„Културата е едно от най-важните полета в развитието на нашата нация. Ако вие не вярвате, че тя е най-важна, вижте какво се случва с нацията ни в момента. Защото това, което се случва,  е резултат от погрома върху културата в последните десетилетия. И не темите, изкарани по медиите преди изборите, са сериозните проблеми на културата.  А защо се изкарват проблемите в култура? Защото и при позитивните неща, и при проблемите следствията  идват след много години. Това е разликата между културата и икономиката.  Когато промените нещо в икономиката, промяната е мигновена.  Когато промените нещо в културата, промяната се вижда след 10-15 г.

И точно това е причината, поради която аз не разбирам защо през последните 10-15 години Министерство на културата е било толкова игнорирано.”

С тези думи започна пресконференцията на служебния министър на културата Найден Тодоров. На нея диригентът представи идеите си за промени на наредби и закони в сферата на културата и нова визия за начините на финансиране.

Той уточни, че работи по проучването на всички реални проблеми в сектора още от времето, когато бе част от служебния кабинет на Гълъб Донев. Тогава обаче основната задача била да се повиши стандартът за финансиране на сценичните изкуства, нещо, което успял да направи.

„Още тогава започнахме работа на особено важна тема - стратегическо планиране за култура, стратегическо планиране за бъдещето на културата или да го кажем на нормален език - стратегическо планиране за бъдещето на нацията.  Защото една нация без култура е територия с някакви хора, които чакат някой да управлява. Културата е реално част от националната сигурност на една нация”, подчерта Найден Тодоров.

Той допълни, че тази година се е съсредоточил да води разговори с представители на всички сектори в културата, както  с директори, така и с експерти и хора по места.

„За да успеем да направим с една много малка група хора, ясна картина за това къде са реалните проблеми, кое е предизвикало тези проблеми и кое може да предизвика тяхното решаване. Вярвам, че сме намерили няколко различни оптимални варианти.

Работата, която свършихме през последните месеци и която не се вижда, беше тази.
Осъзнавайки колко е нестабилна страната ни, особено от политическа гледна точка в момента, разработихте  няколко варианта за излизане от културната криза. Културната криза не е това, което се появява от време на време. Културната криза е всичко онова, което се случва в обществото”, каза още министърът на културата.

 

Той бе категоричен, че всеки един от  няколкото варианта за политики работи сам по себе си. Изборът на някой от тях е свързан с това в каква посока искаме да поеме България политически.

„Дали искаме дясно развитие, дали искаме ляво развитие в културата, дали искаме центристко развитие. Невероятното наистина е, че всеки един от тези варианти може да работи.  Изборът кой от тях да бъде, ще бъде оставен на парламента, в момента, в който се появи едно редовно правителство. Това ще бъде моментът, в който аз ще представя тези няколкостотин страници, за да се избере генералната посока на развитие на българската култура”, каза  Тодоров.

Той изтъкна, че важен въпрос ще бъде - каква трябва да бъде ролята на държавата. Дали държавата трябва да бъде основен двигател, дали държавата трябва да бъде контрольор или просто да създаде условия за развитието на културата?

„И така днес ще ви представя накратко моята визия за излизане от кризата. Която визия не е свързана с тези три пътя. Тя е свързана с онова, което трябва да се свърши, независимо от това кой път ще изберем. За другото се надявам да си говорим някой друг път, когато парламентът избере посоката на развитие. Нека да започнем от там, че България все още няма стратегия за развитие на културата. Ще попитате - какво се случва, това министерство една стратегия ли не може да изработи? Знаете, че през 2013 и през 2019 година министерството направи опит за такава стратегия. Истината е, че процесът по изготвяне на национални стратегически документи, като е по-сложен от чисто административна гледна точка.
И това е коментирано в методологията за стратегическо планиране в Република България, която е приета много отдавна - през 2010 г. Не знам дали знаете, че в края на миналата година правителството на акад. Денков подготви закон за стратегическо планиране. Той обаче не можа да бъде пред парламента поради всичко, което се случи. Ние работим в момента по подготовката за това, да може, когато има стабилно правителство, веднага да се започне в екстремно бързи срокове да се работи  изготвянето, по-точно ние вече сме работили много по изготвянето, но да се избере моделът и да се осъществи тази толкова лелеяна национална стратегия за развитие на културата”, каза Тодоров.

Той очерта кои са накратко важните теми в културата. Които не търпят отлагане,
където може да се свърши работа преди приемането на националната стратегия и преди приемането на посоката, в която искаме на културата да се развива занапред.

„Аз съм ги подготвил по няколко основни точки само онези, които не изискват ляв или десен път, в отделните сектори в културата и съвсем накратко ще ги спомена. Ще започна естествено със сценичните изкуства поради това, че напоследък са толкова интересни: Промяна в закона за закрила и развитие на културата с промяна на философията на финансирането.  С нашия, подчертавам, изключително малък, сме подготвили законопроект, който ще внесем в парламента в момента, в който започне нормалната си работа. Кое е най-важното в тази философия? От една страна трябва да се планират приходи и  разходи на много по-големи периоди, за да може да се увеличи контролът на Министерството на културата. Това ще даде възможност на директорите на културни институти  да си планират разходите и да си разпределят средствата.   Освен това трябва да заработи единна система за деловодство, счетоводство, човешки ресурси и продажба на билети в държавния сектор.  По този начин Министерство на културата няма да разчита на това каква информация някой ще благоволи да изпрати, аз ще може да контролира всичко в реално време. Следващата промяна, която трябва да се извърши, е промяна на изчислението на работното време в културния сектор. Някой от вас представя ли си  певец да пее по 8 часа на ден,  пет дни в седмицата? Или балерина да играе толкова? Само че това са условията според българския кодекс на труда.  Хората в културата правят всякакви движения в и около закона, за да успеят да работят така, както се работи навсякъде по света, подчертавам, въпреки българското законодателство. Ние няма да измисляме топлата вода. Тя измислена много отдавна. Това, което трябва да направим, е въведем в България адекватно изчисляване на работния труд на хората в културния сектор. Освен това картографиране на България и стимулиране на развитието и гостуването на сценичните изкуства в районите, където няма такива. Може би сте забелязали, преди известно време излезе разследване, че голяма част от хората всъщност нямат достъп до сценични изкуства. Следващата стъпка е категоризация на държавните културни институти. Това е един изключително важен момент, който ще промени начина на тяхното функциониране. Ще бъде въведена атестация за институтите за техните ръководители и служители. Създаване на държавна задача с цел подпомагане на развитието на приоритетни за нацията области. В настоящия момент,  противно от понятието демокрация, ние сме оставили всеки да работи сам за себе си. И всеки да решава сам за себе си кое е важно и кое не.
Къде е работа на държавата обаче? И за каква национална стратегия за култура можем да говорим, ако държавата не може да постави задача, ако държавата не може да каже кое е важно за развитието на културата? И ако държавните културни институти не следват тази държавна задача? Разделение на художественото и административното  ръководство на държавните културни институти.

През 2005 година, когато кандидатствах за директор на русенска опера, ме попитаха вие с какво смятате, че сте по-добър от останалите кандидати. Тогава бяха много. Аз отговорих, че не съм по-добър, че не ставам. Но и останалите не стават. И причината нито в мен, нито е в тях. Причината е, че за да се кандидатства на тази позиция, се изисква музикално образование. Също така да разбирам от право, да разбирам от мениджмънт. Неща, които не се учат в Музикалната академия. Посочете ми една страна в света, където творческото, административното  и финансовото управление са съсредоточени в един човек?”, каза Тодоров.

Той обяви, че е необходимо  картографиране на сценичните пространства в България, на сградите на културното наследство, изготвяне на паспортизация на тези сгради.  Освен това следва да се създаде програма за привеждане на сценичните пространства в синхрон с европейския стандарт, приет през 2020 г., тъй като нито едно сценично пространство у нас в момента не отговаря на европейските изисквания. 

Тодоров очерта и друг много сериозен проблем – има състави, в които все по-намаляващи са българите. В някои достигат до 80 човек. Те идват не за друго, а защото ние ги каним всячески. Българските кадри изчезват

„Това, което трябва да се създаде, осъвременен списък на застрашените специалности в културата. Специалности, в които вече няма деца да учат.  Миналата година  в Държавната музикална академия са кандидатствали двама цигулари.  Ние все още не осъзнаваме катастрофата, пред която сме изправени.  Ние не се на ръба, а сме го пристъпили с единия крак. Чакаме падането.  Трябва да се създаде нормативна мотивация – повече финансиране за тези специалности. Казвал съм го нееднократно – трите най-важни сектора за една нация са образование, култура, здравепозване. Колко интересно е, че и трите сектора в България са на делегирани бюджети.  Трябва да се борим”, каза още Тодоров и допълни, че ако сега започнем да водим такива политики, резултатите ще са видими след 10-15 г. И трябва да се бърза, защото сме закъснели.

Той се спря и на ролята на независимия сектор, който е един от основните двигатели в културния живот. В същото време в Министерство на културата няма човек, който да отговаря за него.

Тодоров изрази надежда, че с новите електронни регистри на професионалните артисти и специалисти в областта на културата, както и регистърът на културните организации, независимият сектор ще бъде подпомогнат.  Подкрепа може да дойде и чрез промяна на правилата в НФК, а и през общинските фондове. Подкрепа може да има и чрез промени в Закона за меценатството, който в момента въобще не функционира и дори някой да иска да дари пари за независим артист, не може да го направи.

Тодоров подчерта, че и библиотеките се нуждаят от специална грижа, а това може да се случи, ако бъде  заложен гарантиран годишен бюджет за обновяване фондовете, за диигитализация и модерни средства за привличане на младите хора.

 на библиотеките; да се подпомогне дигитализацията на библиотеките и да се създадат интерактивни кътове, за да могат да се привлекат и младите хора. Като добър пример министър Тодоров посочи общинската библиотека в Бургас, където това вече е направено.

Министърът на културата постави на масата и друг проблем – автори и композитори обикновено участват в творческия процес на граждански договори и след това трудно събират стаж за пенсиониране. Той предложи за срока на гражданските договори на тях да им бъде плащано социалното осигуряване.

Тодоров отбеляза и ролята на читалищата, а за подпомагане на реално работещите трябва да бъде осъвременен и в електронен вид Регистърът. Да се въведат площ и задължителни дейности, на базата на които да следва финансирането.

В областта на музеите и галериите е необходима изцяло нова класификация, тъй като настоящата е фиктивна и неработеща, заяви министър Тодоров, давайки пример с броя и различните видове музеи, някои от които се подпомагат от държавата, а други - не. Проблемът с големите археологически обекти и управлението им също трябва да се реши, каза министър Тодоров, защото прехвърляйки обектите за управление към общините и регионалните музеи, държавата не осигурява необходимото финансиране за това. Освен това сега не се осигуряват средства за нови експозиции, а музеите трябва да кандидатстват на конкурсен принцип и да са проактивни, ако искат да осъществят подобни проекти. Обновяването на фондовете е обвързано и с конкурентоспобността на музеите и галериите ни, посочи министър Тодоров.

В археологията трябва изцяло да се промени програмата за финансиране, категоричен бе министър Тодоров, като разказа как към момента протичат сесиите за финансиране. Идеята му е да се премине към дългогодишен цикъл за финансиране в археологията и към категоризация на археологическите обекти съвместно с БАН, с определяне на национално значимите, които задължително трябва да бъдат финансирани.

„Ролята на тези обекти е нацията ни да се почувства горда и да докараме културен туризъм, а не можем да стигнем дотам“, подчерта министър Тодоров.

Финансирането на фолклорните състави и техният статут бе друг проблем, посочен от министър Тодоров. Те трябва да станат регионални културни институти, за да могат да са по-видими, да изпълняват по-добре дейността си и да са по-добре финансирани, каза министър Тодоров.

Като най-болезнени в сектор „култура“ теми министър Тодоров определи общо 4. По думите му е нужна пълна реформа в Министерство на културата. Например, Министерството на културата отговаря за медиите, а няма отдел, който да извършва тази дейност. Няма и отдел за дигитализация, а ПВУ е насочено основно към дигитализацията. Освен това следва да се направи прегрупиране на дирекциите по смисъла на тяхната дейност – сега, например, дирекцията, която отговаря за театрите и оперите, отговаря и за училищата по изкуствата и по културата. Или пък читалищата са в една дирекция с европейските проекти и международната дейност.

За да може да се върне контролът на Министерството върху различни дейности, според министър Тодоров, е необходимо и възстановяването на центровете за изкуства, които съществуваха допреди около 15 години.  

НИНКН трябва също да се преформатира цялостно. Малко служители отговарят за около 40 000 обекта. Бройките, които министър Тодоров успя да издейства за института, са изключително недостатъчни, а според него трябва да се възстановят и регионалните му центрове. Спешна дигитализация на архива на НИНКН е също важна задача.

„Идеята не е да покажем колко много хора или организации финансираме и да ги финансираме, така че нищо да не могат да направят. При недостиг на финансиране, нека финансираме по-малко на брой, но да ги финансираме с повече“, предложи министър Тодоров по отношение на финансирането през Национален фонд „Култура”.  През НФК трябва да има финансиране, насочено към регионите, в които няма достатъчно културни събития.

Министър Тодоров говори и за промяна в ЗЗРК за създаване на общинските фондове „Култура“, които и сега съществуват, но са пожелателни и това се оказва огромен проблем при въвеждането на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Според него трябва Национален фонд „Култура“ да подпомага общинските фондове „Култура“ с програма за съфинансиране  от НФК на проекти, одобрени от общинските фондове. Така, по думите му, държавата ще подпомага важните за общините събития.

„Културата е в криза. Не от сега. Културата е в криза от много години. Но, както бе казано преди 30 години на Кръглата маса на политиците, първо да оправим икономиката, после ще мислим за културата. Икономиката не я оправихме, ако продължаваме така, ще оправим, в друг един смисъл, нацията, защото нацията без културата не е нация”, завърши Найден Тодоров.