Нездравословният начин на живот, напрегнатото ежедневие, затлъстяването и липсата на физическа активност са причина все повече хора да страдат от заболявания на съня. В същото време обаче българите не обръщат достатъчно внимание на проблемите и дори не осъзнават как непълноценната почивка се отразява на ежедневието им. „Често хората пропускат важни симптоми, защото не са възприети като нещо значимо. Например хъркането не е нормално, въпреки че между простото хъркане и това при сънна апнея има разлика. Нощното изпотяване не е нормално. То е признак за стресова реакция от страна на организма към нещо, което го застрашава, например спиране на дишането по време на сън. Не е нормално също човек да се буди по 2-3 пъти и да ходи до тоалетна”, посочва доц. Кирил Терзийски.

„Над 50 са заболяванията на съня, които са описани и класифицирани, като безсънието и обструктивната сънна апнея са двете най-често срещани. Пациентите се обръщат към нас основно с проблеми с хъркане и спиране на дишането по време на сън. Но не само. Проблемите са разнообразни, в зависимост и от придружаващите заболявания и понякога е нужен доста по-комплексен подход. Имали сме хора със сънна парализа – събуждане през нощта с временна невъзможност за движение на крайниците, както и с нарколепсия. При това заболяване една много малка групичка неврони в мозъка дегенерират по неизвестна причина, вследствие на което хората стават изключително сънливи. Също така имат и куп други оплаквания, някои от които доста характерни, като отпускане на мускулатурата при силни положителни емоции и живи сънища. Понякога при заспиване и събуждане пациентите могат да имат халюцинация за присъствие в стаята, но те самите осъзнават скоро след това, че не е така. Тоест, много странна презентация. По тази причина и заради факта, че заболяването не е познато в България, много често тези хора търсят психиатрична помощ, при положение че не е необходима такава. За съжаление все още разпознаваемостта на заболяването не е достатъчно добра и тези хора не намират съответната помощ”, казва доц. Терзийски.

Лечението е разнообразно, тъй като самата патология е много различна. При нарушение на дишането по време на сън, златният стандарт в повечето случаи е апарат, подаващ положително налягане към дихателните пътища посредством маска, която се поставя на носа или на носа и устата. По този начин дихателните пътища са отворени през цялото време и пациентът може да диша спокойно, не се нарушава неговият сън и всички симптоми като последица от това изчезват. При друго заболяване, което се нарича синдром на неспокойните крака, лечението е медикаментозно, и то доста успешно. Това е много често срещано заболяване, при което хората имат непреодолима нужда да движат крайниците си. Обичайно тя се засилва вечер и е съпроводена с неприятни усещания, които се облекчават при движение. И това им пречи да заспят, обяснява сомнологът. 

Най-малкият пациент на доц. Терзийски е дете на 2-3 години, най-възрастният – над 80. Заболяванията на съня обхващат огромна част от населението. Всяка възрастова група със своите специфики. „Наскоро един учен разказваше за племе в Боливия, което живее така, както са живели предците им преди 3000 години. Те нямат дума за безсъние. Безсънието, сънната апнея – това са все болести на съвременната цивилизация. Имало ги е винаги, има исторически данни още преди хиляди години за подобни неща, те са залегнали и в легендите, в митологията, но са много по-чести в съвремието. Безсънието е основно вследствие на психо-емоционален стрес, когато хората, вместо да си почиват през нощта, обмислят това, което се е случило, притеснени са и не могат да заспят. За обструктивната сънна апнея основните фактори са затлъстяването и липсата на физическа активност”, посочва доц. Терзийски.

По думите му, всички модерни болести като диабет, сърдечна недостатъчност, високо кръвно, са вследствие на лошия ни начин на живот, неправилно хранене, липса на движение и на качествен сън. Затова съветът му за профилактика е спорт и правилно хранене.

„За съжаление в България обструктивната сънна апнея не се поема от Здравната каса – нито като диагностика, нито като терапия. Не е необходимо направление от личен лекар, когато идват при нас. При всеки един симптом или оплакване, свързано със съня, хората могат да ни потърсят за консултация дали имат нужда от сомнологична помощ. Разбира се, всичко трябва да бъде с някаква мярка, нито да се неглижира напълно състоянието, нито прекалено много внимание да се обръща на единични симптоми. Всеки от нас може да има вечер на безсъние. Но ако се повтаря няколко дни подред или седмици, явно има някакъв проблем, който трябва да се адресира”, допълва доц. Кирил Терзийски.