Следващият път, когато попаднете в съдебна зала в Пловдив, заострете вниманието си – съществува вероятност, човекът, който ще ви осъди или оправдае, може да се окаже изкусен майстор на фотографското изкуство.  Апелативният съдия Христо Крачолов откри първата си самостоятелна фотоизложба „Срещи с изтока“ в Балабановата къща. 

Сред снимките се срещат истински шедьоври на репортажната травъл фотография, които загатват за дългогодишен опит, точен мерник, сигурна ръка и творчески поглед, каквито притежават топ-професионалистите бранша.  

Крачолов се запознава с фотоапарата в първия клас на училището в Чирпан и вече 45 години използва всеки удобен момент застане зад обектива.  Като ученик след една бригада си купува фотокамера „Praktica“, която дълги десетилетия му служи вярно.

След като получава юридическо образование и изгражда кариера на един от уважаваните правораздаватели под тепетата, той се записва да следва фотографско майсторство. Отскоро е магистър по фотография в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, а изложбата „Срещи с изтока“ е част от дипломната му работа.

По пътешествията съдия Крачолов се запалва, следа като със съпругата му за пръв път посещават турския курорт Кушадасъ през 2001 г. Оттогава  творческият устрем го увлича все по-далеч на Изток. Винаги носи със себе си два „Nikon“-а,два обектива, които покриват фокусното разстояние между 18 и 300 мм. „Това ми позволява да взимам бързи творчески решения  и да улавям атмосферата на страните, които посещавам“, обяснява той.

Последното голямо фото-приключение извършва в Шри Ланка, Индокитай и Индонезия. „В тези държави хората са страшно дружелюбни. В момента, в който им покажеш фотоапарата и ги помолиш за снимка, те с радост се съгласяват.  Момичето с пеперудените криле бе нагласено с голямо желание от неговата майка, която се вижда в долния ляв ъгъл на кадъра“, допълва Христо Крачолов.

Приличат ли си съдебният и фотографският процеси?

„Работата на съдията е в съвсем друга плоскост.  Той трябва да следи първо за реда в залата, да следи за процеса. Трябва да е запознат най-добре с доказателствата по делото и да бъде обективен и справедлив. Докато във фотографията и психологическия портрет нещата са доста по-творчески.

Един портрет може да се снима по един начин, после при самата обработка на снимката може да се покаже нещо друго. Ако снимката се направи черно-бяла, ще излязат други черти от характера. В основната ми професия нещата са по-сериозни, защото са свързани с човешки съдби“, подчертава съдия Крачолов.

В България той обича да снима морски пейзажи, изгреви и залези. „Другата ми слабост са репортажите. Обичам да снимам танци - това е изключително красиво изкуство, което предлага доста идеи за репортажни снимки. Най-добри попадения имам в спортните танци. Снимах дори фестивала „Пловдив танцува“, допълва най-добрият фотограф сред служителите на Темида.