Солидарност или разединение – какво виждаш в артистичното общество в САЩ? 

- Артистичното общество и институциите в САЩ винаги са работили в единство и взаимопомощ. Мисля, че ще продължи в същия дух. Може да стане и още по-сплотено, след кризата. Например в града, в който живея има различни културни центрове – за музика, театър, изложби, музеи и Планитариум. Всеки един от тези културни институции включва в програмата си някои от изкуствата на другите центрове и така се поддържат. Например вИнститута за изобразителни изкуства, освен, че има художествена галерия, има и кино- театър, в който се прожектират стойностни, художествени филми (нещо като филмотечните кина в България). Освен това прожектират и документални филми, свързани с различни художници, картини или периоди в световното изкуство. Провежда се четене и обсъждане на книги. Дори има курсове по йога, които са много престижни, защото се правят в атмосферата на картини и скулптури. 

- Адекватно ли е поведението на политиците ви? 

-  В САЩ всеки щат си има свое правителство, което взима решения, свързани със ситуацията на своя щат. Има кризи, които се решават, разбира се, от Белия дом и от Сената. Например, има мнения, че мерките срещу коронавируса в САЩ са закъснели, защото заплахата от този вирус е била подценена от управляващите в държавата. 

- Какво повдига духа ти и би споделила с приятели и почитатели? 

- Още преди да започне кризата с този вирус се записах да уча за life coach. В буквален превод означава „тренъор за живота“ или както в България чух да го наричат „мотивационен лектор“. Помагам на хората да решават различни свои проблеми ( в областта на бизнеса, финансии, лични връзки и взаимоотношения, здравословни и семейни проблеми). Механизмът за разрешаване на тези проблеми е много интересен. Работя с хората за промяната на мисленето и съзнанието им, на навиците им и ежедневните им ритуали, защото всичко това е в основата на всеки проблем.

Сега по време на кризата пиша в социалните медии позитивни материали и обявих, че правя безплатни консултации за хора, които имат страхове, че са изгубили или ще изгубят работата си, стрес или постоянно безпокойство във връзка с този пандем. По този начин искам да съм полезна, да помогна с това, което мога на хората и да изпълнявам своята мисия в момента, като тренъор за живота. 

Много хора от цял свят ми се обадиха и потърсиха помощта ми. Ако някои от вашите читатели имат нужда психически и психологически да преодолеят по-лесно стреса по време на тази изолация и карантина, може да ми пишат на лични съобщения във ФБ Diana Cholakova и аз ще им помогна. 

За повдигане на духа си, този на семейството ми и приятелите, имам „рецепта“, която ще споделя с вас – мислете позитивно, защото мислите са материални. Нашето съзнание е всичко. Ако човек говори или действа с лоши мисли, го преследва болка. Ако говори или действа с чисти намерения, го следва щастие. За да живееш правилно, трябва да запълниш съзнанието си с правилни мисли.  Вашите постъпки имат значение.  Използвайте времето да се семообразовате, да направите неща, които сте отлагали. Започнете от днес!  Не слушайте толкова много новини! Много от тях не са достоверни, а и те се променят толкова бързо, че нямате време да преосмислите и преживявате всичката информация.  Бъдете благодарни всеки ден за всичко, което имате в дадения момент.

Направете добро! Дарете нещо на ближния си и се пазете.