от Руслан Йорданов

От раждането си в Минск Надя Стойкова е орисана да танцува, а любовта я довежда в слънчевия Пловдив. Кръстили я на нейната баба, а също и на известната руска примабалерина Надежда Павлова. „Майка ми е казала: „Няма значение какво ще се роди – момче или момиче, ще танцува.  

Да танцуваш по съветско време означаваше и да пътуваш. Тогава зад граница пътуваха само Политбюро и балерините. Нямах шанс за член на Политбюро, затова станах балерина“, разказва Надя. Като дете тренира какво ли не - шах, плуване, синхронно плуване, скокове във вода, лека атлетика и художествена гимнастика. „В Беларус няма дете, което да не спортува и да не танцува“, посочва тя.

Постъпва в Беларуското държавно хореографско училище в годината, която избухва атомната централа в Чернобил. „Тогава закриха балетното училище в Киев и много от момичетата се пренасочиха да учат в Минск“, допълва Надя. Съветската школа за производство на звезди се отличава с желязна дисциплина и репетиции до изнемога. „И сега мога насън да стана и изиграя, каквото кажеш от балета.

Това знание и умение така ти е набито в главата, тялото ти го помни и до днес“, отбелязва балерината. Надя признава, че не би причинила подобен психически тормоз на ученичките си от „Старс денс център“ в Пловдив. „Моите деца непрекъснато ги хваля. Някои родители ме укоряват, че съм много добричка с тях. Светът е различен - сега всяко дете е личност, от малко се ражда с претенции“, заключава тя.

10-годишната Надя репетира в Държавното балетно училище в Минск 

Докато е във балетното училище, на един концерт тя вижда на сцената да се вихри ансамбъл за беларуски народни танци. „Дотогава смятах, че фолклорните танци са много под нивото на балета. Но видях колко е яко, каква страхотна енергия излъчват и моята представа се изпари. В тези танци има толкова красота и живот“, спомня си Надя.

Съдбата я изпраща в Колежа за културата и изкуства в Минск, където специализира народни танци. С колежанския ансамбъл започва да изнася спектакли в Русия, Германия, Италия и Франция. „Всички турнета в чужбина си ги отработвахме после с концерти във вътрешността на Беларус. Играла и съм и във безкрайната зала в Кремълския дворец и пред катедралата „Св. Петър“ в Трир.

Случваше се едната седмица да танцуваме на някоя престижна европейска сцена, а следващата - в някой селски клуб на температура от -20 градуса. Била съм и в селата около Чернобил, а също и в села, където тоалетната се намира на 50 метра в снега и грижовните домакини ни носеха кофа“, разказва Надя.

Според нея трудът на танцьорите силно се подценява. „Балерините и професионалните танцьорки полагат адски труд и търпят много лишения. Непрекъснато трябва да пазят диети. Когато дойде време за раждане, кариерата им е застрашена. В такъв случай година и нещо си аут от сцената – това е страшно много за един танцьор. Губиш форма и е трудно да се върнеш обратно“, обяснява тя.

В Беларус танцьорките от държавните балети и ансамбли задължително се пенсионират на 40 години. На някои от момичетата им писва да танцуват и към 35-годишна възраст забременяват и гледат децата си, докато им дойде време за пенсия. Други примабалерини пък не можеш да ги спреш и на 43 години.

След като изтанцувала всички беларуски народни танци, които искала, Надя Стойкова се замислила върху примера на колежките си - по двадесет години танцуваш едно и също и накрая те пенсионират, защото идва млада и красива балерина.

Съдбата отново й дава вълшебен ритник. С няколко колеги тя заминава да изнася спектакли в петзведни хотели в Турция. Там Надя за пръв път вижда ориенталски танц. Магията на движенията, музиката и костюмите завинаги я пленяват и тя решава да се отдаде на това прекрасно и вълшебно изкуство.

Танц с воал 

За да усъвършенства своето майсторство, Надежда посещава семинари в Египет, където учи при легендите - Лобна Имам, Айда Нур, Фарида Фахми, проф. Хасан Халил, Махмуд Реда и др. Днес Надя Стойкова е призната за една от най-обаятелните изпълнителки на ориенталския танц и участва във всички по-големи фестивали у нас и зад граница.

През 1999 г. тя основава свой шоу-балет „Спектрум“ и танцува в Тайван, а през 2002 г. за пръв път попада в България. С нейната група изпълняват шоу-програми в хотел „Принцес“. Малко след това Надя Стойкова се връща в Минск, където я открива голямата любов. Нейният съпруг вижда паспорта й в българското посолство в Минск, преписва си адреса и телефона. Обажда се и още на първата среща между тях пламват изгарящи чувства.

Женят се и през 2004 г. се местят да живеят в Пловдив. „Градът ми харесва изключително много. Никъде не искам да ходя“, отсича Надя. По думите й хората тук са леко по-заспали, но това е по-добре, отколкото да са агресивни като жителите на големите столици София и Минск.

„В Пловдив има доста елитни кадри, бохеми, хора, които живеят в свой собствен свят, и всякакви интересни личности. Преди това не ми се беше случвало навсякъде да ме заговорят. Пловдивчани са много дружелюбни“ допълва тя. Надя намира живота под тепетата за уютен и благодарение на множеството места за разходки.

„Пловдив е изпълнен с хубава енергия. Често се разхождам из Стария град и си казвам: „Боже, къде живея!?“ Според Надя е пропуск, че за града на Марица се знае малко по света. „Хората, които срещам, не знаят за Пловдив и аз винаги им обяснявам, че е най-древният град в Европа. Трябва да се научим да говорим за Пловдив, както се говори за красотата и величието на Венеция“, подчертава танцьорката.

Надя омагьоса публиката на Фестивала по ориенталски танци в Атина

„Дойдоха ми на гости приятели от Русия. Заведох ги на Античния стадион и останаха потресени. Разбиха се да се снимат. После техните близки не можеха да повярват, че това вълшебно място се намира в България“, разказва тя. Според нея градът трябва да усилено да се рекламира на азиатския пазар, откъдето ще се изсипят десетки милиони туристи. „Нямам време да се занимавам с реклама. Иначе, заведете ме в Япония - и ще ви доведа половината японци в Пловдив“, смее се Надя.  

В града под тепетата тя завършва магистратура по балетна педагогика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Днес преподава на студентите в Академията. В Пловдив ръководи собствена школа за танци „Старс денс център“, където деца и младежи се обучават на балет, народни танци, хип-хоп, модерни танци, брейк и ориенталски танци. Надя Стойкова рядко танцува пред публика в европейската столица на културата, тъй като тук няма обособена сцена за ориенталски танци.

Преди десет години изнася спектакъл на Античния театър на представянето на модната колекция на „Галенея“. На шоуто се изсипва целият софийски и пловдивски хайлайф. Специално за спектакъла древният форум е написан с пясък, а наред с манекенките в ревюто участват и камили. „Беше уникално преживяване. Камилите бяха изнервени, защото тяхното бебе не го бяха пуснали на митницата. Ръмжаха зад гърба ми, молех се да не ме наплюят, докато танцувам“, спомня си Надя.