Пловдивският адвокат Милена Станджикова напусна "Фермата 6" на метри от финала, който вече има своя голям победител - Ваня Илиева. Дамата, която бе сред номинираните в категорията "Жена адвокат на годината" на Националните правосъдни награди бе един от най-запомнящите се участниците в риалити формата.

Милена Станджикова е член на Пловдивската адвокатска колегия.Тя успешно съчетава професионалната си реализация и отговорността към клиентите със цял куп екстремни спортове - сърфинг, гмуркане, стрелба, ски, карани на пистов мотор, като от време на време се успокоява с йога в планината. След като веднъж напусна шоуто, тя бе върната отново в играта от сценаристите. В интервю за TrafficNews Милена Станджикова разказва за предизвикателствата, пред които е била изправена и как трите месеца в изолация промениха светогледа й. 

- Какво беше първото нещо, което направи, когато напусна "Фермата" окончателно?

 - Първото нещо, което направих беше да се обадя на съпруга ми и децата.

 - Предвид хобитата ти, често напускаш зоната си на комфорт. Така че, очевидно в риалитито търсеше нещо повече. Какво бе то и дали успя да го намериш?

 - При практикуване на хобитата ми, колкото и екстремни да  са те, риска, който поемам е контролиран. Може би бях уморена от щастие и исках да ми се случи нещо, което да ме разтърси до основи. Исках нещо ново и неизвестно! Исках да предизвикам себе си на емоционално и физическо ниво. Влизайки в този реалити формат неизвестните бяха много, а именно там според мен се крият новите възможности и великите трансформации. Определено ми се получи, излязох от убежището си и получих невероятни мигове . Напуснах „Фермата” с ново усещане за живота! 

 - "Фермата" събира на едно място хора от различни социални слоеве. От гледна точка на играч коя стратегия е по- правилна - да се опиташ да се впишеш в средата, рискувайки да изгубиш идентичност ,но да спечелиш съюзници или да си позволиш да защитаваш собствената си позиция и да останеш в изолация?

- Мисля, че чисто стратегически за спечелването на тази игра е по-правилно да пожертваш идентичността си и да спечелиш съюзници. Факт е, обаче че аз не бях готова да се изгубя във „Фермата” и винаги вземах решенията си на личностна основа през призмата на чувството ми за справедливост.

 - Тъй като ти беше от втората категория участници, как неодобрението на голяма част от играчите се отрази върху емоционалното ти състояние и решенията, които вземаше?

 - Във „Фермата” ми се случиха уникални неща. Изключително благодатно от гледна точка на личностното ми развитие беше това да бъда аутсайдер и „ратай” за дълго време. Емоциите и физическите неудобства, които изпитвах в ратайската къща бяха движещата сила, която ми помогна да развия своята адаптивност. По отношение на емоционалното ми състояние мога да кажа, че то винаги е намирало отражение в реалния свят, така че не съм имала за цел да го игнорирам във „Фермата”. А що се касае за решенията, винаги съм казвала, че за добро или за лошо, винаги ги вземам на личностна основа.

 - При първото си напускане заяви, че си тръгваш с облекчение, но няколко дни по-късно отново бе на терена и продължи да играеш с хъс. Ти си човек с изявени лидерски качества, а твърдиш, че победата не ти е цел. Кое всъщност е вярно?

 - Първият път, когато си тръгнах от „Фермата” беше заради загубата на мотивация. Тогава бях влязла, за да изживея мигове на безвремие, а в следващия момент получих експлозия от емоции на хора с различна от моята ценностна система. Това ме разочарова и ме накара да „избягам” от там, респективно да се върна в зоната ми на комфорт.  Когато разбрах, че от предаването ми дават шанс да се върна в шоуто първоначално си помислих, че не искам, но живота ме е научил, че след като нещо ти се случва за втори път, то това е защото нещо трябва да се научи. Така с хъс и целеустременост се борих, за да се върна във „Фермата” и да мога да застана очи в очи с хората, които не харесвам, съответно да имам смелостта да им го кажа в очите. Бях там не само заради себе си, но и заради децата си. За мен беше важно да покажа модел на поведение, който те да припознаят при бъдещите си нежелани контакти. Това беше моята цел при второто влизане. 

 - Промени ли те по някакъв начин престоят в шоуто? Как?

 - Престоят в шоуто ме промени. Станах по-директна и дръзка в общуването си с околните. Започнах да се наслаждавам на храната, по начин, по който досега не съм я усещала. Почувствах аромата на свободата, когато се движа без микрофон закачен на врата и десетки камери, които да заснемат всяко едно от движенията ми. Разбрах как се чувстват хората, които живеят в крайна бедност, на ръба на оцеляването в компанията на мишки и дървояди, под смазващия надзор на висшестоящите.

- Ти си от тази категория жени, които едновременно могат да мотивират , но същевременно и да депресират – умна, красива, престижна професия, чудесно семейство, приключения, пътувания, че и обществена дейност. Голяма част от дамите едва успяват да сготвят и да нахранят децата. Защо някои успяват, други – не?

- Разковничето е в това какво иска всеки един от нас да вземе от своето битие. За мен живота е дар и аз му се наслаждавам всеки ден по много. Искам и кино, и сладолед. Не винаги ми се получава, но винаги опитвам да ги взема и двете.

 - След края на шоуто в къщи правихте ли разбор? Какво мислят съпругът ти, какво казаха децата?

 - „Фермата 6” ще остави незабравима следа в нашия семеен живот. За всеки един от нас това беше време на себеопознаване, борбеност и самостоятелност.

 - Би ли участвала в друго риалити ?

- От всички реалити предавания в България, „Фермата”  беше моето предаване, в което исках да участвам. В бъдеще не вярвам нещо друго да успее да предизвика интереса ми по начина, че да реша да се включа.

 - След три месеца изолация какво те впечатли, когато се върна в цивилизацията?

Учуди ме това, че хората не забелязват малките неща в природата, а са вглъбени в режисираните продуктови позиционирания.

 - Как се отразяват пандемията и изолацията на хора, като теб , свикнали непрекъснато да са в движение?

- Аз съм човек, който вижда пред себе си хоризонти, а не граници, така че пандемията не ме кара да се чувствам ограничена в движенията си. Просто се нагаждам според ситуацията и многото си хобита, а по отношение на изолацията, считам, че тя е полезна в определени случаи.

 - Мислиш ли за политическа кариера?

- Към момента не мисля за политическа кариера. Допускам, че трябва да се науча да вземам решенията си стратегически, а не личностно и тогава може би ще бъда готова да стана политик. Най-вероятно това няма да ми се случи през този живот, но знае ли човек?!?