Проф. Велислав Минеков, служебен министър на културата:

- Проф. Минеков, кой ще управлява Епископската базилика на Пловдив?

- Както виждам решението е разделено в две части - конкретно грижа за паметника на културата ще поемат от Регионалния археологически музей, а останалото е в ръцете на общината.

- Но община Пловдив взе решение да прехвърли обекта за управление на ОИ Старинен Пловдив...

- Така е, но има решение на Министерски съвет още от февруари тази година, което е съгласувано с действащия Закон за културно наследство. Все пак закона не можем да го изменим, макар че на мен много ми се иска и дори събирам работна група точно за промени в ЗКН. Това съм го говорил и мечтал, още когато започна да работи този закон. Много са нещата, които трябва да се променят, защото вътре в ЗКН е хаос.

- Тоест вие нямате против Базиликата да се стопанисва от Общинския институт?

- То няма значение дали съм против или не. Аз вече имах няколко разговора. Става дума дали е законно или незаконно. Аз не мога да взема страна, нарушавайки закона.

- И тези 20 отпуснати нови щатни бройки остават в Археологическия музей, така ли?

- Общо стават 41, доколкото знам. Аз още не съм разбрал защо са 20, а не 19 или 21, но това ми е странно. Ще проверя.

- Толкова са поискани от Пловдив...

- Добре, значи толкова трябват.

- Призовахте Общинският съвет да си преразгледа решението. Отговор имате ли?

- Не. Защо сте толкова чувствителни за тези 20 бройки?

- Защото те са държавно делегирани дейности, а се прехвърлят на общински институт...

- Все пак аз съм наследник на целия този процес. От това, което виждам всичко е законно.

- Да се прехвърлят бройките към ОИ „Старинен Пловдив“?

- Не, това вече е технически момент, не е свързано със закона.

- Има ли проблеми с културните институции, които са подчинени на Министерство на културата и трябва да бъдат разрешени?

- Има, разбира се. Основният проблем е, че не се е работело така, както аз бих желал да работят сега, но все пак стартът е добър. Срещам разбиране, срещам помощ и нещата тръгнаха в друга посока, включително и в събота и неделя.

- Предизвика недоволство исказването ви, че в театралната сфера трябва да има преструктуриране...

- Недоволството ми е от няколко броя директори, които бяха сред първите, обадили се със своето недоволство. За съжаление, всяка година правят дългове, които необясними. И всяка година държавата прощава този дълг, а често пъти той продължава да се натрупва. И тъй като са политически назначения, на тях им е опрощавано всичко и никой не им е търсил сметка. Необясними са, защото липсва посещаемост. Причините са много, защото аз съм запознат с ужаса, който се случи вследствие на епидемията. В момента съм поискал от финансовия отдел данни от 2015 г., за да видя какво се е случвало всяка година, независимо какво е било спестявано от публичния поглед. Естествено, за пари в изкуство, което е субсидирано от държавата, трудно се говори. Аз даже трудно я понасям тази тема. Тя беше споменавана от един друг министър. А терминът „предприятие“, който го изполвах в едно интервю, ми го припомни моята съпруга. Буквално се получи взрив и това ми харесва. Утре се срещам с театралните директори, защото тази система с така наречената театрална реформа и делегираните бюджети носи нещастие. Трябва да си помислим как да работят театри, опери и оперети, оркестри! Да, държавата ще бъде майка на българската култура. Нямаме графове, нямаме барони. Държавата ще помага. Задължена е. Но доколко да помага? Да ви кажа честно и аз не знам доколко. Затова ги викам на разговор, да ми дадат съвет. Да ми обяснят как се прави дълг. Защо се получава това нещо. Защо един театър, който е извън София и който е със страхотен успех – театърът в Плевен, може да има този успех, а един театър от другата страна на „Хемус“ не може да работи и затъва всяка година в ужасни дългове, въпреки че до него има два университета и добре работеща община. Има подобни примери и в самата София – един театър върви прекрасно като посещаемост като публика, като резултат и на един километър от него друг, който губи редовно. Искам да знам причините. Въпрос на добро управление ли е това, на безгрижие при някои и на амбиция – при други? Искам да разбера.

- Това означава ли че ще има санкции или закриване на културни институции?

- Кой ви каза, че ще има закриване?

- Не смятате ли, че бюджетът за култура е твърде малък?

- Всеки ден говоря с много хора от 9 часа сутринта и продължават до 11-12 вечерта. Когато при мен дойдат някакви оплаквания или странни твърдения, аз казвам следдното: „къде бяхте в последните 10 години“? Бджетът за култура е истинска мизерия, която е пожелана мизерия. Оставени са творците нарочно в мизерия, за да бъдат и безгласни.

- Какво се случва с проекта за култура в рамките на Националния план за възстановяване от кризата?

- Очаква се резултат. Това, слава богу, беше подготвено преди да вляза в министерството. Основно причината за това е заместник-министър Кондакова, която се справи наистина чудесно. Можехме да останем и абсолютно без намерение за подпомагане по Плана.

- Тоест вие ще разчитате на вече готовия проект?

- Не само ще разчитам, но и ще го защитавам. Имам покана за среща в Брюксел, само че нямам време и не знам кое по-напред. Остават ми 40 дни.

- Какво се случва с Тютюневия склад, който е на Сточна гара?

- Кой ме попита преди малко за Закона за културното наследство? Точно това е несъвършенството на този закон. Ако беше истински, европейски, така както е в страните от Централна и Западна Европа, тези, които допуснаха това нещо, щяха да бъдат осъдени. Нещо повече – щеше да бъде извършена ипотека към собствениците, която те – ако си позволят да не я платят навреме, сградата ще им бъде отнета. Така правят в другите страни. А тук могат да правят каквото си искат. Затова и искам да създадем полицейски специализиран състав. Не си представяйте, че те ще преследват само иманяри. Да, и това ще правят, но ще преследват и за нарушения в недвижимо имущество.

- Собствениците не са виновни в случая...

- Не е точно така. Запознат съм с историята на склада. Има една традиция клошар да се качи на тавана и да направи пожар. Да се изсипе достатъчно количество вода, тя да замръзне през зимата и накрая да се вземе решение, че реставрация е невъзможна. Изключително елементарно. Преди 20-тина години не бяха толкова лесни нещата, правеха се повече схеми, повече измама. Това е пладнешки грабеж, крадат от нашата история.Запомнете го – краде се и продължава да се краде. Ще го спра!

В интервюто са използвани въпроси и на други медии

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Министърът на културата в Пловдив: Има решение на МС за Голямата базиликаКоментира финансовите проблеми в държавните културни институции