Лъчезара Кънчева впечатлява със своя талант и неподправен чар. Тя е успешна млада дама, която доказва, че красотата може да върви ръка за ръка с добра кариера. Родена е н Пазарджик. Тя е бивш модел, като е участвала в редица фотосесии и е била един от ангелите на Мегз. Съвсем скоро откри собствена арт работилница в Пловдив, който е сред любимите й български градове. Мечтите й са необятни, а нестандартните й пътешествия в различни точки по света – запечатани на колоритни фотоси.

Какво разказа Лъчезара Кънчева – момичето с хипотичен поглед и творческо сърце, вижте в следващите редове:

- Представи се!

- Аз съм Лъчезара Кънчева - инфлуенсър, бивш модел, а вече и бивш банков служител и горд създател на Арт работилница Мацаница. 

- Разкажи ни за любимите си хобита?

- От толкова много ангажименти не ми оставаше време за хобита, но от скоро хобито ми се превърна в работа. Смея да твърдя, че съм креативна личност, обичам да впрягам цялото си въображение в създаването на неща, които ме успокояват и карат съзнанието ми да си почива. Обичам да рисувам и декорирам.

- Съвсем скоро ти отвори собствена арт галерия в Пловдив. Откъде идва името „Мацаница” и сбъдната мечта ли е това за теб?

- Исках името да е нещо запомнящо се, но не прекалено сериозно, каквито са имената на останалите галерии. Мацаница не е типичната галерия, стерилна и студена. Тя е творческо ателие, цветно, забележимо и кара всеки да се чувства уютно и да иска отново да го посети. Винаги съм знаела, че един ден ще имам онова мое си местенце, и никога не съм спирала да вярвам, че ще се случи.

- Защо Пловдив?

- Винаги съм харесвала Пловдив като град- красив, подреден, спокоен. Град с много творци и хора, които се интересуват от изкуство. Нямаше по-подходящо място за Мацаница от него. Паснаха си.

- С какви материали работите?

- В галерията използваме акрилни бои, полимерна глина, а скоро ще работим и с бяла глина и пастели.

- Какво предстои оттук нататък?

- Надявам се само успехи! Все още разширяваме творческия си екип и съм сигурна, че ще създаваме много различни събития, които градът не е виждал.

- Кога в теб се зароди влечението ти към изкуството?

- Има един факт, който много малка част от приятелите ми знаят за мен. Завърших художествена паралелка в първите години от образованието си в родния ми град. Майка ми също много допринесе да забелязвам изкуството около мен, под всякаква форма.

- Как минава един твой ден?

- Бих казала много бързо! 24 часа понякога не ми стигат за всичко, което искам и съм си наумила да направя.

- Ти си работила и като фотомодел. Как се грижиш за перфектния си външен вид?

- Не отделям много време пред огледалото и не вися с часове по фризьорските салони. Поне за това съм благодарна в живота си.

- В профила ти видяхме прекрасни снимки от местата, които посещаваш. Къде си била? 

- Много ли? А на мен все ми се струват малко тези дестинации. Харесвам по-различните култури, дори по-бедните страни, които изследвам с голям интерес.

- Разкажи ни интересна случка!

Най-интересната случка може би е от едно сафари, когато група маймуни, се опитваха да откраднат чистачките на колата ми и да отворят багажника.

- Неведнъж си обличала народна носия! Какво е чувството?

- Тогава най-силно усещаш корените си, принадлежността си. По-странно е чувството, когато я свалиш. Чувстваш се гол. Наистина е много невероятно за описване.

- Традиционалистка ли си?

- Баба ми е пазителката на всички традиции в семейството и смея да твърдя, че съм. Макар и с времето да са леко изменени, имам желанието да ги пренеса и в бъдещото ми семейство.