Артистичният свят потъна в скръб след новината, че на 84-годишна възраст си отиде Христо Явашев-Кристо. Новината за кончината на художника съобщи семейството му в официалната му страница във Фейсбук. Роден е на 13 юни 1935 г. в Габрово. Учи в Художествената академия в София и малко преди дипломирането си заминава за Прака, после за Виена и Женева. През 1958 г. се установява в Париж и там се запознава с любовта на живота си и жената, с която споделя творческия си път - Жан-Клод.

Ето какво написа писателят Георги Господинов след трагичната новина за кончината на художника: "Когато си отиде такъв човек, светът наистина се смалява. Миналото се смалява, цялата половина на ХХ век и началото на този се смаляват, такива хора поддържат конструкцията на времето.

Мисля си за него и за близките му. Той присъстваше във всички разговори, беше винаги наоколо, мимоходом, ненатрапчиво, както присъстват важните неща, беше толкова хубаво да слушаш всички тези истории.

Имам лична история с „Портите“ на Кристо, без да съм ги видял на живо. През 2005-а, когато са се случили, излезе „Естествен роман“ в Ню Йорк. „Вилидж Войс“ написа нахакан текст, в който сравняваше книжката с „Портите“ на Кристо при вятър. Нищо друго не запомних от тази рецензия освен това и се радвах като дете. Когато го видях за първи и последен път преди две години в Ню Йорк, не посмях да му разкажа, естествено.

Имах късмета да го видя и чуя как говори на младите в Нюйоркския университет. Каза още в началото, че за три неща не говори и да не го питат – за политика, второто сега забравих и против колегите си. Избягваше всички въпроси за смисъла на проектите си, упорито твърдеше, че няма скрит смисъл.

Това опаковано детско конче от 1963-а е едно от любимите ми негови неща. Няколкото думи, които успяхме да разменим с него след онази лекция, бяха за кончето и за детството му, изненада се за миг, после бързо влезе в небрежна ирония.

…Някъде по онова време Кристо започва да опакова света. Като за напускане. Всичко трябва да бъде пакетирано. Събираме багажа, тръгваме си. От малкото опаковано детско конче (за мен най-тъжната му работа), до моста Пон Ньоф. Хайде, изнасяме се… Ще събарят къщата.

Светъл път, светли порти при вятър там и благодаря."

Художникът и аниматор Теодор Ушев лаконично написа: "С изкуството си даваше надежда, създаваше радост".

Журналистът Георги Тошев също реагира на тъжната новина: "Щастлив съм, че го срещнах. Разговаряхме. Слушах го. Следвах го през последните 15 години. Преживях изкуството му. Видях как другите го преживяват - Плаващите кейове, Чадърите - 25 години по-късно в Япония, Мастаба... В очакване на среща в Париж, той побърза да си тръгне, пакетирайки всичко наоколо. Знак за преместване във време и пространство. Артистът, който искаше да промени възпримането ни на съвременното изкуство...
Гледайте филма на режисьора Андрей Паунов “Да ходиш по вода” / “Walking on water”/ , за да разберете мащаба на неговия талант.
Единственият български артист, аплодиран от света!"

Писателят Захари Карабашлиев също почете големия артист: "Починал е Кристо. Последният голям световен артист, който рисуваше по планетата - а по стечение на обстоятелствата - българин. Колко ще е хубаво сега, вместо по български бъде овайкван, всеки да се усмихне и празнува изкуството му -- монументално и преходно -- точно като живота му. Леко пътуване." 

Литературният критик Светлозар Желев отбеляза: "Не успя да види направен последния си проект - да опакова Триумфалната арка в Париж, но след себе си остави много красота, която като истинската преходност на дзен ще остане в спомените, ще вдъхновява и осветлява пътя ни. Поклон, маестро".

Журналистът Евгения Атанасова, която направи филм за маестрото, също се прости с него с думите: "Едни от най-вълнуващите ми лични и професионални преживявания са свързани с Кристо. Поклон и съболезнования на неговите близки. Няколко думи, които дойдоха сами: За Кристо не може да се говори в минало време. Защото Кристо винаги е мечтата по нещо голямо, смелост да оставиш всичко зад гърба си и да започнеш наново, да бъдеш свободен, да поставиш любовта към изкуството над всичко рационално, дребно и човешко!

Роден в Габрово, България, през 1935 г., като Христо Владимиров Явашев, той предпочете неизвестността пред ограниченията на тоталитарния режим и на 22 годишна възраст замина с еднопосочен билет за Европа. Артистичният му талант го утвърди като световен артист в Париж, в края на 50-те и началото на 60-те години. Там срещна и партньорката си Жан-Клод, с която заживява в САЩ от 1964 г. Двамата създават мащабни временни произведения на открито и стават емблема на споделено творчество и на собствен, уникален модел на независимост от правилата на арт средите. Вярват, че единствената цел на техните произведения е да носят „ радост и красота” .

Кристо има дързостта не само да измисли и нарисува, но наистина физически да опакова брегове и прибои, да обгради острови, или да покрие със сребриста тъкан сграда като Райхстага, да спусне завеса между два хълма в планините, да направи така, че хората да ходят по вода върху водите на дълбоко езеро.

Когато работи на проектите си - Кристо диша дълбоко, наслаждава се на вятъра, на слънцето, крачи бързо, усмихва се, косата му се развява от вятъра. С всеки жест и дума ни подканя да участваме, да усещаме, да отворим сетивата си, да бъдем живи.

Кристо си отиде в съня си. Същата вечер рисувал до късно – следващият проект „Опакованата триумфална арка” в Париж, започната през 60-те години, която трябваше да се реализира идващата година.Вярвам, че неговите сътрудници ще довършат започнатото!
На днешния ден артистичният свят се разделя с един от последните големи артисти на едно златно поколение, човек изпреварващ времето с идеите си. Разделяме се с Кристо, новатора, пренесъл уникалния си почерк от ХХ в ХХI век.

Неговите произведения отнемаха години, понякога десетилетия, за да бъдат реализирани. След това оставаха само броени дни. Защото Кристо вярваше, че „притежанието и установеното са врагове на свободата, а техните проекти с Жан-Клод са нетрайни като нашият живот, който си отива… и остава само…някъде там”.

Макар емблематичното му изкуство да е определяно като временно, всичко направено от него ще бъде в сърцата на милиони, които преживяха проектите му! Защото в тях се съдържат простите и вечните неща – свобода, любов, нежност, уязвимост,… които не са подвластни на времето…