Те са млади, талантливи и устремени! Излизат смело на сцената, за да докажат качествата си и да научат  още и още! Това са новите лица на пловдивските трупи – Драмата, Куклите и Операта. Идват от различни краища на България, че и на света, но ги обединяват две неща  – магията на Пловдив и любовта към изкуството. В поредица от материали PlovdivTime  и TrafficNews ще ви представят новите лица на пловдивската сцена.

Първият ни гост е талантливият Константин Еленков. В един изключително кризисен период за сценичните изкуства младият актьор успя да фокусира прожекторите на вниманието върху себе си с поредица от тежки, но изиграни по категоричен начин роли. Ето кой е Константин:

Роден е на 14 май 1995 г. в София. В продължение на три години посещава актьорската школа на Малин Кръстев в Младежки театър, след което завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Маргарита Младенова. Взима участия в множество ателиета на Театрална работилница “Сфумато”, между които “Онова нещо” по Йордан Радичков и “My self” – колаборация със студенти от Pace University, Ню Йорк. Следват поредица от фестивали – Sibiu Festival – Румъния, Grotowski Festival – Вроцлав, Полша, Skupi Festival – Скопие. На някои от фестивалите взима награда за най-добър актьор. Има опит и като режисьор със спектаклите “Опасни връзки” в Драматичен театър-Пловдив и „Първа любов” в театър “Възраждане”. Три години води уъркшоп “Драма Лаб.” на фестивала “Океан от любов” в Пазарджик.

Публиката го познава с ролите му в спектаклите „Гео” на проф. Иван Добчев, „Добри хора” на Николай Поляков и „Бащата” на Диана Добрева на сцената на Народен театър „Иван Вазов”.  От 2019 г. е част от трупата на Драматичен театър-Пловдив, където дебютира в ролята на Одисей в едноименния хитов спектакъл “Одисей” по Омир,  “Събитие” от Владимир Набоков, „Закуска в Тифани” по Труман Капоти, „Майстори” на Рачо Стоянов.

Константин не само има трудната задача да покаже най-доброто от таланта си, но и да защити и надгради славната диря, оставена от предшествениците му. Прабаба, прадядо, дядо му Стойно Добрев и баба му Елизабет Карагеоргиева, баща му Ангел Еленков и майка му Диана Добрева – всичките са авторитетни имена в сценичните изкуства.

ДА БЪДЕШ СИН Е ТРУДНО (ТЕЛЕМАХ)

Не мога да кажа, че традицията в изкуството в моето семейство ми е отнела нещо, напротив само ми е давала и то много. Най-близките ми хора са ме учили в трудните моменти и са ме държали съсредоточен в успехите. Разбира се, фактът, че съм отрастнал в това семейство, е довел до много трудни моменти, тъй като “хората в наше село мяра нямат на устата”, както казва Рачо Стоянов в “Майстори”. Но пък това, както вече казах, ме научи колко е важно да се доказваш в смисления свят на театъра. Не ми позволява да направя и една грешка или компромис спрямо мисията си. Ще завърша с цитат от Одисей” :” Моли се пътят ти да е препълнен с перипетии и знания….”. Пътят те учи и гради силен характер!

И ТИ КАТО ИЗГЛЕДАШ ЧИРАЦИ, ЩЕ РАЗБЕРЕШ КАКВА РАДОСТ Е СТАР МАЙСТОР МАЙСТОРИ ДА ИЗКАРА (ТИХОЛ)

Това на което са ме научили моите родители и семейството ми е да вярвам в чистото изкуство, в силата му да променя и да учи. Да осъзнавам отговорността, която нося като творец, но и да съзнавам невероятната свобода, която дава изкуството на твореца да се изразява. Няма правилен и грешен начин да твориш - има различни гледни точки и това е красотата на изкуството.  То е субективно…

Константин в спектакъла "Майстори"

НЕ ЗНАМ ДАЛИ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО ТРЪГНА (ОДИСЕЙ)

В някои интервюта цитирам именно тази реплика от Одисей, понеже ми е любимата. Тези роли  - и на Одисей, и на Труман, и на Найден, разбира се, ме промениха, пораснах, разбрах, че не съм толкова мъдър, за колкото се мислех преди това, но в някои отношения пък съм по-мъдър. Парадокс! Както и да е, най-важното, което се промени, е силата на духа ми, борбата ми! Смятам, че ако наистина допуснеш демоните на образа си, отвориш се в тях и после ги генерираш през себе си и през своите перипетии, неизбежно се случва намиране…  Но може би вие – публиката, ще отсъдите по-добре.

ЖИВОТЪТ МИ Е ТВЪРДЕ ИНТЕРЕСЕН, НЕ ГО ОБВИВАЙ В СКУКА (ОДИСЕЙ)

Надявам се след тези роли пътят ми напред да е към по-добро, за момента имам няколко конкретни процеса, които предстоят и за които силно се вълнувам.

ТЕАТЪРЪТ – СЪДБАТА КЪМ, КОЯТО ПЛАВАШ

Аз друго море не познавам освен театъра, целият ми живот е това. С това съм закърмен! А накъде ще ме отнесе вятърът му, не знам. Надявам се към красиви непознати земи, в които да се уча и да уча …

Като Одисей в едноименния спектакъл на Пловдивския драматичен театър

ИЗКУСТВАТА СА В УПАДЪК, ОСОБЕНО СЦЕНИЧНИТЕ. ТЪЛПАТА ИСКА ДА СЕ ЗАБАВЛЯВА. СМИСЪЛЪТ ДЪЛБОКО Я ОБИЖДА (ПОСЕЙДОН, АТИНА, АПОЛОН)

Слава Богу изкуството не длъжно да се занимава с нечии прищевки. То е, както вече казах, субективно. Има хора, които искат и търсят високото и дълбокия смисъл. Има и други.. Това е! Всеки има право на гледна точка, трябва да има избор, за всеки нещо: “…вкусове и прищевки различни, Цочев”. Така че просто трябва да се прави и винаги ще има кой да го оцени.

ПЛОВДИВ – ГРАД ЗА ЗАВРЪЩАНЕ (СЕКУЛОВ)

Пловдив наистина ми стана много близък на сърцето, едно от най важните приятелства, които направих, е със самия него - с града. Чувствам го близък, понякога му споделям тревогите и въздишките си като на приятел. Когато се разхождам сам из града вечер, имам чувството, че съм във филм на Сорентино. Имам две много любими места - едното е евангелистката църква на улица “Лейди Странгфорд” (любима архитектура). Обичам да ходя там вечер лятно време. Лягам на паветата и гледам как гларусите се смеят на света. Другото е на една определена скала на тепето зад театъра. Оттам виждам и църквата, там разхождам кучето си, пускам го слагам слушалки и до там… Но като цяло Пловдив ме събра с едни от най важните хора в живота, истински човешки срещи.

Като Труман в "Закуска в Тифани"

ЛЮБОВТА Е ДЪЛГОТЪРПЕЛИВА (ПЕНЕЛОПА)

Любовта е дълготърпелива и е хубаво човек да я опознае във всичките ѝ лица. Аз съм щастливец, защото я опознах – в много форми.

РАДОСТ, ГОЛЯМА РАДОСТ ИМАМ ДНЕС (ТИХОЛ)

Извън сцената щастлив ме правят всички онези хубави неща от живота, приятелите, семейството ми ,здравето им и това да са около мен. Това е основата на щастието ми - оттам всичко си идва на мястото.

В "Събитие" по Владимир Набоков отново на сцената на Пловдивския театър

ЧОВЕК ИЗМИСЛЯ БОГ, ЗА ДА СЕ ПРЕДПАЗВА ОТ РЕАЛНОТО, С КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИ (СИГИЗМУНДО)

Аз съм вярващ, моят Бог е богът, който е любов в целия блясък на думата, в цялата чистота, която може да съдържа и дори малко повече… Той е във всяка песъчинка, която блести от слънцето и в него също, моят бог е съдбата, на която имам доверие и в която вярвам…

ДВУБОЙ (ИВАН ВАЗОВ)

Дори сега давам интервюто от гримьорната в Народния театър преди репетиция и много се вълнувам. От момента, в който ми звънна Мариус, не съм спрял да се вълнувам и дните минаха страшно неусетно . Процесът беше много лек , като полет, голямо удоволствие е да се работи с този екип и съм много благодарен, че ми беше даден този шанс. А за останалото заповядайте да гледате и сами ще разберете! Сега трябва да кажа „до скоро”, защото ме викат на сцената….

Фотографии: Георги Вачев и Александър Богдан Томпсън