Едно от талантливите имена на Пловдив Пенка Хаджитенева. Младата дама, която е на 32 години, реши да подреди първата си изложба в града под тепетата. Тя ще бъде открита на 19 ноември от 18,30 часа в Дом на културата "Борис Христов" в Пловдив.  

Какво мотивира талантливата пловдивчанка, която е сочена за една от най-красивите в града, да подреди първата си изложба? Какви са новите техники, които ще представи и произведенията, които е включила в експозицията – разказва самата тя. Запознайте се с Пенка Хаджитенева.

Рисувам буквално от 3-годишна, но никога не съм учила в подобно училище.

Исках да кандидатствам в художествената гимназия, но по настояване на моя баща се записах и завърших математическата .

Тъй като и езиците много ми се отдават, реших да продължа образованието си в ПУ „Паисий Хилендарски” със специалност „Руска филология”.

Както се казва обаче - човек не може да избяга от себе си.

Не след дълго оставих филологията, за да замина за Милано и да уча професионален грим. 

ЖИВОТЪТ В ИТАЛИЯ 

Страст, която за мен бе най-естественото продължение на любовта ми към изобразителното изкуство. То от своя страна ми помогна много в развитието ми като гримьор. След академията започнах активна работа в сферата на телевизията и модата. Работила съм за различни брандове от първа линия, миланската седмица на модата и риалити формати като X factor, Italia's next TopModel, Striscia la notzia-БГ е квивалент е Господари на ефира. Работила съм с личности като Албано, Енрико Руджери, Биаджо Антоначи и Стинг. 

Допреди да създам стабилен кръг от професионални контакти и да имам достатъчно работа , за да се издържам самостоятелно, съм работила и като модел. 

През цялото това време обаче афинитетът ми към рисуването не отмина. Рисувах най-вече за удоволствие във всяка възможна ситуация. В парка с чаша кафе обожавах да скицирам възрастни дами и господа, които си хортуват на някоя пейка. Те обикновено си стоят кротко и са чудесни модели за художниците. Или пътувайки за някоя командировка обожавах да запечатвам на лист хартия колегите от трупата, които разбира се бяха най-разнообразни и интригуващи персонажи, хора на изкуството.

ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ

След пет прекрасни години в Милано, беше дошъл моментът, в който да реша окончателно дали да продължа живота си там или да се върна в България. Въпреки, че бях перфектно интегрирана и имах любимата си работа, семейството ми беше далеч и в крайна сметка избрах него и разбира се българските си корени.

Развитието си продължих в сфера на пръв поглед различна, но и не чак толкова. Започнах работа в семейния бизнес ,а именно в бутик за луксозни италиански дрехи на моята майка.

Колкото и различна да изглеждаше перспективата на новата ми работа, съумях да намеря допирните точки. Приложих креативността си, годините опит с хора в сектора на модата, италианския език, който обичам и говоря като майчин и се получи. Благодарна съм на Господ. 

Междувременно цялата тази промяна ми подейства вдъхновяващо и започнах да рисувам сериозно, да чета и уча нови техники, да експериментирам и да създавам изкуство. Освен, че ми доставя безмерно удоволствие, изкуството ми помага всеки ден да заздравявам връзката със самата мен и с душата ми.

 В последствие се запознах с хора, които оцениха високо труда ми. Някои си купуваха мои картини, а други ме препоръчваха на свои приятели и познати.

Започнах съвместна работа с изтъкнат и наистина талантлив интериорен дизайнер на име Стоян Шантанов MOOD Interior, който междудругото също е италиански възпитаник. (Не вярвам в случайностите!) 

Той много повярва в мен и ме окрили да продължа да развивам таланта си.

Така постепенно и почти неусетно, някак натурално се роди идеята да създам първата си изложба.

ПЪРВАТА ИЗЛОЖБА 

Дълго мислих на каква тематика да създам колекцията си от картини, която да покажа на света. От една страна обожавам хипереализма, защото манифестира уменията и техническия капацитет на художника. От друга страна съм силно привлечена и от сюрреализма, защото чрез него чувствам, че мога да заявя социалната си позиция в този необикновен момент от човешката история и да застана ярко зад каузите, в които вярвам и се боря.

Да обач ,след една неспокойна и необикновена нощ, изпълнена с размисли, записки, главоблъсканици и десетки изпушени цигари, реших, че ще творя на темата, която най-силно ме е вълнувала в живота, а именно човешката душа. 

ДУШАТА

Душата обаче не е нещо материално. Няма как да бъде видяна или докосната. Нейните страсти и преживелици също. Затова реших, че най-подходящият стил, в който ще създам своето послание, е абстракционизмът - вид модернистично направление в изкуството, което се отличава с отказа си да изобразява предметите и събитията и с откъснатостта си от фигуративния подход към действителността. Една от целите му е да постигне хармония чрез съчетаване на цветове и геометрични форми, способни да предизвикат различни асоциации и емоции.

РАЗЛИЧНИТЕ ТЕХНИКИ

Използвах модерни материали от нашето съвремие, като епоксидна смола, акрил, алкохолни мастила и метал.

Честно казано,от позицията на артист, основната ми цел и идея е да предам на хората неописуемата емоция, която изпитвам, когато рисувам. Според мен изкуството във всичките му форми е телепорт към друго измерение, една съвсем различна реалност, която е почти божествена. Скъсяване на разстоянието между интелекта и душата, съзнанието и подсъзнанието, физическия и духовният АЗ на човека. За мен това чувство или по-скоро състояние е безмерно ценно... то е безценно. Това е състояние, което ни помага да опознаем истински себе си и да се обикнем точно, каквито сме, с красивите изгреви и тъмните кални улички на душите си.... и да се обикнем...истински!

Изкуството не е нещо, без което не можем. Една картина не е "стока от първа необходимост" , но смятам, че хората по света имат нужда да се научат да обичат себе си наистина.

А ако обичаме безусловно самите себе си ,ще обичаме безусловно всичко и всички, които ни заобикалят!