В навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители – министърът на културата Мариан Бачев връчи традиционните награди „Златен век“ на изявени творци, учени и културни дейци.

По време на церемонията министър Бачев подчерта, че именно в днешните сложни времена българите имат нужда да си припомнят силата на традицията, знанието и творческия устрем – онези опори, които помагат на обществото да устоява във времето.

„Вярвам, че хората на културата, науката, изкуството и образованието – съвременните будители – са тези, които могат да ни сплотят, да ни напомнят кои сме и какво можем, когато действаме заедно и с вяра в доброто“, заяви министърът.

С най-високото отличие „Златен век“ – огърлие и грамота – за изключителен принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство бяха удостоени директорът на Регионалния исторически музей – Русе, проф. Николай Ненов, актьорът Руси Чанев и певицата Йорданка Христова.

Отличието „Златен век“ – звезда и грамота – получиха арх. Стефан Стайнов, пианистът проф. Иван Дреников, балетният артист и педагог Бойко Неделчев, оперната певица Веселина Кацарова, писателката и публицист Весела Люцканова Иванова и писателката Здравка Евтимова.

Със „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики (златен), грамота и парична награда бяха отличени генералният директор на БТА Кирил Вълчев, филмовият режисьор Владимир Краев, сценаристът проф. д-р Марин Дамянов, режисьорът и сценарист Пантелей Цанков, дългогодишният директор на Държавен куклен театър – Бургас Христина Арсенова-Андреева, журналистът и кинодраматург Зелма Алмалех, актрисата Янина Кашева, инж. Ангел Ангелов, писателката и изследовател Неда Антонова и създателят на „Двора на Кирилицата“ в Плиска – Карен Алексанян.

Със „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики (сребърен), грамота и парична награда бяха отличени режисьорът, художник и аниматор Велислав Казаков, режисьорът Камен Калев, сценаристът доц. д-р Невелина Попова, заместник-директорът на Регионалната народна библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново, д-р Иван Ангелов, сценаристът, режисьор и бивш ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев и авторът на сборници с разкази и новели Христо Славов.

Плакети „Принос в развитието на културата“ и грамоти за значим принос към популяризирането на българската култура и изкуство получиха директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Христо Попов, ръководителката на школа за класически и модерен танц Вероника Братанова-Димитрова, продуцентът и художник Весела Данчева-Богданова, писателката и поетеса Мария Пеева, Ансамбълът за народни песни „Китна Тракия“ при НЧ „Тракия 2008“ – Хасково, писателят проф. Банко Банков, чл.-кор. проф. Владко Панайотов, поетът и журналист Венко Евтимов, поетесата Маргарита Петкова, филологът доц. Петър Хаджинаков и белетристката Албена Фурнаджиева.

„Носителите на отличието „Златен век“ имат велика мисия – да пазят, развиват и предават нататък духовното богатство на България“, заяви министърът на културата по време на церемонията. Той призова родителите, в навечерието на Деня на народните будители, „да се обърнат към себе си и към децата си – да ги заведат на изложба, театър или концерт, да им почетат книжка вечер, извън дигиталния свят, който ги заобикаля“, цитира БТА.

Междувременно стана известно, че режисьорът Камен Калев е отказал да приеме наградата си. В подадена до Министерството на културата декларация той посочва, че отказът му е форма на протест срещу „настоящото политическо управление, чиито ръководители не зачитат върховенството на закона и застрашават демокрацията в страната“. 

Ето и списък на наградените:

С награда на Министерството на културата за изключителен принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод 1 ноември – Ден на народните будители „Златен век“ – огърлие и грамота са отличени:

• Проф. Николай Ненов – директор на Регионален исторически музей – Русе; той е отличен и за достойното представяне на страната ни в рамките на световната организация ЮНЕСКО.
• Руси Чанев – обичан актьор, адаптирал романа на Иван Вазов „Под игото“ за българчетата по света. 
• Йорданка Христова – емблематична фигура на българската естрада, с над шест десетилетия на сцената, чийто глас и харизма носят духа на България по света; наградена за своя безспорен принос към българската култура и за утвърждаването на националното ни изкуство на международната сцена. 

С награда на Министерство на културата за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод 1 ноември – Ден на народните будители – „Златен век“ – звезда и грамота са наградени:

• Арх. Стефан Стайнов – водещ български архитект, известен със своя принос към развитието на пространственото планиране и урбанизма. Тази година той навърши достолепните 90 години. 
• Проф. Иван Дреников – пианист с международен авторитет, добре познат на публиката в Европа и света. През месец декември проф. Дреников ще отбележи своята 80-годишнина.
• Бойко Неделчев – утвърден български балетен артист и педагог, работил с таланти от няколко поколения, бил е на ръководни длъжности във водещи културни институти, а също така е работил и в Министерството на културата.
• Веселина Кацарова – световно призната оперна певица, посланик на българското оперно изкуство по света. Артистичен директор на Държавна опера – Стара Загора. Тя е носителка на най-престижните световни музикални награди, към които добавя и „Златен век“ – звезда. 
• Весела Люцканова Иванова – писател, публицист, издател и редактор с множество отличия, включително и от Министерството на културата. Тази година празнува своята 90-годишнина.
• Здравка Евтимова – изтъкната българска писателка и преводач, чиито кратки разкази са публикувани в десетки страни по света и я утвърждават като един от най-ярките представители на съвременната българска литература. Носителка на множество национални и международни отличия, сред които наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската духовност. Нейният разказ „Твоят ред е“ е сред десетте наградени творби в световния конкурс „Утопия 2005“ във Франция, а други нейни произведения са включени в учебници по английски език в Дания. През 2021 г. е избрана за любим български автор в националното гласуване на Българската национална телевизия – признание за нейната сила да вдъхновява и обединява чрез словото.

С почетен знак за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод 1 ноември – Ден на народните будители – „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен и грамота са наградени:

• Владимир Краев – филмов режисьор, реализирал редица игрални и документални филми, отличавани на международни форуми. Тази година чества 80-ия си юбилей.
• Проф. д-р Марин Дамянов – сценарист, редактор, писател и педагог. Новите кино драматурзи се учат от него, а филмите му са спечелили награди на множество национални и международни кино форуми. 
• Пантелей Цанков – режисьор и сценарист на документални филми. Документалните му филми са отличавани многократно, а тази година чества и своя 80-и юбилей.
• Христина Арсенова-Андреева – Над 30 години е директор на Държавен куклен театър – Бургас; благодарение на нея театърът е много активен и зад граница. Тя е сред основателите на Международния куклен фестивал на открито „Дни на куклите“. 
• Зелма Алмалех – журналист и кинодраматург с богат професионален опит в телевизията, в печатните и в електронните медии, както и в документалното кино. Филмът й „Присъдата. Вината“ получава специална награда на международния филмов фестивал „Карлови Вари“. Заедно със Стефан Джамбазов тя е създател и основател на „Въпреки.com“ – онлайн платформата за култура, изкуство и общество.
• Янина Кашева – една от най-ярките звезди в българското кино. В своята десетилетна актьорска кариера тя оставя незаличима следа в киното и телевизията. Незабравими са филмите с нейно участие – „Всичко е любов“, „Подслон“, „Балонът“, „Откраднат живот“. 
• Инж. Ангел Ангелов - един от най-дългогодишните самодейци в читалището в гр. Смолян. Повече от 77 години активно участва в различни форми в художествената самодейност. През настоящата година отбелязва 90-годишния си юбилей. 
• Неда Антонова е сред най-четените изследователи и автори на книги на историческа тематика в България. Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски език. Носителка е на редица литературни отличия.
• Кирил Вълчев – вдъхновяващ пример за съчетание на знание, визия и отдаденост на обществения интерес; юрист и журналист с ярък принос в утвърждаването на свободното слово и културната идентичност на България. Като генерален директор на Българската телеграфна агенция той развива съвременен модел на национална медия, а с инициираното от него създаване на изцяло българския шрифт „ЛИК“, който се използва и от Министерството на културата, оставя траен знак в културното пространство и дигиталното наследство на страната ни. 
• Карен Алексанян – известен с основаването на „Двора на Кирилицата“ в град Плиска – единственият в света музей, изцяло посветен на българската азбука, създаден от него със собствени средства.

С почетен знак за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод 1 ноември – Ден на народните будители – „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и грамота са наградени:

• Велислав Казаков – режисьор, художник и аниматор, завършил първия випуск на специалност „Анимационна режисура“ В НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, създател на емблематични за българската анимация филми, награждавани многократно на национални и международни форуми. През 2025 г. навършва 70 години.
• Камен Калев – изтъкнат български филмов режисьор, носител на множество национални и международни отличия за късометражни и пълнометражни игрални филми; публиката го харесва заради умението му чрез филмите си да отразява житейските драми на деня с професионализъм, модерен подход и изтънчен художествен вкус. Тази година чества 50-годишен юбилей. 
• доц. д-р Невелина Попова – талантлив сценарист с ярко присъствие в българското кино. По нейни текстове са създадени редица стойностни филми като „Отражения", „Приземяване”, „Другият наш възможен живот“, „Чуй звездите“ и много други. През 2025 г. чества 70-годишния си юбилей. 
• д-р Иван Ангелов – заместник-директор на Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново. 
• Проф. Любомир Халачев – сценарист и режисьор на повече от 100 документални филма,  доктор по изкуствознание, преподавател и бивш ректор на НАТФИЗ, автор на романи и сборници с разкази, на сборници с есета и статии. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и на Обществения съвет на БНТ. Чества 75-годишен юбилей през тази година.
• Христо Славов – автор на сборници с разкази и новели, съставител и издател на 10-томна поредица „Златен ключ на класическата българска художествена литература от IX до XX век“. Създател е на CD с повече от 25 хиляди страници класическа българска литература, който е включен в световната виртуална библиотека по линия на ЮНЕСКО. Носител на Вазовата награда за литература.

С Плакет „Принос в развитие на културата“ и грамота за значим принос за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод 1 ноември – Ден на народните будители са наградени:

• доц. д-р Христо Попов – директор на Национален археологически институт с музей при БАН. Изтъкнат учен и изследовател с принос към проучването, опазването и популяризирането на археологическото наследство на България, отличен за своята дългогодишна научна и обществена дейност в утвърждаването на България като значим център на археологията. 
• Вероника Братанова-Димитрова – ръководител на школа за класически и модерен танц с дългогодишен принос към развитието и популяризирането на танцовото изкуство, каkmo и за цялостната ù ангажираност с художественото възпитание на деца и младежи в България.
• Весела Данчева–Богданова – като продуцент, художник и режисьор е създала редица емблематични за новата българска анимация филми, сериали и проекти. Общият брой на наградите на реализираните филми е над 65. Някои от филмите и копродукциите са успешно продадени на водещи европейски телевизии. Тази година г-жа Богданова отбелязва 50-годишния си юбилей.
• Мария Пеева – тя е писател и поет, и сценарист, продуцент и редактор на много филми. Като редактор, а по-късно и като продуцент от страна на БНТ, участва в реализацията от самото начало до излизането на филма на екран, носи отговорност пред Художествения съвет за качествата на филма и пред Финансовия съвет за финансовите рамки на бюджета. Автор на многобройни публикации в периодичния печат, на сценарии за телевизионни предавания, драматизации и есеистични текстове. През 2010 г. излиза книгата й със стихове и разкази „Наопаки“.
• Ансамбъл за народни песни и танци „Китна Тракия“ при НЧ „Тракия 2008“, гр. Хасково - уникален самодеен състав с танцови, певчески и оркестрови формации, лауреат на множество национални и международни награди, съхраняващ и популяризиращ тракийските и българските традиции. 
• Проф. Банко Банков – той е автор на сборници с разкази, новели, повести, киносценарии, романи и произведения за деца. Негови пиеси са поставяни в театрите из цялата страна. Бил е член-основател на литературния кръжок „Димчо Дебелянов” към Студентския дом в София, референт на секция „Театрална“ и кино драматургия в писателския съюз. Дългогодишен член на Съюза на българските писатели.
• Чл.-кор. проф. Владко Панайотов – писател, учен, общественик и музикант. Автор на над 45 научни книги, монографии и сборници, както и на 6 художествени книги. Изключителен е приносът му в борбата с климатичните промени, областта на екологията, устойчивото развитие и зелените технологии.
• Венко Евтимов – български поет, журналист, издател и драматург. Автор е на повече от 10 стихосбирки, пиеси, сценарии и мюзикъли. Редактор е на един от първите независими вестници в България. Преводи на неговите творби има на много езици.
• Маргарита Петкова – една от най-известните поетеси, автор на повече от 25 стихосбирки. Тя е и преводач. По нейни стихове са създадени десетки песни, любими на поколения българи, превърнали се в част от живота им. Нейни произведения са превеждани на почти всички европейски езици, включително на норвежки и шведски. 
• Доц. Петър Хаджинаков – филолог, преподавател по литература, автор на повече от 15 сборника с литературна критика, статии с етюди с историко-културна, философска и религиозна тематика. Има написани 6 художествени книги, научни публикации и рецензии в областта на художествената литература.
• Албена Фурнаджиева – писател, белетрист, филолог и юрист. Нейни творби са превеждани на чужди езици, а  книгите й със стихове радват отскоро и читателите на аудио и електронни книги. Отличена е с трета награда на Националния литературен конкурс „В полите на Витоша“.