Археологическият музей представя интересна изложба на редки образци на икони от X до XX в. (копия и оригинали), литографии (най-ранната от които е от 1809 г.) и църковна утвар, част от колекцията на Частен музей „АРЕТЀ“ от днес. С експозицията „Армията на бога” специалистите ще отбележат Международния ден на музеите и галериите, който е на 18 май.

С директора на РАМ-Пловдив доц. Костадин Кисьов разговаряме за предстоящия археологически сезон. Кои са обектите и с какво ще ни изненадат, четете в интервюто: 

- Доц. Кисьов, какъв ще бъде археологическият сезон за екипа ви?

- Предстоят ни интензивни археологически проучвания.  Ще работим в две направления – на обекти в града, но и на такива в Пловдивска област. Като Регионален музей ние работим с всички общини по отношение опазването и проучването на археологическите обекти на територията на 13-те общини в областта.

В Пловдив спасителните разкопки си продължават. Трябва да се реши въпросът с обекта в близост до Източната порта. Там миналата година в частен терен бе открита една мозайка от жилище, която е много добре запазена. Интересна е като начин на изпълнение. На този етап има процедура между общината и собственика евентуално да бъде откупен теренът,  тъй като Източната порта е наблизо и може да се оформи комплекс. Какво ще се случи – тепърва предстои да разберем.

Продължават проучванията на Източната порта и на Небет тепе. В момента арх. Пройкова трябва да е подготвила работния проект на Небет тепе, където ще работи археологът София Христева. Там се налага едно частично допроучване, което е свързано със самото експониране на паметника на културата. Арх. Пировска пък е автор на проекта за Източната порта, където проучвател е Мая Мартинова-Кютова. Там също има една част, която трябва да се допроучи във връзка със самото експониране и анастилоза.

Водих едни разговори със собственика на остров Адата за разкопки. Там – когато падне нивото на река Марица, се виждат капаци от саркофази. Пращах археолози и те на място провериха каква е ситуацията -  във високата част наистина има доста останки от зидове, от артефакти. Даже има и части от архитектурни елементи. Този обект е интересен, но ако там се започне нещо е доста трудоемко, в същото време е и частен имотът. Самият собственик е съгласен и няма против, но ще трябват доста средства. Първо за махане на растителност, после за сондажни проучвания и геофизика, за да установим площта на застрояването на античните зидове, които са под земята. Тогава вече ще изготвим и план за проучване. Аз това го виждам като един дългосрочен проект, в който трябва да участва и общината, не само собственикът.

- А в региона – какво да очакваме като разкрития?

- Първо ще продължат проучванията на тракийски селищен център в село Вадил Левски в Община Карлово. Тъй като от последните проучвания се доказа, че на практика това е най-ранният градски тракийски център от 6-5 век преди Христа. С много потенциал е както в научно отношение, както и като туристическа атракция. Обектът е много голям – на площ от 30 декара, но ние ще продължим да проучваме укрепената част, така наречената цитадела. До този етап сме разкрили храмова постройка, която е от края на архаичната епоха – 6 век преди Христа. Тя на практика е синхронна като датировка и като начин на съществуване с древноелинските храмове в Гърция. Община Карлово е гласувала в бюджета си 20 000 лв. за проучвания, отделно сме кандидатствали с проект за подпомагане на разкопките към Министерството на културата. Надявам се там също да бъде одобрен нашият проект.

В същото време, това което беше най-важно за самия обект, вече е факт  - той да бъде деклариран с граници и режими на опазване. Така че самата община ще има вече право да кандидатства по международни програми за неговата социализация. Това е много важно като статут на обекта. Той ще бъде обект от национално значение.  В миналото имаше много спорове там за частни терени, сега нещата са изчистени.

Кметът на общината е много ентусиазиран и с каквото може – помага. Неговите планове в бъдеще са този обект да се развива и да привлича туристи.

Другият обект на Пловдивска област е съвместно с Националния археологически институт ще започнем едни проучвания в района на Брезово – между Брезово и Свежен. Там още през 2007 г. регистрирахме един обект, който е свързан с тракийски владетел от 5-4 век преди Христа . Много интересен обект е, но за съжаление трудно достъпен.  Много добре е запазен като архитектура. Самият обект - явно някаква владетелска резиденция , е свързан пряко добива на злато в района. В този регион има доста рудни находища. Директорът Археологическия институт доц. Христо Попов заедно с един австрийски екип работи от няколко години много професионално в тази насока. Така че и там ще се проучва хем обектът, хем ще се изследват древните находища, които траките са използвали.

Това са тип обекти – както и този във Васил Левски, не са могили, които можеш да проучиш за няколко месеца. За тях се изискват екипи, финансиране, което да е дългосрочно. Ще се търси и финансиране от чужди фондации.

Гледаме да разкриваме и такива археологически паметници, които да подпомагат развиването на туризма и в региона.

Ще започнем един спасителни разкопки и на един обект в района на община Хисаря. Ще предприемем действия да разкопаем една от могилите, за да не бъде унищожена и ограбена от иманяри.

- Музеят ви освен постоянната си експозиция показва и временни изложби, които по традиция предизвикват голям интерес сред посетителите. Каква е програмата ви за тази година?

- Първата вече е факт – гостуващата изложба с икони, която се открива днес.  Тя ще остане при нас около месец. След това ще ни гостува Татарското съкровище, което бе открито при разкопките на Калиакра. Много интересно е. Там археолог е Бони Петрунова, директорът на Националния исторически музей. Тя ще представи експонатите от изложбата, както и историята, свързана с това съкровище. Това ще се случи в периода юни-юли.  Септември месец ще експонираме оригинала на Панагюрското съкровище. Надявам се дотогава нещата да са по-спокойни и да има по-свободно движение не само на български посетители, но и на чужди туристи. Така повече хора ще имат възможност да видят Панагюрското съкровище.

- Как ви се отрази пандемията?

- По отношение на разкопките и проучвателската работа никак, но имахме случаи на заразени колеги покрай експозицията. Общо взето това затваряне ни промени доста графика и намали посещаемостта. Наложи се и да изтеглим изложбите за по-късно. Те трябваше да започнат още през февруари.