Изложба за българските манастири откри вчера пловдивският архитект Славчо Мерджанов. На картините, подредени в Данчовата къща в Стария град, сградите са пресъздадени със съвършена точност, а около тях цари вечна пролет.

„Като се пенсионирах, ми остана много свободно време, особено през зимата, и реших да почна да рисувам. В България няма нищо по-хубаво от църквите и манастирите. Те не са просто част от нашата история, там се е запазил българският дух“, посочва арх. Мерджанов.

По думите му манастирът най-често не е само една сграда, а комплекс от сгради, строени по различно време от различни майстори (тогава архитекти не е имало).

„Манастирът е възникнал там, където и преди това е имало светилище, древен храм, лечебен извор или пък е живял  пустинник. Някой от вас може ли да намери нещо по-очарователно от един манастир?", подчертава той.

Дълги години арх. Мерджанов е работил в Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Реставрирал е десетки старинни къщи и църкви из цялата страна и най-вече в Карлово, Хасково и Пловдив.

Броят на творбите му вече гони двеста. 82-годишният архитект не е ходил да разгледа всичките свети места, за рисунките си е ползвал илюстрации и снимки от интернет.  „Постарал съм се да обиколя близките до Пловдив манастири, в някои от тях ходя всяка година“, разказва той.

Арх. Мерджанов се старае да предаде вярно детайлите на сградата. „Гледам рисунката да е много точна, защото съм архитект. Художниците рисуват живописно, фантазията им работи. При мен и най-малкото прозорче си е на мястото“, подчертава творецът.  

„И да не съм ги нарисувал много хубаво, пак са красиви“, шегува се архитектът. Той изповядва веруюто, че  сградите са като жените - колкото по-семпло е облечена, толкова е по-хубава.

„Арх. Мерджанов е вложил прецизност и любов във всяка своя рисунка. Той сам нарича себе си „дете на паметниците на културата“. Всъщност обаче неговите картини не оставят усещането за паметник, напротив, от тях струи живот“, каза на откриването на изложбата Гергана Костадинова от общинския институт „Старинен Пловдив“.