Журналистът, редактор и дългогодишен програмен директор на издателство "Хермес" Валентин Георгиев ни е напуснал на 21 май, съобщиха от семейството му.

Екипът ни поднася съболезнованията си на семейството и близките на Валентин Георгиев!

Поклон!

Неговите колеги и съмишленици от цяла България реагираха с думи на обич и признателност за приятелството и съвместната работа през годините. Ето част от тях:

Александър Секулов:

Искам да запомня Валентин Георгиев така: да се смее с глас. Той бе мой приятел над 40 години. Талантлив и чувствителен писател, с фин усет към дълбоката болка на човека. Бе редактор на всичките ми книги в последните 10 години. Бе предан на семейството си, което обичаше безкрайно. Беше безукорно лоялен на каузата на издателска къща „Хермес“ повече от 33 години. Имаше изключителен мащаб, а беше деликатен. Познаваше слабостите ни, а ни обичаше. Пометен съм от скръб. Вале, надявам се приживе да съм успял да ти кажа колко много те обичам, колко много съм ти задължен, колко много съм научил от теб. Толкова много, толкова силно ще ми липсваш. На добър път във вечната светлина, приятелю скъп, незаменим и безценен. Валенце! Дълбок поклон! Ще те помня!

Антон Баев:

"Ако сме вечни" се казва дебютният му сборник с разкази, излязал през 1989. После написа "Самотни светци" - 1993, и "Седем истории за любов, грях и смърт" - 2000.

Родният му Асеновград е подземната река в тези истории. Разказвачът на Асеновград...

Много ми е мъчно за Валентин Георгиев, чуден писател, асеновградчанин, приятел от студенството, после от в. "Марица", дългогодишен главен редактор в ИК "Хермес". Отишъл си е снощи. Не дочака пенсиониране.
Сбогом, Вальо, кураж, Нели!

Красимир Димовски:

Вальо пое по пътя към звездите. Големият мой приятел, с който от студентската скамейка бяхме неразделни. Деляхме късчетата небе – докато споделяхме идеи за писане и книги, деляхме и късчета земя – в битността. В скръбта е трудно де си представя как ще дописва "Ако сме вечни" във вечността, но съм сигурен, че ще е така, просто не ни е дадено да го разберем.
Мисли си за децата и внучето, Нели, те ще те държат!
Лек да ти е пътят, Вальо!

Светлозар Желев:

Отишъл си е Вальо Георгиев, страхотен, дълбоко уважаван от мен човек, писател, редактор, рицар на книгата и изящното слово. Като главен редактор на издателство "Хермес" той даде път на много български автори, подкрепяше ги и споделяше трудния път на всяка книга. Вальо беше пример за мен, фин, дълбок, с непоколебим усет за литературата, разкошен събеседник, ерудиран познавач и задълбочен читател. Огромна загуба за българската литература, за всички нас. Дълбоки съболезнования на близките, колегите му от издателството, на всеки, който го познаваше.
Светъл път, Вальо. Ти живееш в книгите, думите, в спомените, и винаги ще те помним.

Елена Диварова:

Как тежко се понасят такива загуби! Валентин Георгиев! Винаги се държах с голям респект към него, а той - винаги с усмивка, подкрепящо, приятелски, с малко думи точно и навреме - за Дружеството на писателите, за нашето читалище... Преди няколко месеца само "Хермес" ни гостуваха. Получихме дарения, за всяко нещо - разбиране. Само едно "Да, Елена" и чувстваш стабилната фигура. Хората са незаменими. Тези хора.

Екатерина Костова:

Великолепен разказвач! Така и не си повярва да се върне към своите истории, след като животът го прехвърли в редиците на редакторите. Но беше блестящ и като редактор. Моето завръщане в литературата след първия ми роман с Писма под възглавницата беше под негова редакция. Радваше се с мен. А за "Свети Никола от залива на подковата", чието заглавие беше "Свети Никола от Черноморец", ме посъветва да махна географския маркер. Не зная дали това е по-успешният вариант, но зная, че всеки търси свой залив на щастието. Мисля, че Вальо го имаше с Нели и с ИК "Хермес". Вижте кога си тръгва - в месеца на българските букви! Дълбоки съболезнования на семейството му и на издателството. Благодаря за споделените моменти, Вальо! Ще те помня!