Каква е връзката между стрес, психика и имунна система? Отговор на този въпрос търси един от най-младите асистенти в катедрата по микробиология на Медицински университет – Пловдив д-р Мария Ивановска. Интересите й в тази област започват преди повече от четири години, когато научният й ръководител проф. д-р Мариана Мурджева я насочва да изследва проблемите на стреса в своята докторантура „Имунологична реактивност при остър и хроничен стрес”. Д-р Ивановска изследва 81 човека, разделени в три групи - студенти, лекари в състояние на хроничен стрес и хора, практикуващи йога. „Аз лично бях много скептична, че този метод на управление на стреса помага, но, учудващо, се оказа, че всички, практикуващи йога, имат балансирана имунна система”, разказва асистентът. Един от изводите в изследването й е да се практикува някакъв вид спорт поне два часа и половина седмично, като дори и бързо ходене помага. Ако пък се нуждаем от лекарства, най-добре е те да са тип адаптогени, тъй като имат свойството да намалят стреса, достигащ до нашия мозък, но не му позволяват да повлияе на имунната система и да доведе до други усложнения. 

„Например, това интервю в момента за мен представлява остър стрес. То продължава минути, но все пак в организма се установяват промени от хормоните, които действат на клетките на имунната система чрез рецептори. Ако това ми се случва всеки ден, ще доведе до промени в имунната система. И в крайна сметка може да се окаже такъв фактор, че да боледувам по-често от някои заболявания като инфекции на дихателната система”, дава пример д-р Мария Ивановска. 

Младата дама е родена в град Куманово, Северна Македония. Идва в Пловдив през 2006 г., когато е приета като студент в Медицинския университет. След завършване на образованието си една година работи като общопрактикуващ лекар в родния град. А щом се отпуска място за докторант по клинична имунология, се явява на конкурса и през 2014 г. отново се връща като редовен докторант към Катедрата по микробиология на МУ-Пловдив. През 2016 г. печели конкурс и за асистент в същата катедра, а през 2017 г. – като лекар специализант към УМБАЛ „Св. Георги”. 

„Имунологията е такава наука, която с всеки изминал ден се развива все повече. Още като студент ми беше интересно да разбера механизмите на някои заболявания. И все още тръпката е тази – постоянно се намира нещо ново, нови рецептори, клетки, и много хора търсят спасение в медикаменти точно в имунологията”, разказва тя.  

Като асистент по клинична имунология, преподава на български и английски език, занимава се с научна дейност, работи и като лекар-специализант към УМБАЛ „Св. Георги” - Пловдив. Изследванията на кръв от пациенти със СПИН и периферна венозна кръв на хора, които искат да си проследят имунната реактивност, т. нар. имунофенотипизиране или имунен статус, са сред ежедневните й задължения в лабораторията. „За съжаление, чрез диагностиката все по-често доказваме увеличение на абсолютния брой на лимфоцитите, увеличение на НК-клетките, което може да се асоциира с туморен процес. Насочваме пациента да се консултира с хематолог и отново – с имунолог. Затова е добре хората да знаят, че съществуват такива тестове за определяне броя и функцията на имунните клетки”, посочва медикът.   

И съветва, ако боледуваме повече от 4-5 пъти годишно, не се повлияваме от прилагането на венозен антибиотик и получаваме усложнения, задължително да направим консултация с имунолог. Профилактично веднъж годишно да посещаваме клиничен имунолог, тъй като с годините защитата на организма ни намалява. Родителите, чиито деца често боледуват, също да се консултират със специалист, вместо да дават на своя глава имуностимулиращи вещества, които се продават свободно в аптеките и широко се рекламират. „Това е нож с две остриета. Ако приемаме само витамини и хранителни добавки, които не знаем как да дозираме и го правим рутинно, това може да навреди на имунната ни система. И дори да отключим автоимунно заболяване”, предупреждава д-р Ивановска. 

Изследванията на автоимунните заболявания и вродените имунни дефицити са приоритетни за лабораторията. „Желателно е, когато при автоимунно заболяване или съмнение за такова, членовете на семейството се изследват профилактично на 3 или 6 месеца, особено ако има установени положителни антинуклеарни антитела”, посочва д-р Ивановска.

Мечтата й е да продължи да се занимава с психоневроендокриноимунология, или връзката между стрес, психика и имунна система, тъй като този проблем засяга все повече хора. Надява се да успее да намери някакъв алгоритъм за поведение, какво от имунната система да се изследва, за да каже дали сме в състояние на стрес или не. И съответно – как да управляваме стреса и как да се лекуваме. 

Категорична е, че ще продължи да работи и живее в Пловдив, тъй като тук се чувства добре. „От 13 години съм тук. В началото имах проблем с езика, но се надявам, че вече не се забелязва толкова. Тук работим много добре, имам подкрепата на научния си ръководител проф. Мурджева и всички по-възрастни колеги, от които съм се учила. Това е моят дом”, признава младият лекар.   

По статията работиха Добринка Димова и Милен Ангелов