Младите лекари: Д-р Борислав Матеев създава живот със собствените си ръце
Да създадеш живот със собствените си ръце. Да станеш свидетел на началното развитие на ембриончето, успешното му имплантиране, сълзите от радост на майте при установяване на бременност и раждането на здраво бебе. Всичко това превръща клиничната ембриология за д-р Борислав Матеев не просто в професия, а в лична кауза. „Истината е, че имам най-хубавата работа на света”, споделя младият специалист от пловдивска ин витро клиника.
Д-р Матеев следва в Медицински университет - Плевен, както и в Медицинския университет във Виена. Връщайки се в родния Пловдив, завършва магистратура Молекулярна биология в ПУ „Паисий Хилендарски” и Здравен мениджмънт в МУ. Интересите му са в областта на репродуктивната и регенератива медицина, молекулярна биология, предимплантационната диагностика и криоконсервация. Сертифициран клиничен ембриолог (ESHRE) и преподавател към ПУ „П.Хилендарски“ по дисциплините Принципи на асистираната репродукция , Клетъчна биология, IVF-техники, а клиниката където работи е и база за семинари и обучение на студентите. Също така д-р Матеев е вещо лице към Окръжен съд - Пловдив за клас "Съдебно-биологични експертизи" в сферата на асистираната репродукция и ембриологията. Той е и координатор на съвместните проекти между клиниката и Технически университет-София Филиал Пловдив, Факултета по икономически и социални науки (ФИСН) на ПУ, както и Института за медицинска генетика към Виенския медицински университет.
Шегува се, че се насочил към медицината, тъй като при него са налице всички критерии за семейна обремененост – и двамата му родители са медици, сестра му също е лекар - акушер-гинеколог. Афинитетът му към асистираната репродукция обаче се проявил благодарение на среща с проф. Атанас Щерев, когото често определят като един от „бащите на ин витрото” в България. „Покрай баща ми имах възможност да се запозная с него и главния ембриолог в екипа му тогава Димитър Баров. Те са основните виновници за моето „подхлъзване” в тази материя, което реално определи кариерата ми”, смее се д-р Матеев. И обяснява, че клиничната ембриология е изключително интересна, по-скоро биологична, отколкото медицинска специалност, като обхваща материя и от генетиката, клетъчната биология, имунологията.
Младият специалист се занимава задълбочено с имплантационните маркери, което е и темата на дисертацията му. Отбелязва, че към настоящия момент самият процес на имплантация на ембриона е тази „тера инкогнита“, върху която медиците още нямат реален поглед. И неуспехите, които се случват по тази причина, подлежат на изследване и търсене на решения. „Както казвам и на студентите, към настоящия момент технологиите ни позволяват сравнително лесно да „направим” бебето в лабораторни условия. Трудната част, върху която специалистите все още могат да влияят в малка степен, е успешното имплантиране на ембриончетата в маточната лигавица”, казва д-р Борислав Матеев. Затова според него следващите знакови открития в световен мащаб ще бъдат именно в тази област – имплантацията, имплантационните неуспехи и решенията за това. Което обуславя участието и на други специалности като генетика и имунология, чийто пробив в областта на асистираната репродукция тепърва предстои. Все пак и в момента медиците имат предположение какво евентуално подпомага и какво влияе негативно на процеса на имплантиране. Д-р Матеев и колегите му дават указания на всяка пациентка какво да прави в този период, какъв хранителен режим да спазва, кои храни да избягва, какви течности и медикаменти да приема. Това обаче се прави само в случаите, когато наистина има необходимост, тъй като не всяка жена, подложена на процедура за асистирана репродукция, има нужда от спазване на някакъв специален режим. „Бременните жени и тези, които са в очакване да забременеят след ин витро, не са болни, така че няма нужда да лежат или да се чувстват и третират като болни”, категоричен е ембриологът, освен, разбира се, когато са налице медицински показания за това.
Според него за създаването на една бебе ин витро изключително важна е екипната работа. „Гинеколозите имат интензивен контакт с пациентките и ги подготвят за различните процедури по асистирана репродукция. Заключващата фаза е, когато успешно получените яйцеклетки и сперматозоиди попадат при нас, ембриолозите, и в лабораторията се случва тази магия на посреднечене при създаване на живота. Не трябва да забравяме обаче, че Всевишният е големият създател, на нас просто ни е позволено да посредничим в неговото дело”, посочва той. И споделя, че правенето на бебета в лабораторни условия е много хубаво нещо. Лесно, когато знаеш как, но и отговорно. И човек трябва да подхожда с изключително старание и прецизиност.
Любопитна подробност от работата му е, че освен да е здраво, понякога родителите искат бебето да е от определен пол. Д-р Матеев обяснява, че реално това желание може да се удовлетвори, като се подберат ембриончета, за които чрез предимплантационен генетичен скрининг се знае дали от тях биха се родили момченца или момиченца. Законът в България и в Европейския съюз обаче забранява половата селекция, освен ако не е обоснована от някакви медицински съображения. „Ние можем да го постигнем, но е незаконно. И ако няма медицинска необходимост, е напълно излишно. Защото аз, като млад баща, мога да кажа, че момченце или момиченце – радостта и удоволствието, които едно новородено бебенцето носи на родителя, е неизмерима”, признава специалистът.
Част от работата му включва и криоконсервацията на яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони. Те се замразяват с течен азот при температура минус 196 градуса по Целзии. Консервираните клетки могат да бъдат съхранявани по този начин за дълъг период от време – на практика неограничено, тъй като метаболитните процеси в тях са спрели. А след размразяване клетките са в състояние да възстановят нормалните си физиологични процеси. В последните години става все по-модерен т.нар. Social Freezing - замразяването на яйцеклетки от активни, работещи жени, които все още не са намерили подходящия партньор, но искат след време да имат деца. Причината е, че качеството на яйцеклетките след 30-35-годишна възраст намалява и вероятността от неуспехи нараства. „Идеята на това явление е в млада репродуктивна възраст да се замразят достатъчен брой яйцеклетки с добро качество, които да се ползват евентуално по-късно, когато физиологията на дадената пациентка няма да бъде в състояние да произведе толкова добри яйцеклетки. Контроверсна е темата. Факт е обаче, че технологията го позволява и се прави все по-масово и интензивно и в Западна Европа и САЩ”, смята д-р Матеев. Наскоро той попаднал на публикация в медиите, че Google и Facebook поемат подобни разходи на своите служителки. Американската армия също има фонд, който покрива тези нужди на жените военнослужещи. В Пловдив все още не е толкова популярно, а и финансово не е достъпно за всеки, тъй като освен получаването и замразяването на самите яйцеклетки има разходи по съхранението им.
„По няколко пъти годишно даваме информация към Министерство на здравеопазването, Агенцията по трансплантация и Фонда за асистирана репродукция. Нашата статистика сочи, че всяка трета пациентка е над 40 години, като средната възраст за миналата година е 39.2 години. Това не е фатално, в никакъв случай не трябва да се интерпретира като нещо лошо, но съответно обществото, здравната система, ние самите трябва да имаме адекватно отношение. Интересно е, че все повече хора от малцинствата също се обръщат към нас и този проблем очевидно го има и при тях. Така че това страдание от безплодието и невъзможността да имаш дете към настоящия момент не е спестено на никого. Всеки страда и го изживява по един и същ начин. Съответно и удоволствието да помогнеш на всеки човек е еднакво”, отчита ембриологът.