„Време разделно“ се нареди между най-значимите творби в златния фонд на българската литература. С тази творба Антон Дончев достигна до сърцата на всички българи. И мисля, че обезсмърти името си завинаги“. Това каза акад. Людмил Стайков, режисьор на филма „Време разделно“, на поклонението пред писателя днес.

Културни дейци, общественици и политици пристигнаха в сградата на Българската академия на науките днес, за да се сбогуват с акад. Антон Дончев. Сред присъстващите бе и Людмил Стайков, който изрази своята почит към „това, което той направи за българското изкуство, за българската литература, за българската нация“, пише БТА.

„Със своя необятен талант акад. Антон Дончев носеше не само мъдрост, човещина и вяра. Той укрепваше българщината. Успя по един невероятен начин да възпее величието на българския дух. И убедеността, че силата на вярата надживява и смъртта. Аз вярвам, че пламъкът на неговото творчество ще продължи да огрява и следващото поколение“, коментира президентът Румен Радев. По думите му, сбогуването с хората на перото винаги е трудно, защото с тях си отива и частица от духа ни.

Председателят на Народното събрание Вежди Рашидов разказа за близките си отношения с Антон Дончев. „От много години насам всяка божа седмица се събирахме. Като учител ми беше“, каза той.

„България загуби патриарха на съвременната българска литература. А Българската академия на науките – един от най-достойните си членове“, каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Според него мъдростта и философската дълбочина превръщат книгите на Антон Дончев във фундамент на българската идентичност и на нейните изконни ценности – род, родина, език и вяра.

„Неговите исторически романи, сценарии за филми, разкази, есета и публицистика заемат неоспоримо място не само в българското, но и в световното културно наследство. Вложил в романа си „Време разделно“ страданието, болката, любовта, гордостта на българина в една героична и трагична епоха, той не само беше номиниран в категорията за най-добър исторически роман, издаван в САЩ. Той се превърна в най-разпознаваемия български писател по света въпреки Желязната завеса“, каза акад. Ревалски и допълни, че приживе писателят е получил най-ценното признание – обичта на милиони читатели и зрители не само у нас, но и в чужбина.

„Познавахме се, даже имахме приятелски отношения. Запомнил съм го като всички българи – като изключителен велик творец, един ярък, много ангажиран общественик. Много спомени мога да разкажа, но ще разкажа само за този случай, в който се събрахме инициативният комитет за възстановяване на „банското крило“ на Зографския манастир. Тогава той беше водеща фигура в това отношение и си спомням как не с гняв, а по-скоро с тъга, акад. Дончев каза: „Как са могли тези стари българи от Банско да качат на волската си кола един голям камък и да го карат толкова време до Зографския манастир, а днес при толкова много хотели, при толкова много бизнес структури не се намери някой, който да задели малка сума за това“, коментира Георги Първанов, президент на България в периода от 2002 до 2012 г. 

Според него писателят е изпитвал тъга заради затихващото родолюбие у българите. „Той беше един истински български родолюбец, будител“, допълни Първанов. „На всички ще ни липсва неговата вяра в доброто, в хубавото в човешката душа. Неговите исторически епопеи – не само „Време разделно“, но и за цар Самуил и за хан Аспарух – са опора на духовността и на корените на българите и на българската нация. Дай Боже всеки да има такова наследство, каквото оставя Антон Дончев“, коментира Сергей Станишев.

Паметта на писателя почетоха още Здравка Евтимова, Петър Берон, Алек Попов, Георги Близнашки, Филип Димитров, Весела Лечева и др.

Десетки приятели и близки на Антон Дончев поднесоха своите съболезнования на близките на семейството на големия български писател. Опелото бе в столичния храм "Света София". Част от присъстващите писаха и в специално поставената за целта книга за съболезнования.

Текст и снимки: БТА