Министърът на културата Найден Тодоров връчи традиционните награди на Министерството на културата, които се присъждат по случай 1 ноември, Деня на народните будители. Официалната церемония се състоя вчера следобед, в галерия „Средец“ в Министерство на културата.

Престижните отличия: Златен век“ – огърлие и Грамота, Златен век“ - звезда и Грамота, Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики - златен и Грамота, почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота, плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота, получиха 48  изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

По предложение на Община Пловдив бе награден един от най-ярките представители на археологическата наука и музейното дело в България, настоящ директор на Регионален археологически музей - Пловдив,  доц. д-р Костадин Кисьов.

Той бе удостоен с най-високото отличие „Златен век“ – огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

„В продължение на над 40 години доц. Кисьов работи активно и всеотдайно като археолог, научен и музеен специалист. Под негово ръководство Регионалният археологически музей в Пловдив е един от най-модерните и представителни български музеи с разнообразни постоянни и временни изложби“, пише в мотивираното предложение, внесено от кмета на Пловдив Костадин Димитров.

Доц. д-р Костадин Кисьов специализира в едни от най-авторитетните международни центрове – музеен мениджмънт в Париж (1998 г.);  Американския културен център в София (1999 г.); Фонда за изкуство и култура в Централна и Източна Европа (2002 г.); Университета „Аристотел“ в Солун (2000 г. - 2002 г.). Той е член на Българската музейна камара, Съюза на учените в България, Пловдивското археологическо дружество, Асоциация на българските археолози.

През последните 17 години, е не само директор на Регионалния археологически музей – Пловдив, но и хоноруван преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий“ и е участвал в работната група към Комисията по култура на Народното събрание при изработването на Закона за културното наследство (ДВ, бр. 19. 13.03.2009).

Бил е научен сътрудник в Националния исторически музей през периода 1997 г. - 1999 г., има 5 монографии на български и английски език и 270 научни публикации, свързани с археология , музейно дело и културно наследство, като над 120 от тях са само по въпросите на тракийската култура. Той е научен консултант, рецензент и научен ръководител на докторанти в НАИМ – БАН, София.

В периода 1999 г. - 2000 г., като археолог в Регионален археологически музей - Пловдив, доц. д-р  Кисьов е сред учредителите в създаването и разработването на Националната информационна система „Археологическа карта на България“. Като директор на музея той инициира участието на културния институт в най-престижните международни изложби в САЩ, Швейцария, Мадрид, Париж, Токио, Рим, Атина, Москва, Брюксел и Берген.

През 1997 г. - 2000 г., като археолог и научен работник,  взема участие в работата по изграждането на постоянната експозиция на Националния исторически музей – София. Благодарение изключително на неговите упорити усилия и професионален опит, в периода 2005 г. - 2010 г., бяха извършени реконструкция и разширение на сградата на Археологическия музей  в Пловдив. Така новата експозиция на музея го превърна в един от най-модерните и представителни български музеи, важен културен, научен и образователен център за града и страната. Под ръководството на доц. д-р Костадин Кисьов, днес Регионалният археологически музей в Пловдив е един от най-проспериращите български музеи с разнообразни целогодишни и временни изложби, образователни програми с висока посещаемост, като само за тази календарна година общите приходи на музея от неговата дейност възлизат на 750 000 лв.

През 2013 г., с инициативата и усилията му, за първи път в България и в Пловдив гостува изложба на Националния археологически музей в Атина, с участието на още 12 гръцки музея. През същата година, точно на 24 май, със съдействието на доц. д-р Кисьов е поставена паметна плоча на мястото на българската мъжка гимназия в Солун.

На неговите усилия дължим и гостуването в Пловдив през 2015 г., на изложба на най-големия световен музей - Лувъра. По негово предложение и инициатива, през май 2017 г. Пловдив беше домакин на най-престижната национална проява в областта на археологията -  LVI-та Национална археологическа конференция, по време на която под тепетата се събраха близо 200 археолози от България, Гърция, Турция и Австрийската академия на науките.

Доц. д-р Костадин Кисьов има важен и съществен принос в опазването и археологическите проучвания на паметниците на тракийската култура в Пловдивска област и като цяло на археологическите паметници на територията на Община Пловдив. С експонатите, от спасената от иманярите Тракийска гробница край Калояново, България участва във всички представителни изложби по света в последните години. Благодарение на неговата инициатива и с помощта на Община Марица и Община Пловдив, беше проучен уникалния античен монумент от времето на император Филип Араб в могилата „Мал тепе“ до с. Маноле.

Той е научен ръководител на археологическите проучвания на най-стария селищен тракийски център от VІ-V в. пр.Хр. до с. Васил Левски, Община Карлово, обявен и деклариран за обект от „национално значение“, както и научен ръководител на проучванията на тракийския подмогилен храм от ІІІ-ІІ в. пр.Хр. в гр. Пловдив. Дълги години той проучва тракийската култура в Западните Родопи и като археолог в Регионален исторически музей – Смолян, има съществен принос за формирането на фондовете и изграждането на постоянната експозиция на музея. Изграждането на раздел „Тракийска култура” в археологическата експозиция на Историческия музей в Смолян е изцяло негова заслуга. През 2002 г., с помощта на доц.  д-р Кисьов, музеят реализира успешно българо-гръцкия проект „Християнско наследство в Родопите”.  Негова е и решаващата роля в изграждането и откриването на Музея на родопския карст в гр. Чепеларе, като с неговите усилия, в периода 2021 г. - 2024 г., съвместно с община Чепеларе, бяха организирани археологически проучвания на пещерното жилище „Чая“.

В резултат на дългогодишните му археологически проучвания и научно-изследователска дейност, фондовете на РАМ-Пловдив, РИМ-Смолян, РИМ-Пазарджик, НИМ-София, Историческите музеи във Велинград, Батак и Карлово са обогатени с голям брой археологически ценности.

Има забележителна роля и в работата по международните програми, свързани с проучването и социализирането на археологическите обекти „Античен път Филипопол - Авдира” (Община Чепеларе) и „Тракийско светилище” (Община Рудозем), реализирани по програма ФАР, трансгранично сътрудничество България - Гърция, съвместно с общините Авдира и Мики, Република Гърция. В резултат на неговата активна дейност, тези обекти са превърнати в туристически дестинации, представящи българското културно наследство.