Запазването и реставрацията на архитектурните ни паметници играят ключова роля в културния пейзаж на градовете. Старите сгради пазят историята и допринасят за повече уважение към тези, живели в различно време и общество. Архитектурните паметници изграждат гордост към нашето минало и наследство, създават дух и чар в кварталите, в които се намират. Също така точно тези стари сгради привличат туристи и тяхното опазване е ключово за развитието и просперитета на местната икономика и туризъм. 

Докато свободните пространства в центъра на града се заемат от нови кооперации, старите сгради, създали европейския дух на Пловдив в началото на 20 век, тънат в разруха и мизерия.  

Ако отделите за минута поглед от лъскавите реклами и луксозните витрини на магазините по Главната и вдигнете глава нагоре, ще ги видите. Те са там - по "Княз Александър Батемберг", "Райко Даскалов", "Шести септември", "Цанко Дюстабанов", "Опълченска", "Христо Г. Данов", „Карловска”. Великолепни образци на архитектурата от началото на века, къщи, пълни с история. Оставени на разрушителната сила на времето, почти необитаеми, те са заплашени от изчезване. 

В серия от интервюта PlovdivTime и TrafficNews  търсят мнението на градската администрация, архитекти и собственици на сгради – паметници, за да разберем имат ли шанс за живот красивите къщи, преживели няколко войни. Наш събеседник в настоящото интервю е инж. Лалка Обрейкова, наследник на големия Обрейков род. Семейството ѝ е допринесло много за историята на града, в момента е в съсобственост на няколко знакови сгради по ул. "Райко Даскалов", ул. "Софроний Врачански" и бул. "6-ти септември".

Как се реставрира и съхранява архитектурното богатство от частен собственик, разказва инж. Обрейкова: 

- Инж. Обрейкова, семейството ви е съсобственик на сгради, които имат историческа и архитектурна стойност и последователно и целенасочено се грижи за тях. Как се справяте, след като толкова много други собственици твърдят, че съхраняването на такова здание е мисия невъзможна?

- Отношението на семейството ми към културно-историческото наследство и към архитектурните съкровища на Пловдив е в кръвта ни. Спокойно мога да кажа, че семейството ни е оставило сериозен отпечатък в облика на град Пловдив, както със сградите, които притежаваме, така и с тези, за чието построяване са инициатори. Нашата задача, която сме си поставили днес,е далеч по-скромна -  всички сгради, в които имаме собственост, да се поддържат във възможно най-добро състояние, на което сме способни. Истината е, че това става бавно и ни коства много усилия и време. Започнахме със сградата на ул. „ Княз Богориди“ /над Теленор/ преди години. Тогава реставрирахме фасадата, като избрахме цвят близък до оригиналния, за да върнем предишния ѝ блясък. Тя е построена през 1935 г. за здравето на моята прабаба. Новаторството и отговорното отношение на дедите ми са причина,  инженерно съоръжение, изобретено само година по-рано в Европа, да е реализирано при строежа ѝ. Ще ви разкажа любопитна история. Във връзка със съдебно дело, трябваше вещо лице да изготви техническа експертиза. Този факт го нямаше в заключението ѝ. Експертът въобще не е имал предвид съвременното строителство, просто защото не е можел да повярва, че къща, строена през 1935 г., има противоземетръсна шайба. В крайна сметка баща ми му доказа. Разказвам това, за да подчертая, че има сгради, които мнозина обявяват за остарели и опасни. Всъщност могат да бъдат спасени и са ценни.

Другата сграда, която реставрирахме, е на ул. „Райко Даскалов” и „Банкова”. Изминахме дълъг път, за да възвърнем блясъка й.

- Дълъг път – какво значи това във време?

- Изработването на проект –около месец, четири-пет месеца чакахме Националния институт за недвижимо културно наследство да ни даде зелена светлина. После дълго търсехме изпълнител. Обърнахме секъм фирмата на големия реставратор Джовани Димитров. Той имаше бригада от работници, които бяха изключително добре подготвени. Синът му ни отказа с думите: „Как да ви възстановя фасадата, като нямам работници. Всичките заминаха за Германия”.

 Това е изключително сериозен проблем, тъй като не са много тези, лицензирани да извършват подобна дейност. С избора на фирма не приключват ангажиментите, защото ежедневно се налага да се следи работата. Синът ми се катереше по скелето, за да сме сигурни, че няма пропуски.

Лошото е, че малкият брой оторизирани фирми и специалисти за извършването на подобен вид дейност вдига много цената. Получаваме сериозна подкрепа и от арх. Петкана Бакалова, която изготви проекта. Много съм доволна от партньорството ни, защото постигаме единодушие много лесно.  В крайна сметка имаме една цел – да възстановим сградата във вида, в който е била. С помощта на Здравко Арнаудов от Пловдив, скулпторите Петър Александров и колегите му от София, бай Георги и Валентин от Раковски и др. , смятаме че се справихме. Има още за довършване, но когато времето позволява.

Предстои ни да започнем работа и по къщата на ул. „Софроний Врачански”. Това е бащиният ми дом. В момента се прави заснемане, подготвя се проектът. Ще го входираме в общината и после потегля подългия си и безкраен път в НИНКН.

- Не казвате и дума за финансирането на тези реставрации, но немалка част от собствениците на такива сгради често подчертават, че нямат ресурс, за да ги поддържат…

- Финансирането е сериозен проблем. Ясно е, че без средства няма как да бъде изготвен дори проект.  Инвестицията още в началото е твърде голяма. За сграда, която няма кой знае какви архитектурни особености по нея, първоначалното изготвяне на проекта струва хиляди левове. След това самото изпълнение на ремонта е също много скъпо. На друга наша къща  до Чифте баня- Личевата,  нещата са по-сложни като фасада, но тепърва ще подготвяме проект и за там.

Няма какво да се лъжем – финансово подобни ремонти са над възможностите на средностатистическия българин. Дори и ако дава въпросната сграда под наем. Ние, например, за да реставрираме зданието на ул. „Райко Даскалов” и „Банкова” заделяхме наемите почти 10 години, теглихме и кредит.

Процесът на съхраняване на архитектурното ни наследство, което е частна собственост, е труден и много скъп. От една страна са малкото оторизирани фирми, които държат високи цени поради липса на специалисти, от друга – дългото чакане на документите от Националния институт за недвижимо културно наследство, от трета - високата цена на качествените материали.

- Не са малко случаите, когато ценни сгради се разпадат и заради прекалено многото съсобственици, които не желаят да поемат отговорност…

- И нашите сгради до една са в съсобственост, но това не е повод за оправдания. Всеки участва  според дела си, а аз се занимавам основно с физическата част от ремонта. Следя какво и как се прави, за да няма изненади. Въпреки старанието на изпълнителите, ако не си на място, ще откриеш проблемите на вече завършената фасада.

Искам реставрацията да е така направена, че мъките, по които ходя аз, да ги спестя на сина си и на бъдещите си внуци. Да не са ангажирани непрекъснато с ремонти. От 1992 г., кой какво прави, аз все с това се занимавам, защото не на последно место, сградите, които ни върнаха, бяха в много лошо състояние – амортизирани и неподдържани.

- Как си набавяте архивен материал, за да подготвите проекта?

- За съжаление архивните материали са много оскъдни. Няма достатъчно информация и в общината, и в архивите. Казвам това поне по отношение на сградите, в които ние имаме съсобственост.

Хубавото е, че знаем кои архитекти са изготвили проектите на сградите – Личевата на бул. „6-и септември” е на арх. Александър Върбенов, на ул.„Райко Даскалов” – вероятно на екипа арх. Димитър Попов и  арх. Лазар Нанчев, а на ул. „Софроний Врачански” на арх. Емануел Лупос.

В нашия случай работим по спомените на баща ми и братовчедка му за всички наши сгради – как са изглеждали, какъв цвят са били. Съобразяваме се и със средата – съседните сгради. Има и запазени детайли.

- В много от сградите по Главната бяха променени помещенията на първите етажи, за да се превърнат в търговски площи и то без консултация със специалисти. Ще плащаме ли данък за това?

- Всяка една такава промяна е огромна отговорност, защото сградата трябва да остане здрава и стабилна. По време на земетресенията след 1992 г. започнаха да се появяват проблеми по чужди сгради, защото масово се събаряха стени нерегламентирано. И при нас има частично съборени две стени от предишен наемател, но това бе съгласувано със строителен инженер, който следеше ремонта непрекъснато. Иначе майсторите са готови да бутат това, което наемателят им е посочил. Но не става така.

- Как реагирате на гледката на занемарените и срутващи се сгради, които, за съжаление, не липсват и в Пловдив?

- Сърцето ми плаче. Тъжното е, че има много собственици, които имат желанието, но не и възможностите да се погрижат за домовете си.

- Подкрепяте ли идеята да се въведе данък културно наследство и със събраните средства да се подпомага ремонтът на такива сгради с архитектурна и историческа стойност, които са частна собственост?

- Непопулярна, но добра идея, защото не всички собственици са в състояние  да се справят сами. Имаме съседи, на които къщата им се разпада. В съсобственост е – от една страна двама наследници, а от друга дял има и общината. Не могат да се разберат и това е. Къщата им загива. Един такъв фонд би бил полезен в подобни случаи. Не подкрепям ремонтите по „Красива България”, защото имам лични впечатления за качеството на работа. Водихме разговори с една фирма, която ги изпълнява. Ставаше дума  за наша сграда. Баща ми първо  видял как зад гърба му, човек от екипа прави знак изпълнителят да ни „заколи“. И наистина – даде му фантастична цена, която ни отказа. Първоначално по „Красива България” държавата поемаше 75 процента от ремонта, после процентът падна на 50, а накрая - на 25. Там изпълнителите вдигаха цените извънредно много. После и работниците, които се пращаха, масово бяха безработни, за осигуряване на трудова заетост. Да, но сградите паметници на културата не може да се ремонтират от случайни хора. Имаме приятели, които участваха в "Красива България", и на петата година фасадите на къщите започнаха да се разпадат. 

Фонд за спасяването на ценни сгради би бил ефективен, но само при положение, че не се налага на собствениците с коя фирма да работят, а да могат да избират сред най-добрите.

Необходимо е и държавата и общината, да вземат сериозно участие при реализирането на подобни ремонти, за да бъде съхранена визията и историята на града ни. Поколенията го заслужават.