Михаела  Каменова е родена в София на 2 декември 1989 г. Завършила е НУИИ „Акад. Илия Петров“ и НХА със специалност „Метал”. Хоноруван преподавател е в  Академията в катедри: „Метал“ и Резба“ по дисциплини „Компютърно проектиране“ и „Техника и Технология“. Каменова е доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства. От  2014 г. Е член на Съюза на българските художници, а от  2011 г. -  член на FIDEM /International Art Medal Federation/. От 2009 г. активно присъства в художествения живот на България, има редица награди на различни авторитетни конкурси.  Има множество самостоятелни и съвместни изложби в България, Словакия, Сърбия, Дания, Германия.

Каменова гостува с вълнуваща изложба отново в Пловдив на 30 септември в галерия „Aeterna”. Тя ще бъде открита с вернисаж от 15 до 19 часа, съобразен с всички изисквания на здравните власти.

-Михаела, какво ще видят почитателите ви в изложбата, която предстои да откриете в галерия „Aeterna”?

- Цикълът творби, които представям, са създадени на базата на емоционални състояния, душевни преживявания и чувства, отражения на действителността, пречупени през въображението. Скулптурите и картините в тази изложба пресъздават различни ситуации, някои по-динамични, други създаващи чувство за инертност. От една страна имат за цел да отразяват ежедневието ни, представено чрез човешката фигура, която е вглъбена, съзерцателна, питаща, мислеща, търсеща, а от друга - дават усещане за измислена от съзнанието представа за нещо, преживяване, впечатление или случка, което в момента не е в обсега на сетивата.

- Това не е първата ви изложба в „Aeterna”. Как се срещнахте с пловдивската галерия и коя бе взаимната ви причина да започнете да работите заедно? А и с пловдивската публика, защото година след гостуването си показахте изкуството си и в рамките на Националните есенни изложби…

- Връзката с галерия „Aeterna” е мой близък приятел - сценографът Теодор Киряков, който е родом от Пловдив. Той е част от приятелския  ни кръг  - мои колеги, с които завършихме заедно Националната художествена академия, специалност „Метал”, с които работим заедно в едно ателие. Теодор също се занимава с изкуство и следи работата ни. По време на случайна среща с галериста Стоян Даскалов той разказва и показва  какво се прави в нашето ателие. Така ни поканиха за съвместна изложба в галерия „Aeterna” преди няколко години. Същевременно проф. д-р Галина Лардева беше запозната с нашето творчество по друга линия и започна да кани и представя в Пловдив. Всяка година член на нашето ателие в рамките на Националните есенни изложби. Може да се каже, че нашата група има голям късмет, за възможността да бъдем представяни в Пловдив, едновременно в тази невероятна галерия и на значим форум, като Национални есенни изложби.

- В пластиките ви се усеща един сизифовски стремеж към движението напред, към битката на човека със собствените му прегради… Създавате ли някаква митология чрез творбите си?

- Начинът, по-който се изразявам, не е изпълнен със силна конкретика, в произведения, които показвам, съм заложила на това всеки да открие смисъла за себе си. Но до голяма степен съм се опитала да пренеса в тях мои лични усещания, така че – да, може да се каже, че има израз на някакви вътрешни вълнения или противоречия. Не съм се замисляла за някаква връзка с митологичното, но може би има несъзнателна.

- Накъде вървят вашите колони от герои, какво провиждат на ръба на бездната?

- В някои от случаите не вървят на никъде, застинали са и просто наблюдават, в други са тръгнали на някъде, но стигат до преграда или вървят на обратно, в трети са с ясна цел - устремени напред. Тези ситуации са аналог на житейски преживявания, които се случват на всеки от нас, изражение на реакции и действия, които предприемаме.

- Какви са разказите, които разказвате, от какво са вдъхновени те?

- Всеки от нас има своя история, свои мечти и желания, това са съставните части на разказа. Идеята е, чрез тези творби всеки да открие своя разказ.

- В някои от творбите ви и ми се струва, че в пластиките си преизползвате материали. Каква е тяхната история?

- Имам скулптури, които са изработвани от използвани материали, така нареченият скрап, но в тези творби които представям сега, металът е обработен така, че да изглежда по този начин. Смятам, че за такъв тип скулптура суровият материал не е подходящ, обгарянето на стоманата и ръждата създават по автентичен вид. Голяма част от скулптурите са изработени и от месинг, като отново материала е патиниран, за допълнителен ефект към идеята на произведението.

- Знам, че е шаблон, но все пак – не е толкова обичайно жена да подчинява камъка и метала и да ги събира в един обща пластична картина. Как се случи вашата среща с тези материали и със скулптурата въобще?

- Истината е, че беше чиста случайност. Завърших живопис в НУИИ „Илия Петров”, исках да сменя насоката и така и стана - избрах „Метал” със затворени очи в сборника за кандидатстване в НХА и ме приеха. Попаднах в една много добра среда -  преподаватели и колеги, с които не спирахме да работим. Оказа се, че чрез скулптурата се изразявам най-добре. Смятам, че най-важно е човек да харесва това, с което се занимава, независимо дали е физически или психически по-трудоемко, винаги се намира начин да преодолееш трудностите.

- Преподавател сте в Художествената академия. Виждате ли сред студентите си потенциала и таланта за едно силно поколение в скулптурата?

- Да, аз съм хоноруван преподавател в Художествената академия, преподавам още от годините, в които бях докторант. Има много талантливи и работливи студенти, но освен таланта в нашата работа се изисква и голямо постоянство. Определено има добри кадри, новото поколение има свой собствен поглед към изкуството.  Разбира се, някои се обръщат и към класическите форми - всеки е различен. Най-ценното е това, че Академията ни дава среда да си общуваме, създава познанства, формира колегиални отношения.Наши студенти успяват да получат много отличия и награди, както в България, така и в чужбина, това е показателно.

- Как ви се отразява тази нова реалност, в която живеем от повече от година? Какво промени тя във вас, в творчеството ви, в начина ви на живот?

- Начинът на живот се изменя постоянно, но това не бива да ни спира да живеем пълноценно, трудностите са, за да се преодоляват. За мен творчеството е част от живота и няма как да не е свързано с него, всичко се отразява по един или друг начин в това, което създаваме.

- Целият стрес, през който преминаваме, вероятно е начин да научим нещо. Кои са уроците, които ще ни помогнат да оцелеем, аз защо не – да станем и по-добри хора?

- Вероятно да,това са времена, в които всеки има възможност да поразсъждава, да се замисли, да оцени малките неща. Учим се от грешките си, може би сега имаме възможност, всеки за себе си да се замисли, кое му е ценно и кое не. Според мен трябва да живеем така, че да се радваме на живота, да ценим това което имаме.