В края на октомври Пловдив е джаз. Тази година  Европейската столица на културата  ще посрещне легендарния китарист Джон Скофийлд и един от най-интересните певци и пианисти в историята на съвременния блус - Джон Клиъри. Основната програма на фестивала се състои от 6 концерта събрани в три дни. Паралелната програма включва клубни концерти, джем сешъни, изложба, литературен фокус и младежки конкурс. За първи път ще се проведе и фестивал във фестивала: Plovdiv Jazz Fest ще е домакин на първото издание на младия фестивал „Джазтроника“. Създател на фестивала, който е с 5–годишна много богата история, е пловдивчанката Мирослава Кацарова. Тя заедно със съпруга си и подкрепата на общината прави възможно събитие от такъв ранг.

Началото на фестивала на 31 октомври ще поставят две дами - ексцентричната португалка Мария Жоао и една от най-нашумелите басистки Линда Мей Хан О. Броени дни преди фестивала Мирослава Кацарова вдига завесата на фестивала пред Plovdiv Time.

     - След Ян Гарбарек, Дейв Холанд, Елиане Елиас, Ричард Бона, Джошуа Редман, Дони Маккаслин, Джейсън Моран, на Plovdiv Jazz Fest идва  Джон Скофийлд. Има ли причинно следствена връзка между появата на всички тези имена в Пловдив?

 - Връзката е субективният музикален вкус, който си е моят и когато става дума за музика и за изкуство по принцип обективните критерии са далеч по-малко от субективните. Това е някак неизбежно, защото когато става дума за съвременна музика и джаз вкусовете са различни , явленията и тенденциите също. Но една от най- видимите и обективни причини тези музиканти да минат пред Plovdiv Jazz Fest  е че всички от тях са важни за музиката и джаза тук и сега. Те създават  концертни и студийни проекти ,  концертират и в момента, някои от тях са толкова влиятелни, че тяхното свирене вече е нова тенденция в музиката.  Когато отворим афиша на най- добрите джаз фестивали в Европа виждаме имената на тези музиканти.  Това е целта на Plovdiv Jazz Fest  да доведе в Пловдив артисти , които да отговарят на тези критерии.

 -  Как правите селекцията?

-  Пределно откровена съм , че аз съм човекът , който прави избора и той е свързан с моите лични музикални вкусове поради работата ми в Jazz FM , а преди това като ценител и слушател от 30 години на тази музика.

 -  Пропуснахте изпълнител.

 - Не смея да кажа. Аз се занимавам с музика за удоволствие и нещата при мен се преплитат. Когато пея и се занимавам с музиката, която избирам, също се интересувам какви са тенденциите. В джаза няма мода , но има тендениции, нови насоки. В някаква степен те са исторически обосновани или повлияни от явления в социалния и културния живот.

 - Трудно ли е до доведеш в България музикант от ранга на Скофийлд ?

 -  Не е лесно да комуникираш с артисти, които си знаят цената. Този фестивал е създаден на принципа на публично – частното партньорство, като миноритарния дял е на общината и част  от финансирането идва от там. Мажоритарната, която е значително по-голяма , е наша и ние се занимаваме с търсенето на спонсори, инвестиции. Но финансите, с които разполагаме далеч не са ни достатъчни, за да поканим  музиканти от класата на Скофийлд или Ян Гарбарек.  Затова се налага години наред да им пишем писма, да им обясняваме , че тук публиката е жадна за тяхната музика, но че държавата бедна, стандартът е нисък. Едно е тук билет за Гарбарек да струва 20-30 евро, друго е в Европа цената да е 120-130 евро.  

 - Представете и останалите гости на тазгодишното издание.

 - Заедно със Скофийлд ще видим Джон Клиъри, който не е много прочут в България , но се оказа че е невероятно интересен музикант. Той е британец, който обаче е мечтаел да се занимава с нюорлианска музика  и заминава да живее в Ню Орлиънс. Там свири и пее по улиците, а там улиците са пълни с музиканти от висока класа.  Как пробива един британец там? С много постоянство, методичност и много дълбоко познаваме на музиката. Сега Джон Клийъри е един от големите владетели  на тази музика. Той успява да увлече и Скофийлд и сега двамата ще свирят блус и нюорлиански стандарти, ще чуем и първокласния джаз на Скофийлд през неговите импровизации.

Но също така един джаз фестивал трябва да показва и новото, това което тепърва ще се разлисти,  ще се разгърне в световен план. Като Линда  Мей  Хан О. Тя е моето откритие за тази година. Линда О е последното попълнение на групата на Пат Матини. Преди две години си купихме билети , за да слушаме Пат Матини в един лондонски клуб.  Той започна да свири, на сцената излезе една изключително красива жена , която свиреше на контрабас. Тя не само, че свиреше брилянтно, но и танцуваше около него, все едно е безплътен ангел. Остана в спомена ми, научих й името и тази година стигнахме до нея. Новият й  албум „Авантюрин”  е изключително интересен- хибрид от симфонична музика и джаз.

Българите също ще са интересни на ценителите на джаза. Ще продължим и традициите от първата година , когато пуснахме нашият проект „Четири дами пеят джаз”. За съжаление преживяхме една драматична история с това, че Рони отлетя от този свят преждевременно и това бе доста болезнено за нас. Приятели на Румен Тосков - Рупето ще направят трибют по негова музика. Антони Дончев, който е негов учител даде име на проекта „Виждам птица да лети” . На сцената ще видим Веселин Веселинов – Еко,  Валентин Геров, Росен Захариев – Роко и младия барабанист Мартин Хафизи. Ще се докоснем до едни млади хора , които работят в чужбина. Пепи Славов също ни е важен, защото той идва рядко в България, а досега не е идвал с колегите си от Ню Йорк, с които е записал албума си. Той за първи път ще го представи в Пловдив. Пепи Славов  е най- успешният български джаз музикант в момента, проектът му с Алфредо Родригес бе номиниран за Грами.

Другият музикант, който ще бъде интересен за публиката е Мария Жоао. Тя ще открие на Plovdiv Jazz Fest  на 31 октомври. Тя е очарователно луда жена. Тя е считана за едни от най-добрите съвременни джаз певици. Всъщност тя не е учила пеене, била е спортистка, тренирала е айкидо. Това личи по поведението й на сцената. Тя използва езика на тялото, облича се страхотно, носи невероятно пищни  бижута. Цялата й естетика - и визуална и музикална , препраща към културата , от която тя черпи вдъхновение. От една страна Португалия, от друга Мозамбик и от трета Индия.  Тя пее по много непредсказуем начин. Понякога можеш да си помислиш, че пеят пет различни жени.

 - Има ли все още билети за някой от концертите?

 - Да, все още има билети за Пепи Славов и Мария Жоао. По –голям е интересът към чужденците, не знам защо. Аз обаче смятам, че българите заслужават да бъдат чути и видени, защото са от световна класа. Мисля, че българите трябва да ходят на концерти на такива големи музиканти , независимо дали са в България или в чужбина и да ги подкрепят.

  - С всяко поредно издание тук идват все по- скъпоплатени музиканти. И въпреки , че парите не са водещият мотив на никой от тях, така или иначе бюджетът ви се увеличава с всяка изминала година. Дори да продадете билетите на макс, вие пак не можете да покриете разходите. Как се справяте?

 - Нищо от това , което инвестираме, не се е върнало. Подкрепят ни големи брандове, но сумите са почти едни и същи всяка година, а всяка година ние разширяваме фестивала и каним все по-известни артисти. В същината си фестивалът е семеен и той се прави от мен и от съпруга ми. Според нашите прогнози един ден този фестивал би трябвало да започне да връща инвестицията . Няма нищо лошо да стане така. Сега ние гледаме на него не като на бизнес, а като на предизвикване на култура. Не можем още да гледаме като на бизнес, защото спонсорите ни са лоялни ,  но сумите са константа. Билетите не могат да бъдат толкова скъпи, че да покрият разходите. Така или иначе има коментари , че билетите ни не са по джоба на всеки, но музикантите , които каним също имат свой стандарт, който ние не можем да пренебрегнем.

 За мен идеята да се подаряват такива концерти не е добра , защото отношенията между артисти и публика девалвират.  Аз и съпругът ми  гледаме на този фестивал като на мисия. А и с времето нещата се случват. Публиката ни е лоялна, интелигентна, културна.

 - Успяхте ли да възпитате нова публика ?

 - Да, успяхме. Всяка вечер публиката е различна. От самото начало нашата идея бе да отворим кръга на почитателите на тази музика. Защото на нас непрекъснато ни се вменява , че джазът е елитарна музика. А тя не е. Да , изисква се подготовка и отношение , но джазът е музика на духа . Например миналата година  билетите за Ян Гарбарек свършиха за няколко дни. Предишната вечер обаче басистът Дейв Холанд  дойде с един от най- новите саксофонисти Крис Потър . Дотогава той не бе познат за българската публика. А те направиха концерт , който беше абсолютно покъртителен като сила, като внушение, като енергия. И така публиката на Гарбарек бе една, а публиката на Холанд друга. И през това време хората си дадоха сметка , че има едни концерти на едни много големи артисти, които не са познати, но е хубаво да се слушат. И за този концерт още се говори. Мисля, че тази година ще има публика, която е харесала джаза точно заради това събитие.  

 - Един друг музикален фестивал в Пловдив – Opera Open, с който си партнирате, създаде явлението оперен туризъм в Пловдив. Ще видим ли скоро и джаз туризъм?

 - То вече го има. Ние непрекъснато получаваме писма. Тази година когато обявихме гостите , веднага получихме запитвания за концертите на Скофийлд и Мария Жоао. Някои от тях си купиха гранд пасове и ще гледат целия фестивал. Така ще се запознаят и с българските джазмени. Интересът е основно от Англия и от Скандинавските страни. И това е добре, тъй като мечтаем за разширяване на джаз фестивала догодина , но всичко зависи от финансирането.

 - През последния месец животът под тепетата мина под знака на вчерашните избори. Вие гласувахте ли?

- Да, разбира се.

 - Какво е усещането ви за Пловдив и за посоката, в която се движи градът?

 - Аз съм оптимист и се опитвам да общувам с добрата страна, а не с другата - производна на мрака, низостта. Но Пловдив е моят роден град и искам тук да има добра среда за живеене за мен, за семейството ми и за децата ни. Това, което виждам е, че има и от едното , и от другото. И от доброто , и от злото. Но за себе си аз знам, че не трябва да се отказваме и не трябва да спираме да си вършим работата. Това е моят отговор на въпрос как този град да продължи да бъде моя град, защото това зависи от мен. Това, което не зависи от мен е противоречиво. Има много хубави неща. За мен е хубаво , че Пловдив е Европейска столица на културата, защото той стана видим от много места. От друга страна културата и изкуството станаха видими за хора, които живееха в Пловдив. Самият факт , че има афиши, че хората виждат че има концерти, театър, опера, това отваря нови врати към други духовни пространства, което рано или късно  ако е методично и постоянно, много хора ще посещават тези места. Непрекъснато трябва да се говори и пише за това. Аз мисля, че за такива събития трябва да има поголовна реклама. В големите европейски градове , когато има голямо събитие, буквално целият град е брандиран  Но за това трябва голям бюджет за реклама. Аз смятам , че тук бюджетът за култура не е достатъчен. Трябва да се подходи радикално , защото вярвам , че който ходи на театър, чете книги, слуша музика става по- благороден и по- честен.  Може да звучи идеалистично и наивно, но изкуството е много важно. Но аз вярвам в това, защото съм виждала щастливите и светли лица след концертите. Мисля, че един такъв човек след едно такова преживяване не може да направи подлост.

Фотография: Диляна Флорентин

*Traffic News и Plovdiv Time са медийни партньори на събитието