Мирослава Кацарова е българска джаз певица. Водеща е на две предавания по радио Джаз ФМ - "Singin’n’swingin" за вокален джаз и "Дезафинадо" за латино джаз. Любовта на певицата към музиката на Майлс Дейвис, Ела Фицджералд и Били Холидей датира от ученическите ѝ години в езиковата гимназия в Пловдив. През 2000 г. излиза първият ѝ авторски албум "Бяло в бяло". Огромна роля в неговото създаване има пианистът и близък приятел на Мира Румен Тосков–Рупето. За срещата и работата си с Рупето тя казва, че е съдбовна и че той винаги ще си остане нейният най-голям учител по музика. През 2012 г. издава своя втори студиен албум "Vuelvo al sur", в който кани на музикално пътешествие на юг, към родината на боса нова, танго и латино джаза. 

Джаз певицата работи с някои от най-добрите български музиканти, част от които, като Веселин Веселинов – Еко и Христо Йоцов, са с нея от самото начало. Заедно със семейството си тя живее в родния си Пловдив. 

Мирослава Кацарова и екипът ѝ вече девет години организират превърналия се в традиция Пловдив Джаз Фест. За музиката, новите тенденции в джаза, предстоящото издание на форума от 27 до 29 октомври в Дома на културата "Борис Христов": 

- Мирослава, за поредна девета година Пловдив Джаз Фест се завръща с обещаваща програма и авторитетни участници. Защо избрахте през 2023 г. той да има едно по-камерно звучене? 

- От самото създаване на Пловдив Джаз Фест имаме за цел фокусът на този фестивал да е музиката и джазът в различните му проявления. Камерните състави напоследък са тенденция и ни дават да разберем, че качеството на музиката не зависи от броя музиканти, а от смисъла, който артистите сътворяват на сцената. Тази година избрахме някои от концертите да са камерни, защото това е дълбоко свързано с интимния характер на джаза като музикален стил. Едно дуо понякога пълни сцената с музика много повече от многолюдна група, чиито изпълнения са просто обикновени. Тъй че камерният характер на някои от концертите ни тази година илюстрират факта, че  броят на артистите не е за сметка на смисъла и съдържанието. Точно обратното - в камерните изпълнения има интимност, деликатност, изисканост и дълбини, до които едни изключителни и влиятелни артисти достигат с музицирането си. А камерните концерти тази година са на виртуозния китарист Джулиън Лаж с изключително финия басист Хорхе Родер, соло концертът на философа в съвременния китарен джаз - австриеца Волфганг Мутшпил, както и фантастичните български джазмени - Веселин Веселинов-Еко и Милен Кукошаров. 

- На кои участници още ще се насладим тази година?

-Вече споменах три от концертите от основната ни програма. Трябва да отбележа, че тя ще се проведе на сцената на Дома на културата ”Борис Христов” и всяка фестивална вечер включва по два концерта. Другите три концерта са също абсолютно впечатляващи и сме ги избрали безкомпромисно, по отношение на класата на артистите и съдържанието на концертите. Става дума за един от най-магнетичните съвременни джаз китаристи, които преплитат по нов и модерен начин бразилската музикална традиция и съвременното джаз импровизационно изкуство, и това е бразилецът Шико Пинейро. 

Той ще направи втори концерт на втората фестивална вечер (28 октомври, събота) и ще свири със своя квартет от Бразилия. Невероятно красива, атрактивна и умна музика, без претенции. Казвам го от личните си впечатления от неговия концерт миналата година, който успях да видя и слушам в Бремен, в рамките на прочутия джаз форум Jazzahead! Наистина ще се забавлявате с Шико Пинейро, който освен това физически малко напомня младия Антонио Карлос Жобим - бащата на боса нова. 

Третата гала вечер е посветена на пианото и първият концерт е на една много красива и рядко талантлива италианка. Тя е виртуозна джаз пианистка, но също така пее и пристига със своя квартет. Концертът ѝ ще бъде със сигурност много хубав, а той е подкрепен от Италианския културен институт в България.

Финалът на феста ще бъде истински празник на джаза, защото ще видим и чуем един култов джаз пианист, Грами носител, чието присъствие на джаз сцената се свързва с Майкъл Брекър и Бранфорд Марсалис. Това е виртуозният и модернистичен Джоуи Калдерацо. Много смислен, истински джазмен, чиито импровизации не познават граници, Калдерацо идва със своето трио. Специален гост ще бъде екзотичният и интелигентен саксофонист Мигел Зенон. Той пък е 11 пъти номиниран с Грами, а тази година Асоциацията на джаз журналистите го удостои с отличието за най-добър джаз композитор. Тъй че ни чака камерен и бутиков Пловдив Джаз Фест насред циганското лято в града ни. 

Важно е да се знае, че фестивалът има много богата и плътна съпътстваща програма: предварително събитие-концерт на 26 октомври на Димитър Бодуров трио в първо студио на Радио Пловдив; среща и разговор с юбилярите тази година - Пъшо Конов и Петър Джурков (доайени на Бели, Зелени и Червени, заедно с Веселин Койчев); концерт на прекрасните деца от Art Voice Center с ръководител Руми Иванова; концерт на фантастичния джаз китарист Николай Карагеоргиев и литературна среща по повод новия роман на издателство ICU. Всички те  гостуват в Бийбоп кафе, а там по традиция се провеждат и обичайните джем сешъни. 

Да не забравя и предизвикателната лекция за присъствието на джаза в българското кино в клуб Фарго от Елица Матеева, както и изложбата на фотографа Константин Зайков в клуб Контрабаса. 

- Тази година носител на специалната награда на фестивала е Веселин Веселинов-Еко, когото наричате българския джазов Питър Пан. Защо?

- Еко е забележителен творец. Няма начин да остане незабелязан от нас и да не му отдадем необходимия респект за всичко, което създава и което той е. Много значим композитор на музика в широк жанров диапазон - от рок, през поп до джаз; създател на приказна театрална музика; владетел на бас китарата и контрабаса; личност с ярко присъствие, чувство за хумор и отличителна музикална естетика. Това бяха водещите критерии, според които Еко бе избран да бъде носител на Голямата на награда на Пловдив Джаз Фест за цялостен принос към джаза.

Честно казано, впоследствие установихме, че Еко тази година навършва 60 години, което не е за вярваме. Неговият младежки дух и ведър характер са типични за артист, чиито външен вид и присъствие навяват усещането за вечното момче, което никога няма да порасне. Може би, заради това той е Питър Пан на българския джаз.

- Успя ли форумът под тепетата да се превърне в запазена марка, разпознаваема в световните музикални среди? Случвало ли се е вече гостували артисти да ви търсят за концерти отново в Пловдив?

- За девет години през сцената на Пловдив Джаз Фест минаха някои от най-ярките джаз творци в света. Сред тях са легендарните Джон Скофийлд, Дейв Холанд, Ян Гарбарек, Майк Стърн, Дейв Уекъл, но успяхме да поканим и някои от онези, които движат развитието на джаз музиката към нови територии като Брад Мелдау, Джошуа Редман, Крис Потър, Авишай Коен, Кърт Елинг, Гретчен Парлато, Антонио Санчес, Емет Коен. Всички те оформиха портфолио на фестивала, което го превърна във видим и значим джаз форум не само у нас и на Балканите, но му отвори място на европейската карта на фестивалите. Спечелихме доверието на някои от най-активните и престижни американски и европейски агенции, което е важно, защото се превърнахме в значима сцена за турнетата на най-добрите джаз музиканти. Година по-рано получаваме бюлетини за европейските дати на най-добрите джазмени лично от техните мениджъри и агенти. Тъй че да, Пловдив Джаз Фест вече е запазена марка за качество, безкомпромисност, престиж. 

- За тези 9 години кой бе концертът най-голямо предизвикателство за екипа ви?

- Всички концерти са ни предизвикателство и радост, но най-сложно ни беше в годината на Пандемията - ноември 2020-а, когато единствено басистът Авишай Коен реши да пътува и да свири. Самият той беше много щедър - като разбра, че има само 30% допустимост на публика, направи два последователни концерта за една вечер и от сцената каза нещо, което ще остане незабравимо: “Това е исторически момент, защото вероятно никъде по света не се свири на живо в този момент, а ние сме тук заедно с вас на концерт!”. Това наистина беше дръзко и много поучително. Макар че претърпяхме редица загуби, основно финансови, научихме много уроци за артистите и за публиката. 

- Всички артисти изпращат своите технически райдъри предварително, имало ли е изискване, което да ви е изненадало?

- Джазмените са скромни хора, но са много изискващи по отношение на добрия саунд. Но най-веселата случка беше с Брад Мелдау, който е висок и аскетичен мъж. Той поиска стол за рояла, който да е висок с два сантиметра по-малко от стандартните, които се намират наоколо. Ние осигурихме един такъв - стандартен, с надежда, че ще остане незабелязана разликата от два сантиметра. Но точно преди концерта, неговият тур мениджър изкара един метър и премери височината на столчето до милиметър и каза, че Мелдау няма да свири, ако не му осигурим стол с предварително поисканата височина. Така се наложи в последния момент стейдж екипът ни да се справи с проблема като се отрязаха с трион крачетата на столчето и така то се превърна в желаното от Мелдау. 

- Джазът носи една особена енергия, свобода, висок дух, той е разговор. Но какъв е днешният джаз разговор, от какво е повлиян, какви послания отправя в тези толкова сложни времена? 

- Много са посланията на джаза открай време. Това наистина е музика на свободния дух, но през нея се заявяват гласовете на артистите и творците. Когато Тръмп беше президент, доста от джазмените заявиха своята позиция срещу управлението му с поредица от концерти, албуми, специални композиции. По време на Пандемията се появи и в средите на джаз артистите една много силна постпандемична творческа вълна, която съдържаше човешки послания за самотата, за загубите на близки хора, за тъгата от невъзможото общуване, за дистанцията в пряк и преносен смисъл. 

Много значима линия напоследък е темата за жените в джаза, което е важно послание през последните години. Това, че се разискваше тази проблематика и се създаваха множество джаз записи само от жени инструменталистки радикално повлия на средата и днес има съвършено осезаема промяна в тази посока - свидетели сме на много нови, талантливи и виртуозни дами, които свирят зашеметяващо добре - като Франческа Тандои например, която чакаме на тазгодишното издание на фестивала.

Днес джаз артистите създават музика с философски послания на всички нива - социо-политически, екзистенциални, общочовешки, лични и емоционални. Джаз музиката и импровизацията съдържат в себе си изразни средства, които могат да превърнат музикалните произведения в абстрактни картини, в които цветове, ритми и тембри се превръщат в символи, а слушателите могат да ги тълкуват свободно.

-  Кои са откритията на българската и международна сцена през последната година, които бихте искала да видите в програмата на фестивала?

- Моята работа и щастлива орисия е да слушам музика, да чета и пиша за най-новите проекти, продукции, артисти, концертни турнета. И новите явления в джаза бързо стигат до мен, тъй че искам да поканя множество от тези нови, вълнуващи творци и интерпретатори. Да избирам кого да поканя на Пловдив Джаз Фест е кураторска работа, тъй че освен собствените си желания и личния ми музикален вкус, които няма как да не рефлектират върху изборите ми, имам и други критерии, свързани с предварително зададени теми, фокуси, линии, развития.

Ето един пример като по-конкретен отговор на въпроса - тази година едно ярко явление във вокалния джаз направи силно впечатление - младата джаз певица Самара Джой. Тя спечели две награди Грами на тази крехка възраст - 23 години, и веднага установихме връзка с нея. Бяхме поканени на неин концерт в Истанбул точно след церемонията на наградите Грами и трябваше да отидем на специална вечеря с нея и мениджъра ѝ. За беда тя си изгуби гласа от стреса и безкрайните ангажименти, а концертът падна и всичко останало. Не успяхме да я поканим за тазгодишното издание поради промяната на графика ѝ, но се надяваме идната година пловдивската сцена да я посрещне!

- За малцина е ясно всъщност колко дълъг процес на организация изисква един тридневен форум с участници от цял свят и то от най-високо ниво. Колко отне тазгодишното издание? 

- Веднага щом фестивалът приключи, се захващаме със следващото издание. Процесът е сериозен - от това да намериш и осигуриш финансова подкрепа през проекти, колаборации с бизнес партньори, културни институции, до преговори с артисти, агенции, мениджъри. Има една невидима страна на фестивала, която е дълъг и нелесен процес, който остава скрит за публиката. Но да се прави джаз фестивал с високи критерии за съдържание, безкомпромисно и отдадено, е трудна задача, но това ни осмисля нас като организатори и хора, които споделяме музикалните си открития със себеподобни. Това е част от пътя към културния растеж на нашия град и съграждането на смисъл.