12-сантиметров подкожно разположен паразит отстраниха от пациент началникът на УНГ отделението в УМБАЛ „Пловдив” д-р Асен Асенов и д-р Божидар Митев. „Интересното е, че макар и подкожно разположен, той пристискаше слъзните пътища и създаваше клиничната картина на хронично възпаление на слъзния сак – хроничен дакриоцистит. Осъществихме морфологично изследване на паразита, което потвърди нашето съмнение за Дирофилария. Дирофилариозата е сравнително често заболяване в Средиземноморието, заразяването става при ухапване от комар. В България през последните 50 години са описани само 47 случая на Дирофилариоза”, разказва д-р Божидар Митев.

Младият специалист УНГ болести в бившата Окръжна болница е магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт, а от 2017 г. и асистент към Катедрата по УНГ болести към Медицински университет Пловдив. Казва, че да стане лекар била детската му мечта. Всичко започнало от сериала „Спешно отделение”, който се излъчваше по Канал 1. Хирургията на глава пък винаги го е влечала, особено козметичната хирургия, и така естествено се насочил към УНГ болестите.

С усмивка споделя, че денят му започва с трудно ставане. Може би това е нещото, което най-много му тежи в професията.  Рапортът започва посред нощите и за младия лекар това е кошмар. След това всеки ден е различен, независимо че има изградена рутина на дейностите, всеки ден пациентите, с които се среща, са различни. Всеки е индивидуална личност и има свои нужди и потребности, казва специалистът.  Свободното време пък се опитва да инвестира в себе си. Смята, че все още има какво да учи и в какво да става по-добър. Иначе предпочита по-тихи места и подбрани компании без дразнители. Харесва екстремните преживявания - бънджи, парашут, скоростни влакчета. „При тях има интензивни линейни и ъглови ускорения, които се анализират от вестибуларния апарат във вътрешното ухо и който работи в тясна връзка с информацията от мускулите и сухожилията за положението на тялото в пространството, както и с информацията от очите. Когато буквално падаш с определена скорост, нямаш опора на тялото в повърхност и образът пред очите ти се мени постоянно, под действието на вегетативната нервна система се отделят големи количества адреналин”, описва преживяването д-р Митев.

Медикът признава, че въпросът дали да остане в България, или да потърси реализация в чужбина,  никога не е възниквал пред него. Нещата се случили много бързо. Буквално няколко дни след като завършил, започнал работа в Спешно отделение. Няколко месеца след това излязъл списъкът с местата за специализация за годината. „Явих се на конкурс и спечелих място за специализация по УНГ. Вярно, платена специализация, но все пак възможност за развитие в избраната от мен насока. А това, че трябваше да плащам, за да специализирам, ме амбицира допълнително да работя повече, и сега не съжалявам. Четири години в Спешно отделение калява характера, а в частните болници се запознах с доста колеги, от които научих много. Допълнително възможността да се занимавам с наука в Катедрата по УНГ и обучението на студенти ме карат да се чувствам добре и на мястото си. Възприемам се все още като млад човек и ясно си спомням какво ме фрустрираше в студентските години, сега се опитвам да бъда полезен на студентите и да им представя патологията на ушите, носа и гърлото по разбираем начин. През годините имах възможността да се обучавам за по месец в Рим, Вилнюс в Литва и Печ в Унгария. Видях условията, в които работят колегите там, оборудването им, участвах активно в оперативната програма, запознах се с тамошната здравна система. Определено е хубаво там, но и ние можем да предложим много добро качество. Макар и бавно, условията в България се подобряват, например Интегралният център на УМБАЛ „Св. Георги” е оборудван на световно ниво”, посочва лекарят.

Сега, през зимния сезон инфекциите на горните дихателни пътища са едни от най-честите заболявания, поради които пациентите търсят лекарска помощ в кабинета по уши, нос и гърло. Оплакванията им са предимно от от хрема, дискомфорт, болки и дразнене в гърлото, заглъхване и болки в ушите. Д-р Митев обяснява, че причините за тези оплаквания обикновено са вирусни и по-рядко бактериални инфекции. Обикновено оплакванията започват със сухота и дразнене в носа и гърлото, обща отпадналост, последвани от температура и болки в гърлото, запушен нос и заглъхване на ушите. Забелязва се положителна тенденция самите пациенти да избягват самолечение и употребата на антибиотици за всяка настинка.

Броят прекарани гнойни ангини имат значение като индикация за оперативно премахване на сливиците. Значение има още общото състояние на организма, колко тежко протичат инфекциите и придружаващите заболявания.  Препоръката на специалиста е всеки човек, който боледува често, да посети своя лекар. След преглед, при необходимост, могат да се извършат допълнителни кръвни и микробиологични изследвания.

„Тонзилектомията е една от най-честите хирургични интервенции при деца до 16-годишна възраст. Двете основни показания са рецидивиращите фарингеални инфекции и дихателните разстройства по време на сън. Основните критерии за тонзилектомия, формулирани от J. Paradise през 1984 г., са актуални и до днес и са залегнали в Европейския консенсус. Това са 7 гнойни ангини за една година, по 5 или повече на година за 2 последователни години или по 3 за три години. Допълнителни индикации са преживян перитонзиларен абсцес, постстрептококов гломерулонефрит, ревматични сърдечни увреждания, псориазис, алопеция ареата, хронична инфекция с бета-хемолитичен стрептокок от група А. Значение има и протичането на ангината, има тежки случаи с висока температура, отказ от храна и дехидратация, налагащи хоспитализиране на детето”, разказва младият лекар.

В практиката той и колегите му се абстрахират от абсолютните числа, защото всеки пациент има нужда от индивидуална преценка. При пациенти, непокриващи критериите на Paradise, се прилага изчакване и наблюдение за срок от 6 до 12 месеца в някой случай, а в други с тежко протичане, неповлияващи се от медикаментозното лечение, полиантибиотична алергия и други, се пристъпва към оперативно лечение.

„Обструктивната сънна апнея (ОСА) може да бъде показание за тонзилектомия. ОСА се характеризира с повтаряща се частична или пълна обструкция на горни дихателни пътища, която води до нарушаване на нормалната вентилация по време на сън. Тежестта й се определя от комбинацията между размерите на небните сливици и третата сливица, анатомични особености на черепа и невромускулния тонус. Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, прегледа, аудио/видеозапис на спящото дете, полисомнография или поне пулсоксиметрия”, допълва д-р Божидар Митев.